Дете не спа 11 дни за училищен проект
През 1963 година двама младежи вземат решение да създадат теоретичен план, в който да стоят будни допустимо най-дълго – и в последна сметка попадат в Книгата на върховете на Гинес.
Ранди Гарднър и Брус Макалистър в началото вземат решение, че желаят да проучат резултатите от неспането върху „ паранормалните качества “, само че по-късно изоставят тази концепция заради много явни на практика проблеми, и вместо това изследват резултатите върху когнитивните и физическите качества. След като задачата е избрана, единственото нещо, което остава да се направи, е да се тегли чоп и да се види кой ще води бележките и кой няма да спи – за интервал, който никой в историята до момента не е издържал.
Ранди губи и се приготви за тестването. А опитът щеше да си остане единствено учебно притежание – в случай че не е локален вестник, който го отразява и по този начин притегля вниманието на откривателя на съня от Станфорд доктор Уилям Демент.
„ Може би бях единственият човек на планетата по това време, който фактически беше правил проучвания на съня “, споделя Демент пред BBC по-късно. „ Родителите на Ранди бяха доста обезпокоени, че това може в действителност да бъде нездравословно за него. Защото към момента не беше решен въпросът дали в случай че останете без сън задоволително дълго, няма да умрете.
И наподобява гибелта не е изцяло изключена. Предишни опити върху хора демонстрират, че лишаването от сън предизвиква параноя, недоверчивост и други проблеми измежду доброволците, а следващ опит, при който домашни котки са поддържани будни в продължение на 15 дни, се оказа съдбовен. По молба на родителите, опитът с Ранди е следен с изключение на от Демент, и от лейт. Джон Дж. Рос от отдела за медицински невропсихиатрични проучвания на Военноморски сили на Съединени американски щати в Сан Диего.
За да го държи безсънен, екипът кара момчето да играе на флипер и баскетбол, не му разрешава да лежи и го кара да им приказва през вратата на тоалетната, когато върви там, с цел да не се изкушава да подремва скритом.
На втория ден то изпитва компликации при идентифицирането на предмети посредством досег. На третия към този момент има промени в настроението и изпитва усложнения да каже скоропоговорки (въпреки че те въпреки всичко са основани да бъдат сложни за казване).
Пропуски в паметта и първите му халюцинации и налудни епизоди се появяват на четвъртия ден. „ Халюцинирах, че съм един прочут негър футболист [американски футбол], Пол Лоу, от Сан Диего Чарджърс “, споделя той за Esquire години по-късно. „ Приятелите ми смятаха, че това е смешно, тъй като тежах към 60 кг. “
Халюцинациите не престават и на идващия ден, като момчето вижда горска пътека пред себе си, а не останалата част от къщата си. „ След този миг всичко потегли единствено надолу “, написа той. „ Нямаше повече върхове, единствено спадове и още по-ниски спадове. Сякаш някой търкаше мозъка ми с шкурка. Тялото ми към момента се държеше, само че мозъкът ми го нямаше никакъв. “
През идващите няколко дни говорът му се забавя и стартира да става неразбираем, а паметта му се утежнява. Започва фрази, които обаче или стопира по средата, тъй като е не запомнил по какъв начин да ги довърши, или прекъсва с напълно нова мисъл. Ранди обаче към момента може да играе пинг-понг.
Подобно на други, които са се подлагали на сходно бодърствуване, той изпитва параноя, въпреки и тя да не е като тази на предходния рекордьор – Том Раундс, радиоводещ – който не спи 260 часа.
Друг диджей – Питър Трип – е прегледан от психиатър, откакто остава безсънен в продължение на 200 часа, и по време на прегледа в действителност взема решение, че докторът е гробокопач, пристигнал да го погребе жив. Затова той бяга откабинета, единствено по долни дрехи.
В последния ден от своя опит Ранди е беззвучен и се нуждае от непрекъснати подкани, с цел да отговори на въпросите, което пък прави с неразбираем еднообразен глас. Тестовете върху умствените му качества стопират доста бързо, защото той систематична не помни какво прави.
Въпреки това наподобява, че не страда от изключително доста неприятни резултати, когато слага новия международен връх. След като всичко завършва, Гарднър е следен в продължение на още няколко нощи – които включват доста сън и последователно връщане към естественото.
Експериментът заключава, че по време на безсънието, от самото начало области от мозъка му „ подремват “. Същият резултат по-късно се следи и при опити с плъхове, където подгрупи от неврони на кората на основния им мозък се изключват, до момента в който лишените от сън плъхове не престават да са будни.
„ Той не беше първото човешко създание – или предчовешко създание – което трябваше да остане будно повече от една нощ, Може би по тази причина човешкият мозък е еволюирал по този начин, че да може да изключва обособени елементи от себе си “, споделя Макалистър пред BBC. „ Части от него могат „ да поспят “ един тип и да се възобновят най-малко малко, до момента в който други елементи остават будни – има цялостна логичност. И това би обяснило за какво не се случиха по-лоши неща. “
Оттогава други няколко индивида са надминали интервалът на будно положение, които записва Гарднър – макар че Книгата с върховете на Гинес към този момент не разгласява сходни опити, с цел да не предизвиква активност, която може да навреди на здравето на участниците.
