Танер Али: Огромно е вълнението да представлявам пловдивчани – свободни и горди хора
Танер Али е лидер на листата на Движение за права и свободи в Пловдив град. Той към този момент е бил депутат в 44-ото, 46-ото, 48-мото и 49-ото Народно заседание. В първия си мандат е представител на Търговище, а в последните си три на Пловдив. Танер Али е бил четири мандата кмет на община Антоново, област Търговище, женен с две деца. Има три висши образования.
Господин Али, към този момент трета година в поредицата от избори сте претендент за депутат от Пловдив. Как видяхте града през тези години и какво се случва в него?
Пловдив е извънреден град. Макар че го познавам от дълго време, идвал съм по разнообразни аргументи тук, голямо беше вълнението ми, когато трябваше да се се изправя пред пловдивчани като претендент за депутат. Обикалях, с цел да опозная гласоподавателите, да усетя гражданския и политическия им пулс Оказа се елементарно, защото хората тук са доброжелателни, гостоприемни. Знам от историята, че в един център с невероятна история и богато културно мултиетническо завещание хората са свободни и горди. Това видях и тук.
Пловдив се развива стопански. За мен е индустриалният център на страната. Инвестира се съществено в дребния и междинен бизнес. Това е град, в който популацията не понижава, а се усилва. И тук идва казусът – неналичието на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка. Това разбрах от срещите си с бизнеса и се изненадах. Може би и заплатите, които се заплащат, не са съответни на времето.
Това е проблем в цялата страна. Единствената опция да върнем хората е да им осигурим приход, непосредствен до европейския. Има и различен проблем – спънките пред импорт на работна ръка. Крайно време е да мислим по въпроса малко по-европейски. Има положителни образци. Но поради популистки и ксенофобски партии не гледаме с положително око на идващи да работят тук от трети страни. Бавят се и визите от Министерството на външните работи, както и разглеждането на молбите от Министерството на правораздаването – има доста администрация.
Само за предходната година има към 27 000 молби за поданство на бесарабски българи – те желаят да дойдат при нас, да работят тук. Държавата обаче не поставя старания, намира всевъзможни извинения. А страни, които имат застаряващо население, като нашата, вършат всичко допустимо да усилват работната си ръка. Движение за права и свободи е за това – хора с българско родословие отвън границите ни, които желаят да се върнат и работят тук, да им помогнем, а не да им пречим.
Това ще помогне и на Пловдив да продължи развиването си.
Движение за права и свободи извади на напред във времето борбата с езика на омразата и национализма.
Омразата е причина доста хора да не останат в България.Ако тази ненавист не беше по този начин демонстрирана и от трибуната на Народното събрание, може би щяхме да задържим тези хора в българската промишленост. С посланията на ксенофобските партии гоним хората.
Национализмът в цяла Европа е в напредък. Но за какъв шовинизъм става въпрос? Национализъм не е ненавист. Ние също сме патриоти и националисти, само че изповядваме любов и поддръжка към близък, без значение по какъв начин се споделя, какъв цвят има и каква вяра изповядва.
Но считам, че това е краткотраен развой. Избирателите на тези партии – и в Европа, и у нас, ще схванат, че по този начин една страна не се развива. Трябва да преживеем и това време на националистическо мислене в Европа, само че то ще спре развиването й. Движение за права и свободи е стопер на национализма.
Готово ли е Движението за права и свободи да взе участие в ръководството на страната?
Винаги сме подготвени и сме посочили, че можем да го вършим с триумф. По време на ръководството с мандата на Движение за права и свободи, влязохме в Европейския съюз. Защо в този момент да не влезем в Еврозоната и Шенген с ръководството на Движение за права и свободи. Инфлацията по това време беше минимална, оставихме в държавния бюджет осем милиарда остатък Знаем по какъв начин да се случат положителните неща за страната, имаме опит и положителната експертиза, потвърдили сме, че можем да бъдем положителни държавници.
Какво би трябвало да знаят гласоподавателите в Пловдив, с цел да гласоподават за вас?
Има един стандарт – като партия Движение за права и свободи е била постоянно атакувана в опит да бъде натикана в ъгъла. Това няма по какъв начин да стане, напъните са напразни. И за какво го вършат? Защото виждат, че Движение за права и свободи постоянно съумява. Защото се опасяват от експертизата на Движение за права и свободи - не допусканеме да се одобрявам закони, които са в ущърб на страната и да се постановат от някои посолства. Движение за права и свободи парира всеки опит да отклоним от евроатлантическия ни път.
Избирателите на Движение за права и свободи доста добре са осведомени с активността на своите представители. При нас по този начин се работи – постоянно сме дружно, гласоподавателят ни има вяра. Това доверие е на висота към този момент 35 години. След последната конференция и избора на двама съпредседатели – и Джевдет Чак ъров, желаеме по този начин да създадем, че да разтеглим нашето въздействие - залагаме на можещите хора, а не на разделянето по етнорелигиозен принцип.
Надявам се на тези избори нашето уголемение да бъде явно. Посланието на Движение за права и свободи е ясно – да създадем всичко допустимо България да се развива, да вдигнем приходите, да осъществим всички условия, с цел да бъдем пълноправни членове на Еврозоната и Шенген. Избирателят към този момент е наясно с позициите на Движение за права и свободи.
Като представител на Пловдив какъв е вашият политически и човешки взор към тъй наречените етнически квартали?
" Столипиново “ се води за най-голямото гето в Европа. Това обикновено ли е – да има такава дискриминационна зона. В Европа не гледат хората дали се бели, жълти, черни. Тук обаче още има отричане на малцинствата. Това ме нервира. Обикалям махалите и виждам по какъв начин страната и общината са остави всичко там на самотек. Има някакъв затворен живот.
Комплексът за непълноценност на тези хора – че нямат път за развиване, е голям. Какво да чакаме от тях, като не ги пускаме на басейна, че са по-мурагави? Какво самочувствие ще имат тези хора и какво могат да дадат на страната, в случай че по този начин се отнасяме с тях? Нищо!
Ние сме отговорни за това – политиците, че се е получило. Спокойно децата могат да бъдат в смесени учебни заведения. Сега учат и в шести клас не знаят български език, а имат шестици. Да развием това затворено общество, би трябвало да го десегрегираме. Ще слага този въпрос и в българския, и в европейския парламент. Тези региони би трябвало да се интегрират в естественото българско общество с положителни условия за живот. Поемам ангажимент за санирането на блоковете – приказвах и с кмета. Може да стане през държавния бюджет, могат да вземат участие и неправителствени организации.
В тези махали би трябвало да има занимални за децата, курсове по български език. И доста значим въпрос – легализиране на парцелите, които не пречат на устройствения проект. Всеки ще си заплати парцела и страната ще завоюва. По-добре е, в сравнение с да ги бутнем и да кажем, че съблюдаваме закона. С документ за толерантност, тези парцели ще бъдат обгрижвани от стопаните си, ще влагат в тях.
Убеден съм, че знам по какъв начин да създадем тези махали приятни места за живот - с паркове, детски градини и площадки. Дори и с набожен храм. Аз считам, че ще има изгода от подобен храм – вярващият човек нито ще убие, нито ще открадне.
Господин Али, към този момент трета година в поредицата от избори сте претендент за депутат от Пловдив. Как видяхте града през тези години и какво се случва в него?
Пловдив е извънреден град. Макар че го познавам от дълго време, идвал съм по разнообразни аргументи тук, голямо беше вълнението ми, когато трябваше да се се изправя пред пловдивчани като претендент за депутат. Обикалях, с цел да опозная гласоподавателите, да усетя гражданския и политическия им пулс Оказа се елементарно, защото хората тук са доброжелателни, гостоприемни. Знам от историята, че в един център с невероятна история и богато културно мултиетническо завещание хората са свободни и горди. Това видях и тук.
Пловдив се развива стопански. За мен е индустриалният център на страната. Инвестира се съществено в дребния и междинен бизнес. Това е град, в който популацията не понижава, а се усилва. И тук идва казусът – неналичието на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка. Това разбрах от срещите си с бизнеса и се изненадах. Може би и заплатите, които се заплащат, не са съответни на времето.
Това е проблем в цялата страна. Единствената опция да върнем хората е да им осигурим приход, непосредствен до европейския. Има и различен проблем – спънките пред импорт на работна ръка. Крайно време е да мислим по въпроса малко по-европейски. Има положителни образци. Но поради популистки и ксенофобски партии не гледаме с положително око на идващи да работят тук от трети страни. Бавят се и визите от Министерството на външните работи, както и разглеждането на молбите от Министерството на правораздаването – има доста администрация.
Само за предходната година има към 27 000 молби за поданство на бесарабски българи – те желаят да дойдат при нас, да работят тук. Държавата обаче не поставя старания, намира всевъзможни извинения. А страни, които имат застаряващо население, като нашата, вършат всичко допустимо да усилват работната си ръка. Движение за права и свободи е за това – хора с българско родословие отвън границите ни, които желаят да се върнат и работят тук, да им помогнем, а не да им пречим.
Това ще помогне и на Пловдив да продължи развиването си.
Движение за права и свободи извади на напред във времето борбата с езика на омразата и национализма.
Омразата е причина доста хора да не останат в България.Ако тази ненавист не беше по този начин демонстрирана и от трибуната на Народното събрание, може би щяхме да задържим тези хора в българската промишленост. С посланията на ксенофобските партии гоним хората.
Национализмът в цяла Европа е в напредък. Но за какъв шовинизъм става въпрос? Национализъм не е ненавист. Ние също сме патриоти и националисти, само че изповядваме любов и поддръжка към близък, без значение по какъв начин се споделя, какъв цвят има и каква вяра изповядва.
Но считам, че това е краткотраен развой. Избирателите на тези партии – и в Европа, и у нас, ще схванат, че по този начин една страна не се развива. Трябва да преживеем и това време на националистическо мислене в Европа, само че то ще спре развиването й. Движение за права и свободи е стопер на национализма.
Готово ли е Движението за права и свободи да взе участие в ръководството на страната?
Винаги сме подготвени и сме посочили, че можем да го вършим с триумф. По време на ръководството с мандата на Движение за права и свободи, влязохме в Европейския съюз. Защо в този момент да не влезем в Еврозоната и Шенген с ръководството на Движение за права и свободи. Инфлацията по това време беше минимална, оставихме в държавния бюджет осем милиарда остатък Знаем по какъв начин да се случат положителните неща за страната, имаме опит и положителната експертиза, потвърдили сме, че можем да бъдем положителни държавници.
Какво би трябвало да знаят гласоподавателите в Пловдив, с цел да гласоподават за вас?
Има един стандарт – като партия Движение за права и свободи е била постоянно атакувана в опит да бъде натикана в ъгъла. Това няма по какъв начин да стане, напъните са напразни. И за какво го вършат? Защото виждат, че Движение за права и свободи постоянно съумява. Защото се опасяват от експертизата на Движение за права и свободи - не допусканеме да се одобрявам закони, които са в ущърб на страната и да се постановат от някои посолства. Движение за права и свободи парира всеки опит да отклоним от евроатлантическия ни път.
Избирателите на Движение за права и свободи доста добре са осведомени с активността на своите представители. При нас по този начин се работи – постоянно сме дружно, гласоподавателят ни има вяра. Това доверие е на висота към този момент 35 години. След последната конференция и избора на двама съпредседатели – и Джевдет Чак ъров, желаеме по този начин да създадем, че да разтеглим нашето въздействие - залагаме на можещите хора, а не на разделянето по етнорелигиозен принцип.
Надявам се на тези избори нашето уголемение да бъде явно. Посланието на Движение за права и свободи е ясно – да създадем всичко допустимо България да се развива, да вдигнем приходите, да осъществим всички условия, с цел да бъдем пълноправни членове на Еврозоната и Шенген. Избирателят към този момент е наясно с позициите на Движение за права и свободи.
Като представител на Пловдив какъв е вашият политически и човешки взор към тъй наречените етнически квартали?
" Столипиново “ се води за най-голямото гето в Европа. Това обикновено ли е – да има такава дискриминационна зона. В Европа не гледат хората дали се бели, жълти, черни. Тук обаче още има отричане на малцинствата. Това ме нервира. Обикалям махалите и виждам по какъв начин страната и общината са остави всичко там на самотек. Има някакъв затворен живот.
Комплексът за непълноценност на тези хора – че нямат път за развиване, е голям. Какво да чакаме от тях, като не ги пускаме на басейна, че са по-мурагави? Какво самочувствие ще имат тези хора и какво могат да дадат на страната, в случай че по този начин се отнасяме с тях? Нищо!
Ние сме отговорни за това – политиците, че се е получило. Спокойно децата могат да бъдат в смесени учебни заведения. Сега учат и в шести клас не знаят български език, а имат шестици. Да развием това затворено общество, би трябвало да го десегрегираме. Ще слага този въпрос и в българския, и в европейския парламент. Тези региони би трябвало да се интегрират в естественото българско общество с положителни условия за живот. Поемам ангажимент за санирането на блоковете – приказвах и с кмета. Може да стане през държавния бюджет, могат да вземат участие и неправителствени организации.
В тези махали би трябвало да има занимални за децата, курсове по български език. И доста значим въпрос – легализиране на парцелите, които не пречат на устройствения проект. Всеки ще си заплати парцела и страната ще завоюва. По-добре е, в сравнение с да ги бутнем и да кажем, че съблюдаваме закона. С документ за толерантност, тези парцели ще бъдат обгрижвани от стопаните си, ще влагат в тях.
Убеден съм, че знам по какъв начин да създадем тези махали приятни места за живот - с паркове, детски градини и площадки. Дори и с набожен храм. Аз считам, че ще има изгода от подобен храм – вярващият човек нито ще убие, нито ще открадне.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ