През 1926г. в София, е открито едно от първите Български

През 1926г. в София, е намерено едно от първите Български кина, което е наречено “Народно ”. Събитието е особено, също както и историята към построяването на Народното кино, което малко след откриването ще се назова “Влайкова ”.

Всичко стартира, когато една жена ипотекира съвсем цялата си мебелировка и влага заема в построяването на зала за прожекции. Тази жена е Мария Влайкова, брачна половинка на писателя Тодор Влайков, който също така е и дълготраен народен представител, създател и пръв водач на Радикалдемократическата партия и известен държавник.

Малко откакто киното е отворено за аудитория, Мария Влайкова подарява постройката и всичко в нея на Министерството на националното просвещение. След това дружно със брачна половинка си не престават да изплащат изтегления кредитв продължение на дълги години.

След дарението мацина се учудват на благородната постъпка на семейство Влайкови. В началото на предишния век Тодор е измежду най- известните и обичани хора в София, той не е богат, само че постоянно е подготвен да помогне на всеки. Известността му е толкоз огромна, че множеството от писмата до него се адресират с сбития текст: “гр. София, за Тодор Г. Влайков, публицист ”. Това е задоволително за всеки куриер в София да достави пратката в дома на получателя.

Тодор Влайков е роден в гр. Пирдоп през 1865г. След довеждане докрай на междинното си обучение в България учи в Историко-филологическия факултет на Московския университет. През 1888г. се завръща в родината си с тапия по история и незабавно става преподавател в родния си град. Малко по- късно се открива в София, където е част от авангардните писателски среди.

Влиза в политиката през редовете на водената от Петко Каравелов – Демократическа партия. След гибелта на огромния общественик партията се разклаща. През 1902г. група интелектуалци от средите на Демократическата партия стартират да издават вестник “Демократически обзор ”, който се списва в дома на основния му редактор – Тодор Влайков. Година по- късно основава своя политическа групировка Радикалдемократическа партия. За водач на новото формирование единомислещо е определен Тодор Влайков.

Сред водачите на радикалдемократите са хора като уважавания политик Найчо Цанов, журналиста Илия Георгов и писателите Антон Страшимиров и Петко Тодоров. Тодор и неговите съратници са надалеч от политическата страст на бурните времена, в които живеят. Самият той постоянно се подписва под псевдонима Веселин, тъй като самичък за себе си споделя, че е радостен темперамент и нищо не е в положение да скапе положителното му въодушевление.

През 1900 огромният държавник и интелектуалец стартира да губи зрението си. Диагнозата му е гуакома на едното око, само че е сложена много късно от българските лекари и интервенцията става невъзможна. След Балканската война Тодор стартира да губи зрението си и на другото око поради същата болест. Този път отпътува за Виена и съумява да задържи остатъците от зрението си.

Въпреки загубата на зрението обаче, той не се отхвърля нито от четенето, нито от писането, нито от политиката.

Чете и написа посредством очите и ръката на щерка си Радка, а политическите му съветници всеки ден изпълват къщата му със разногласия и беседи.

Тодор Влайков си отива от този свят точно на Великден през 1943г. Близките му описват, че като че ли да оправдае креативния псевдоним Веселин, в мига на гибелта на лицето на писателя застинала усмивка.

Източник: