Престъпната агресия на Русия спрямо Украйна така и не доведе

...
Престъпната агресия на Русия спрямо Украйна така и не доведе
Коментари Харесай

Който харесва Тръмп, харесва и Путин. Въпреки войната в Украйна.


Престъпната експанзия на Русия по отношение на Украйна по този начин и не докара до поврат: властническият жанр на Владимир Путин продължава да се харесва на републиканците в Съединени американски щати, счита професор Александър Гьорлах.

Войната на Русия в Украйна не трансформира отношението на американските републиканци към Путин

Американският президент Джо Байдън обиколи Европа, с цел да увери съдружниците от НАТО, че могат да разчитат на Съединени американски щати, и да изпрати ясно обръщение към диктатора в Кремъл: всеки квадратен сантиметър съюзническа територия в Европа ще бъде отбраняван по смисъла на член пети от Договора за НАТО. Тези уверения на Байдън ни карат да се усещаме по-сигурни. Защото с избирането му за президент Съединени американски щати още веднъж си възвърнаха остарялата роля на бранител на човешките права, свободата и демокрацията. Докато неговият предходник Доналд Тръмп, който пристигна на власт през 2016-а година точно с поддръжката на същия този деспот Владимир Путин, даже искаше да извади страната от НАТО.
Редакцията предлага
Но всеки, който си мисли, че дружно с изборното проваляне на Тръмп този фантом - напускането на НАТО - си е отишъл и от Републиканската партия, се лъже: в двупартийната система на Съединени американски щати републиканците застават все по-отчетливо на антидемократични позиции, което при техния президент Доналд Тръмп се изрази в общественото удивление по отношение на диктатори като тези на Русия и Китай.

Доналд Тръмп дефинира като съветската инвазия в Украйна, с цел да добави по-късно концепцията (не чак толкоз гениална) американците да обозначат самолетите си с китайското знаме, след това да бомбардират руснаците и най-после да кажат, че това са били китайците. Така руснаци и китайци щели да се сбият между тях, а американците - да си седят настрани и единствено да следят цирка.

Мълчанието на републиканците

Още след първичните избори за президентската номинация през 2016-а година, когато стана ясно, че Русия ще се опита да манипулира изборите, в лагера на републиканците се възцари безмълвие. Кандидатът за президент Тръмп не пестеше хвалебствията за индивида от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Кремъл. Републиканците продължиха да мълчат и след разкритията за съветските операции на изборите посредством компанията " Cambridge Analytica ", както и когато към този момент нямаше никакво подозрение, че Москва е повлияла на акцията. Бдителността по отношение на Русия, която беше наложителна за тази партия по времето на президентите Ричард Никсън и Роналд Рейгън, беше изчезнала. Същото стана и през четирите години, прекарани от Доналд Тръмп в Белия дом.

За Републиканската партия реторичното определение на някой самовластник и деспот за " талантлив " не е толкоз ненадейно. Винаги, когато " огромната остаряла партия " откри за належащо, тя издига трудности пред гласоподавателите, в случай че не са бели или християни. Вдига изборния предел, трансформира изборните окръзи по този начин, че да си обезпечи в тях болшинство от бели гласоподаватели и победа. При ръководството на Тръмп беше изработен и завой към крайното дясно - цветнокожите бяха заклеймявани и определяни като " изнасилвачи " и " нарушители ".

Сантименталният тръмпизъм

Това е същият расистки шовинизъм, който е общ за републиканците на Тръмп и диктаторите Путин и Си Дзинпин. Обединението на " Свещена Русия ", което Путин дефинира като цел на своя поход против Украйна, не е по-различно от нацистката идеология на Хитлер " Кръв и почва ". А в империята на Си Дзинпин са значими единствено китайците от националността хан. Другите етноси като уйгури, тибетци и монголци са подценявани и дискриминирани, правата им се нарушават, а културата им се унищожава. Особено нечовечен е геноцидът по отношение на уйгурите.

Най-тъжният израз на този прочувствен и податлив към принуждение тръмпизъм, обсебил Републиканската партия, беше щурмът на Капитолия на шести януари 2021-а година. На този ден радикализираната навалица се опита да попречи на одобряването на Джо Байдън като президент и правоприемник на Доналд Тръмп на поста. Преди това Тръмп бе разтръбил по целия свят лъжата, че демократите са му откраднали успеха. А това, че изказванието е лишено от каквито и да било доказателства, както и, че бе отхвърлено от няколко съдилища, не го интересува и до през днешния ден: две трети от гласоподавателите на републиканците имат вяра, че Джо Байдън е станал непозволено президент на Съединени американски щати.

Тръмпизмът е жив

Последните разкрития демонстрират, че на шести януари 2021-а година американската народна власт е била на ръба. Днес знаем, че предаването на властта в Съединени американски щати протече спокойно най-много с помощта на вицепрезидента на Тръмп - Майк Пенс. Той не се огъна под натиска на Тръмп и неговите последователи (а в качеството си на президент на Сената теоретично имаше опцията да го направи) и по този начин избави демокрацията в страната. Но. Излишно е да загатваме, че след събитията на Капитолия в лагера на Тръмп към този момент считат Майк Пенс за изменник.

Александър Гьорлах: " Сходството в метода на мислене сред републиканците в Съединени американски щати, Владимир Путин и Си Дзинпин е тревожно "

В Конгреса републиканците не престават да показват схващане към Путин - макар неговата война в нарушаване на интернационалното право и многочислените свидетелства за военни закононарушения. Медисън Кейторн от дясното крило на партията обществено назова украинския президент " нарушител ". А водачът на републиканците в Конгреса Мич Макконъл отхвърля да стартира процедура за изключването на Кейторн от партията. Направено бе единствено половинчатото конкретизиране, че Кейторн не е от болшинството в партията.

Но тръмпизмът е жив и на още едно място: губернаторката на Аризона Уенди Роджърс посети при започване на март колекция на бели националисти във Флорида, където съобщи какъв брой хубаво би било да се бесят политически съперници за наставление на всички " предатели ". Това подобие в метода на мислене на американските републиканци, на Путин и на Си Дзинпин е тревожно.

Професор Александър Гьорлах е езиковед и теолог, член на Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните изследвания към университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР