Просвещението
През 1916 година холандските изобретатели Дж. Матла и Г. Заалберг ван Зелст проектират „ динамистограф “ – електромеханично печатащо устройство с детайли на жичен и безжичен телеграф. Основната част на устройството било ключ, който вкарвал букви и било задоволително сензитивно, с цел да отговори и на най-малките трептения, породени от духовете.
Динамистографът
изглеждал на специалистите като благонадежден и „ справедлив “ уред, устройство, което било направено от голям брой осцилатори, акумулатори, телефонен правоприемник, парче радий и тайнствен „ железен предавател “. Изобретателите го оповестили за “телеграфна система за връзка сред световете “, която може да се направи без човешки медиатори (медиуми).
По това време различен откривател, Уилям Кук, написа на Томас Едисон, че се е научил, по какъв начин да снима човешката душа на фотографски филм. Впечатлен (може би е видял снимките), Томас Едисон през 1920 година конструира нов уред, който нарекъл дуофон. За производството си той употребявал 8 кг злато, 20 кг сребро и 300 кг мед. С огромни компликации Едисон съумял да получи патент за това негово създание.
След това Едисон
сключил съглашение с сътрудника си Уилям Динуиди, че този, който почине първи от тях, ще се свърже с втория с помоща на духофона. Динуиди първи починал през 1920 година. В изявление за сп. Scientific American Едисон приказвал за връзката посредством устройството с умрелия.
Парадоксът е, че Едисон не вярвал нито в пъкъла, нито в небето, нито в преселването на душите. В същото време той бил уверен, че човешките души се заселват във Вселената след края на земния им живот. Той вярвал, че в природата целият продан на информация се правил на електромагнитно равнище. Нужно е било единствено свръхчувствителен телефон, кадърен да приема финните сигнали.
Журналисти от „ Съвременното списание Mechanix “ през 1933 година участвали на сесия с помоща на некрофон, при която се открива връзка с безстопанствената единица. И те били измежду последните, които видяли духофона. След известно време устройството приказно изчезнало.
10 години след гибелта на Едисон,
медиумът Мери Олсън призовавал духа на огромния откривател в сеанс.
И духът разказал, къде лежат схемите на изобретението.
Диаграмите се оказали на точното мястото, където духът показал, че се намират. Американските откриватели Дж. Гилбърт Райт и Хари Гарднър възстановили духофона от тези рисунки. През 2004 година, когато цифровизирали архива на Федералното патентно ведомство, те разкрили патент WW 345-S 444, публикуван на Едисон, който публично удостоверява, че устройството работи.
За страдание към този момент не било допустимо софтуерно да се създаде откритият телефон на Едисон, тъй като връзките на Едисон бяха остарели и не е било допустимо да се свърже с телефонната линия.
Накрая, през 2009 година учените създали адаптер за свързване на изобретението със актуалните телекомуникационни системи. Старият духофон бил обвързван със записващо съоръжение и сензори за надзор на електромагнитното поле. След връзката почнало невероятното – почнали да идват позвънявания, едно след друго. Разработчиците успяли да преброят повече от 120 бройки. Всички присъстващи се доближили и вдигнали телефона. Това било направено, с цел да се подсигурява, че няма подозрение в честността на протичащото се.
Официалната просвета обяснила феномена по следния метод – при контакт с духофона се подтикнали областите на мозъчната кора, която се отразява на възприемането на действителността по времето, когато апаратът работи. Така се основало нагледно показване, възприемано като връзка с духове.
И тук завърши историята и ориста на това любопитно откритие на Томас Едисън.
