През 1922 г., когато Египет стана независима държава, археологическият свят

През 1922 година, когато Египет стана самостоятелна страна, археологическият свят се обръща с главата надолу от едно откритите. Британският археолог Хауърд Картър открива в Долината на царете гробницата на Тутанкамон - единственото намерено непокътнато царско заравяне от античен Египет.

100 години по-късно, един от най уважаваните египтолози в света професор Ричард Брус Паркинсън и доктор Даниела Росенов разкриват за първи път благосъстоянията на архива на археолога направил най-великото археологическо изобретение.



Архивът е благосъстоятелност на института „ Грифит “ при университета на Оксфорд и показва ослепителен роман от първа ръка за разкопките и за щателната работа по документирането и консервирането на античните египетски артефакти.

Приказно богатство и скъп извор на информация за живота на античния Египет. Откритие, за което мечтае всеки археолог. Преди 100 години Хауърд Картър остава в историята с това изобретение, което вълнува всеки гражданин на планетата и до през днешния ден. Оставя и голям списък, който за първи път се демонстрира обществено в неповторима галерия.



„ Това е било дребна гробница с 4 пространства, само че все пак в тези дребни пространства са непокътнати близо 6000 предмети. Сред тях - цветя, храна, разнообразни кутии за предпазване, кревати, саркофази, файтони, долни дрехи, бокали, голямо количество от предмети. На процедура, целият египетски свят е събран в тези 4 стаи. Отнема 10 години да се опишат, консервират и реалокират всички тези обекти и се надяваме, че изложбата ще покаже, най-много фотографиите ще покажат какъв брой впечатляващи са били тези пространства. Всички си мислят, отваряме вратите на гробницата и готово – това е краят на историята. Напротив - пласт след пласт работа на доста специалисти продължава, с цел да се разкрие цялата картина “, изяснява проф. Ричард Паркинсън.

Архивът дава опция да се прегледа сложността както на удивително добре непокътнатото антично заравяне, по този начин и на актуалните разкопки, в това число постоянно подценяваните египетски членове на археологическия екип и тяхната решаваща роля в откритието, както е съхранена на фотосите, направени от Хари Бъртън.



„ Ние имаме този голям списък и желаеме да го покажем на хората. И се надяваме, че ще променим общоприетото усещане за Тутанкамон като огромно изобретение и ще дадем опция на хората да научат, че това изобретение крие доста повече и е богато освен със златото “, отбелязва доктор Даниела Росенов.

Освен истинския джобен дневник на самия Картър, описващ момента на откриването, могат да се видят и истински проекти и записани карти, включващи личните бележки на Картър и илюстрации на артефактите. Но проф. Паркинсън има своите пристрастия измежду експонатите.

„ За мен са две. Едното е чертеж на гробницата, който демонстрира наличието на гробницата, която татко ми ми беше посочил като дете. Аз бях дребен, интересувах се от египетската история и той използваше този чертеж, с цел да ме научи да рисувам. И за мен беше същинско наслаждение, когато изследваме архива да видя оригинала нарисуван от Картър и да го изложим. Но същинската звезда на шоуто е фотографията на младо египетско момче, която сложихме като център на изложбата, тъй като тя демонстрира млад египтянин от началото на 20 век, който носи една от огърлиците от гробницата. Направена е просто, с цел да покаже по какъв начин е била носена тя, никой не е запазил в записките името на момчето, само че той остава знак на връзката сред предишното и сегашното, сред живите и мъртвите, обичайното и модерното, което в действителност е сърцевината на египтологията “, изяснява професорът.



Небхеперура Тутанкамон или Тут-Анх-Амун, както е прочут за науката е наименуван при раждането си Тутанкатен, и е египетски фараон от Осемнадесетата династия. Умира още като младеж и Мумията му е положена в четири позлатени ковчега, сложени един в различен, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Но за лекар Росенов, не златната маска е най-впечатляващото нещо.



„ Не е всекидневно археолозите да имат обичан обект, само че аз имам. Това е една алабстрова статуя на лъв, който маха, и се плези, няма причина да го одобрявам, само че това постоянно е било моят обичан предмет от гробницата, сладостен и хубав по едно и също време, и аз включих тези фотоси в изложбата, с цел да покажа пътя, който минава един открит предмет “, показва доктор Даниела Росенов.

В изложбата може да се види и истинската първа страница на вестника, родила мита за проклятието на фараона, което застига всеки, който го обезпокои. „ Мумията съществува, проклятието не “, безапелационен е проф. Ричард Б. Паркинсън.



А всеки, който желае, може да се допре онлайн до този невероятна галерия в една от най-старите библиотеки в Европа - библиотеката „ Бодли “ в Оксфорд.