Как две момчета намериха знаме на 150 години и пътят му към музея
През 1959 година институтът Смитсониън получава писмо от госпожа Джеймс Уейд, в което тя предлага да продаде ленено знаме с мастилен облик, на който орел носи портретът на третия президент на Съединени американски щати Томас Джеферсън победоносно, обрамчен в ореол от седемлъчеви звезди, а под лика му има лента, на която написа: „ Т. Джеферсън президент на Съединени американски щати. Джон Адамс към този момент не е. “
Днес знамето, един от дребното оживели артефакти от изборите в Съединени американски щати през 1800 година, се съхранява в сбирките на Националния музей на американската история на Смитсониън.
Но по какъв начин госпожа Уейд става притежател на толкоз забележителна част от американската история? Тя споделя, че през 1958 година нейният 14-годишен наследник Крейг и неговият 11-годишен брат Ричард откриват реликвата в канавка до жп релси покрай Питсфийлд, Масачузетс. По-големият наследник я прибира у дома и я закача на стената на спалнята си. Семейството осъзнава смисъла му едвам откакто братята го занасят в учебно заведение, с цел да го покажат и учителите предлагат да го покажат и в локален музей.
Джон Адамс, втори президент на Съединени американски щати и противник на Джеферсън на изборите през 1800 година
Кураторите на „ Отдела за политическа и военна история “ на музея постоянно са се чудили дали историята с двете момчета е истина или не. И един ден просто вземат решение да ги потърсят във Фейсбук, с цел да ги попитат…
„ Толкова съм учуден от обстоятелството, че ме намерихте “, сподели Крейг Уейд, който сега живее в Анкоридж, Аляска. Шестдесет години след намирането на знамето на прашен път по време на лятната им ваканция, Крейг и Ричард Уейд към този момент са пенсионирани военни.
Спомените им за намирането на знамето са изумително сходни както един с различен, по този начин и с доказателствата и сведенията, които кураторите откриват в техните файлове и архиви.
Година откакто момчетата намират знамето, фамилията се съветва с специалисти от държавни исторически сдружения и професори от Харвардския университет. След физически обзор, те се съгласяват, че артефактът е достоверен и че принадлежи на музей. „ Всички ние тук [в Асоциацията по история в Масачузетс], които видяхме знамето на Джеферсън, бяхме уверени в неговата несъмнена достоверност и го сметнахме за в действителност незабравим предмет “, казва Лайман Бътърфийлд, основен редактор на The Adams Papers, пред Смитсониън.
Предполага се, че няколко институции са отправили оферти към госпожа Уейд, преди тя да се свърже със Смитониън. Във вестниците оттогава написа, че в началото й оферират сред 50 и 100 $, само че всъщност нейната находка е сложна за оценяване, защото е необикновено неповторима. През 1959 година тя споделя пред Mansfield News and Times: „ Не знам дали да го продам на музей или да го запазя. И в случай че би трябвало да го продам, би трябвало ли да получа 100 $ за него, или 500, или 1000? Каква е цената му? “
Смитсониън получава знамето под кратковременен заем. Музейният личен състав прави собствен независим обзор на материалите на банера и се съгласява с констатациите на другите специалисти, че банерът в действителност е същински. Те се обръщат към други институции, в това число Асоциацията по история в Масачузетс, Университета на Вирджиния, Университета в Принстън и Монтичело, с цел да ревизират дали някой е осведомен с обекта. Всички са въодушевени за знамето, само че отвръщат, че в никакъв случай не са го виждали.
За да помогне за придобиването на знамето, музеят се обръща към Ралф Е. Бекер, юрист във Вашингтон и голям колекционер на политическа американа, който в последна сметка ще подари сбирката си на Смитсониън. Използвайки политическите си контакти, Бекер урежда Кларънс Барнс, някогашен основен прокурор на Масачузетс, да посъветва семейство Уейд при договарянията за продажбата на банера. Първоначално госпожа Уейд желае 5000 $, само че в последна сметка приема офертата на Бекер от 2000 $ (около 17 000 $ в днешните долари) и през 1961 година е реализирано окончателното съглашение Бекер персонално да закупи банера и да го подари на музея.
Крейг Уейд добре си спомня лятото, когато той и брат му намират знамето. Спомня си, че майка му ги изпраща да останат за малко при родственици през лятната ваканция – това би било отмора както за нея, по този начин и за момчетата, които идват от семейство с 10 деца. „ Бях в 7 клас в Мансфийлд, Масачузетс. Майка ни ни изпрати лятото, за няколко седмици, да останем при вуйна Селма и чичо Джордж, които живееха в Питсфийлд “, изяснява Уейд.
Голямото им изобретение идва, когато се разхождат един следобяд. „ И по този начин, ние правехме, каквото вършат децата, нали знаете, разхождахме се до железопътните релси в Питсфийлд и там видяхме кутия… Видяхме кутия, до железопътните линии в канавката, и я отворих… забелязах знамето, подвигнах го и си казах „ о, това е крепко “. Брат ми Рики, той през това време хвърляше камъни или изобщо правеше нещо друго, и по тази причина го сложих в сакото си и си продължих… Знаете ли, че вървяхме в профил на железопътните релси, където не трябваше да бъдем и, мисля, че евентуално е паднало от транспортно средство, в случай че би трябвало да предсказвам. Някой може би се е премествал “, спомня си Уейд.
