Преди 35 години Тодор Живков дава началото на "Голямата екскурзия"
В изказване на 29 май 1989 година ръководителят на Държавния съвет на Народна Република България и общоприет секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков приканва Турция да отвори границата „ за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция краткотрайно или да останат и да живеят там “. Дни по-късно стартира така наречен Голяма екскурзия. На 3 юни 1989 година Турция отваря границата си и стартира огромна миграционна вълна през летните месеци на 1989 година, обвързвана с опашки за паспорти, товарене на позволеното за изнасяне имущество, пласиране на друго, най-често на безценица, демонстрират данни на отдел " Справочна " на Българска телеграфна агенция.
Българска телеграфна агенция разгласява изказването на Тодор Живков в своята емисия „ Вътрешна информация ”:
Изявление на ръководителя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио
София, 29 май 1989 година (БТА) Както беше обявено в печата, през последните дни по отношение на признатите от Народното събрание закони за задграничните паспорти и за българското поданство в избрани региони на страната измежду някои групи от популацията, подстрекавани от външни сили, породи напрежение.
В обособени селища бе нарушен жестоко публичният ред.
За тия събития някои западни кръгове и радиостанции, които са още в орбитата на студената война, оповестяват невероятни неща и всъщност организират клеветническа акция против нашата страна. (…)
Без да драматизираме случилото се, належащо е с възприятие за отговорност и дълг пред нацията да се видят същинската същина и аргументите за тези дейности на част от последователите на исляма у нас.
Има ли стопански, политически, културни и други условия за такива дейности?(…) Исторически факт е, че Народна република България е родно място на всички, които са се родили на тази земя, в която са костите на техните предшественици и където проглеждат техните деца.
- Ислямизираното българско население не е пристигнало отникъде другаде. България е неговата единствена татковина. То е живяло, живее и ще живее в България.
- Тази България е на всички ни, без значение от нашата религия, от обичаите ни. Ние сме нейни синове и дъщери и сме призвани да изпълняваме своя синовен дълг пред нея. Историята ни е научила да живеем дружно. (…) Съобразявайки се с потребностите на всяко модерно общество от най-широки връзки със света и съгласно виенските договорености, Народното събрание на Народна република България одобри, както е известно, съответни закони.
- Главното в тях е, че на всеки български жител се дава опция да пътува, където изиска, в която и да е част на света, да влиза директно в прикосновение с най-хубавото, което е основала цивилизацията на нашата планета.
- Всеки, който желае, може да се възползва от това право по своята съвест и съгласно своята воля. (…)
За страдание някои кръгове в Република Турция напоследък организират ежедневна ескалация на една антибългарска кампания…
След това „ режисьорите " на антибългарската акция подеха въпроса за изселването, като разтръбиха, че Турция е подготвена да одобри всички български мюсюлмани, които желаят да се изселят. По този мотив желая от името на българските мюсюлмани и от свое име в качеството ми на ръководител на Държавния съвет да се обърна най-настойчиво към съответните турски управляващи:
- отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция краткотрайно или да останат и да живеят там…
***
Изявлението има отзив в чужбина. Коментарите в непознатите медии са оповестени в поверителния бюлетин С-2 на Българска телеграфна агенция:
Брюксел, 30 май 1989 година (Анадолска агенция) Турският министър-председател Тургут Йозал през днешния ден даде отговор на отправения нощес от…Тодор Живков апел „ Турция да отвори границите си за тези, които желаят да се изселят " и от своя страна прикани България да седне на масата за договаряния за подписване на обхватна изселническа конвенция.
Министър-председателят Йозал, който се намира в Брюксел, акцентира, че изискване за такава конвенция е да бъдат непокътнати всички права на нашите сънародници. „ Нашите граници са постоянно открити ", сподели Йозал и предложения и България да отвори границите си. (…)
Министър-председателят Йозал, който акцентира, че изискване за спогодбата е да не бъдат нанесени вреди на правата на турското малцинство в България, добави следното: „ И тези, които дойдат в Турция отвън спогодбата, като туристи, могат да останат. Не би трябвало да бъдат ощетявани и техните права.
Изпращат сънародниците ни с един куфар, продължи той. Какво става с техните пари, парцели, земи? Ние сме подготвени да преговаряме за това. Нашите граници са отворени. Призоваваме и България да отвори границите си. Няма потребност да се изпращат сънародниците ни в Австрия, в Югославия. Ако са откровени (българите), поканвам ги на среща за договаряния за сключване на обхватна изселническа конвенция. " …
***
София, 30 май 1989 година (АП) Българският президент Тодор Живков в реакция на растящата вълна от етнически турски вълнения в неговата страна през вчерашния ден прикани Турция да отвори границата си за всички „ български мюсюлмани ", които желаят да отидат там.
Обръщението на Живков по радиото и малкия екран бе направено на фона на известия, че българските управляващи са въвели изключителни ограничения, с цел да потушат съпротивата на етническите турци против извършващата се акция на асимилация.
Още преди кръвопролитните вълнения в Северна България преди една седмица държавното управление в София стартира да депортира етнически турци, считани за участници в вълнения или нежелани по други аргументи.
Около 300 души до момента са били заставени да изоставен България. Повечето дойдоха във Виена и Белград, откъдето турски самолети ги водиха да се заселят в Турция. (…)
В рамките на акция в цялата страна през 1984-1985 г, българските турци – към 900 000 души – бяха заставени да трансформират мюсюлманските си имена и да одобряват славянски, а религиозните и гражданските им права като потреблението на езика им на обществено място, от този момент са мощно ограничени(…)
Депортирани етнически турци споделиха в изявление пред Асошиейтед прес в петък, че мнозина от тяхното малцинство биха желали да емигрират в Турция, тъй като, настояват те, животът станал нетърпим в България.
Но те осъдиха сегашната акция да се гонят етнически турски жители от през днешния ден за на следващия ден, без да им се дава късмет да си продадат имуществото и да си уредят персоналните въпроси, преди да заминат.
България публично не признава съществуването на доста турско малцинство, а загатва единствено за мюсюлмани..
***
Междувременно в страната се провеждат мероприятия в поддръжка на изказването на Живков. За протест в столицата се оповестява в бюлетина „ Вътрешна информация ”:
Волята за единение е несъкрушима
Митинг в столицата
София, 31 май (БТА) Повече от 60 хиляди столичани пристигнаха през днешния ден на площад „ България " пред Народния замък на културата, с цел да изразят своята цялостна поддръжка на позицията, изразена в изказването на другаря Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио. „ Единството на нацията – гаранция за нашето бъдеще ", „ Българските мюсюлмани – почтени жители на Народна република България ”, „ Мир и съгласие на Балканите " – тези лозунги носеха служащи, служещи, студенти, участници в митинга, проведен от Софийския градски комитет на Отечествения фронт. (…)
***
Какви са били настроенията и мненията в разнообразни региони на България демонстрира информация в поверителния бюлетин С-3 на Българска телеграфна агенция:
Някои настроения и мнения измежду българското публично мнение
София, 31 май 1989 година (БТА) Информациите от съвсем всички области приказват, че изказването на другаря Тодор Живков по малкия екран и радиото продължава да бъде тематика на оживени мнения. Доминират одобрителните мнения. Но както наподобява, в някои среди то дава мотив и за разюздано „ политиканстване ", за най-различни, даже и нелепи клюки, за неоправдателни оценки във връзка с националната политика, за песимистични „ прогнози ".
Одобрителните мнения – по предписание измежду хората с обичайни български имена – се свеждат до следното: Изявлението е навременно и достоверно, отразява реалистично ситуацията на българските мюсюлмани у нас в предишното и в този момент. Защитава националното ни достолепие. В множеството случаи се приветства апелът към турското държавно управление да отвори границите си за искащите да заминат за Турция български мюсюлмани.
Оттук нататък стартират забележките, запасите, крайните отзиви. Чести са да вземем за пример репликите, че с цел да се стигне до подобен необикновен казус (има се поради изявлението), значи ситуацията е надалеч по-тревожно, в сравнение с се показва. Нерядко се стига и до обобщението, че в този момент берем плодовете на една непоследователна и недалновидна политика по националния въпрос. Мнозина посрещат с съмнение отзивите в средствата за всеобща информация за изказването. (…)
Мнозина плевенчани застъпват мнението, че времето на „ дирижирания " отзив по малкия екран, радиото и във вестниците към този момент е отминало. А за какво, питат някои, не се даде естрада и на стачкуващите, с цел да се разбере какво тъкмо желаят? Доста хора (според информацията от Хасково) демонстрират запаси към събранията, митингите и изпращането на телеграми „ по метода, по който се провеждат в този момент ". Смята се, че при сходни обстановки политически резултат би трябвало да се търси по други, по-ефикасни начини. Но какви тъкмо да бъдат те – няма отговор. Съмнения в ефикасността на събранията се демонстрират и в Разградско. Дори някои техни уредници са уверени, че акцентът още веднъж и безпричинно се измества от самостоятелната работа с хората към „ показната поддръжка на политическия документ ".
Съзнателното българско население в регионите на безредици по предписание не желае открита борба с българите мюсюлмани. Работници, учители и експерти в Разград да вземем за пример декларират, че „ в случай че изселването на българи с възобновени имена е нужната цена на спокойствието и реда, те поддържат такова решение ". Има и несъмнени признаци на настървеност към изповядващите исляма. Според информация от Варна доста тамошни хора съпоставят своята битова уреденост и своя метод на живот с това, с което разполагат някои от недоволстващото в този момент население. Стига се до извода, че това, което се прави за българите мюсюлмани, ще подхранва у тях все по-големи и по-големи искания. И в един миг те ще се окажат привилегировани. Такива опасения показват и представители на интелигенцията в Благоевград…
Тук-там се застъпват и крайности. Някои граждани… да вземем за пример считат, че би трябвало да се пристъпи към всеобщо изселване на всички ония, които не се считат за българи, с цел да останат единствено „ същинските ", които ще съблюдават законите на страната(...)
Как се посреща изказването на другаря Тодор Живков от българите мюсюлмани?
Според сведения от Шумен в началото то е подействало „ шоково ", най-много върху стачкуващите, „ които не могат да повярват на чутото " (…) След стъписването към този момент се следи известно усмиряване, само че то е единствено „ видимо ". Както преценя нашият сътрудник, зад него се крие „ изчакване, безмълвна опозиция, паника за идващите дни ". Някои от довчерашните стачкуващи считат, че желанието за необятно отваряне на границата ще си остане без действително покритие. Други поясняват апела на нашия началник към турските управляващи за отваряне на границите като покана за съглашение да бъдат изселени българите мюсюлмани. Затова през последните дни измежду българите мюсюлмани от ден на ден надвива настройката за изселване.
Според информацията от Разград рисковано е да се каже сигурно по какъв начин тамошните българи с възобновени имена посрещат изказването. Трудно е да се проникне в същинските им мисли и настроения. Това мнение се споделя от идеологически служащи, партийни фрагменти, чиновници в държавните органи. Дори духовници мюсюлмани настояват, че нямат въздействие върху масата, защото сега тя е издигнала други свои „ водачи " (…)
В София са чути отзиви на интелектуалци, че „ мирните кървави демонстрации " подронват престижа на социалистическата власт и хвърлят подозрение върху напъните за демократизиране на обществото. Пак в столицата се задава въпросът „ докога с едни и същи шаблонни похвати ще се изясняват основни отрицателни трендове в обществото ". Говори се и за „ издънена " демографска политика на Българска комунистическа партия под въздействие на „ сталинските стандарти ". Според пловдивски интелектуалци вълненията били „ добре пристигнали " за висшето управление при задълбочаващата се икономическа рецесия: „ Раздухването на остарели пристрастености отвлича вниманието от действителните проблеми. ” В Пловдив се чули и опасения, че при този процес на събитията може да се стигне и до завземането на властта от военните. В този подтекст се напомняло: „ Полша потвърди, че даже военното състояние не е излаз от рецесията. " Това са по-крайните отзиви. Други гравитират сред утвърждението и упрека. Има обаче съображение да се счита, че по-голямата част от интелигенцията посреща с схващане изказването на другаря Тодор Живков. В информация от Ловеч се приказва за „ общо взето позитивно отношение ". Подобни оценки идват от София, Русе, Благоевград и други
Междувременно в другите краища се популяризират най-различни клюки. В Шумен се приказва, че за 2 юни са планувани извънредно огромни сборища и демонстрации… Слухове за идни вълнения се популяризират и в Разград… В същия град имало мълва, че на турската граница към този момент е струпана армия. В Габрово се твърдяло, че нашите гранични управляващи били заловили турски тир, претрупан с оръжие(...)
Постоянен щрих в общата картина през последните дни са опашките пред паспортните служби на местата за продажба на заявления. За това се оповестява от Шумен, Разград и Русе. По вчерашни данни броят на импортираните в Разград такси за задгранични паспорти е сред 2 и 3 хиляди. В Русе българите мюсюлмани не престават да пълнят магазините за куфари, чанти и дрехи, фотоателиетата, спестовните каси.
***
След изказването на Тодор Живков стартира така наречен Голяма екскурзия. В поверителния бюлетин С-2 са непокътнати свидетелства за тези дни:
Истанбул 3 юни 1989 година (Анадолска агенция) Мехмед Исмаилоглу, който бе екстрадиран от България, съобщи, че българският народ не мисли като българското държавно управление и не ненавижда турците.
На конференция той уточни, че случаите в регионите, където живеят турци, са чудовищни. „ Пълно е с служители на реда и бойци. Човек даже единствено на пазар да отива, считат го за отговорен и го бият, колкото си желаят. Българската конституция дава право на индивида да дефинира националната си принадлежност и с тези свои дейности българското държавно управление нарушава личната си Конституция. "
Исмаилоглу акцентира: „ Осемдесет на 100 от българите не ненавиждат турците, споделят, че са на наша страна, и осъждат българското държавно управление. Но защото се опасяват, мълчат. Даже някои ни поддържат, като ни споделят „ Горе главата ".
***
София, 9 юни 1989 година (Кор. на Агенция Франс Прес Волфганг Швайцер) Напрегнато успокоение царува в Североизточна България, където хиляди български мюсюлмани от турски генезис се приготвят да изоставен страната след случаите предишния месец, по време на които, наподобява, са починали повече хора, в сравнение с публично се оповестява, стана известно от локален източник. (…)
След първичния поток от етнически турци, който отпътува за Турция през Белград и Виена (това приличаше по-скоро на интервенция за изпъждане на ръководителите и деятелите на организациите за отбрана на правата на турското малцинство) в този момент тази част от българското население е обхваната от същинска неуравновесеност за изселване.
Българските управляващи позволяват на всички искащи български мюсюлмани (според формалната терминология) да изоставен, рискувайки „ кръвоизлив " у популацията и надълбоко разстройство на стопанската система. Сега към този момент етническите турци могат да отпътуват напряко за Турция.
В региона на Нови пазар, Каолиново и Хитрино цели села били изоставени съгласно разнообразни локални източници. Един реставратор в Шумен сподели, че компликациите в снабдяването със артикули са още по-големи, защото доста водачи на камиони са напуснали работата си, с цел да се изселят в Турция.
„ Искаме турските си имена, желаеме да приказваме свободно езика си, желаеме турски учебни заведения и вестници ", съобщи един претендент за изселване. (…)
Тези, които желаят да се изселят, на вятъра се пробват да продадат имуществото си - къщите, мебелите, животните. Те имат право да носят единствено по 30 кг багаж и 500 лева със себе си.
***
Анкара, 12 юни 1989 година (Ройтер) Стотици етнически турци, изгонени от България, задръстиха през днешния ден основния граничен пункт с Турция.
Говорител на турското външно министерство съобщи, че за последните няколко дни в Турция са пристигнали минимум още 3000 етнически турци, сред които доста дами и деца, с което общият брой на пристигналите от 26 май до момента възлиза на 10 000.
Турция има намерение да сътвори още два лагера от палатки за тези хора, покрай открития в неделя на към 70 километра от границата. Трите лагера ще могат да приютят 25 000 души.
Анкара декларира, че България екстернира етническите турци, наброяващи към милион и половина, защото те се опълчват на акцията за насилствена асимилация, в това число и промяна на мюсюлманските им имена.
България отхвърля съществуването на турско малцинство. Тя твърди, че става въпрос за българи, чиито предшественици са били принудени принудително да одобряват ислямската вяра по време на 500-годишното османско господство.
„ България се пробва да оказва напън върху Турция, само че тя в никакъв случай няма да чуе от турското държавно управление думите: „ Не ни пращайте повече от нашите хора ", съобщи пред публицисти турският държавен министър Ерджумент Конукман.
Българял не е дала отговор на апела на Турция за постигането на изселническа конвенция, която да подсигурява собствеността на напускащите страната, както и правата на тези, които остават в България.
Митническите канцеларии на граничния пункт Капъкуле, на 200 километра западно от Истанбул, бяха препълнени с хора. Телевизията сподели по какъв начин мъже, дами, възрастни хора, седнали върху куфари и вързопи, чакат да им бъдат завършени документите. (…)
***
Радио Би Би Си, 13 юни 1989 година (22.15 ч.) Междувременно българското посолство в Лондон ни изпрати текста от изказването на министъра на външните работи Петър Младенов, обещано пред сътрудник на Българска телеграфна агенция по отношение на последните развития в българско-турските връзки.
В изказването апропо се споделя: „ Българската страна оцени позитивно обстоятелството, че Турция отвори своите граници и стартира да приема български жители, които желаят да извършат посещаване. Всичко това е в духа на Виенските съглашения. “ (…)
Пограничната полиция съобщи, че през днешния ден единствено в продължение на седем часа са пристигнали 3000 души. Те споделиха, че имало опашка от бежанци, достигнала съвсем 10 км, към момента на българска територия.
През последните седмици българските турци пристигаха със аероплан или трен, само че в този момент съвсем всички идват по пътя. Виждат се коли, натоварени с мебелировка, в това число радиатори, закачалки, огромни торби от пластмаса, цялостни с облекла, някои хора тласкат даже двуколки колички с дребното владеене, което имат. Те споделят, че не им дали никакво време да опаковат багажа си или да отидат до банката. Някои настояват, че българските управляващи им дали единствено пет часа, с цел да се подготвят.
Мнозина намират чакащи ги на границата родственици и стават сърцераздирателни фамилни срещи, само че други са изправени пред доста нестабилно бъдеще. (…)
От 3 юни до 21 август 1989 година, когато българската граница с Турция е отворена, над 360 000 български жители от турски генезис напущат страната.
Българска телеграфна агенция разгласява изказването на Тодор Живков в своята емисия „ Вътрешна информация ”:
Изявление на ръководителя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио
София, 29 май 1989 година (БТА) Както беше обявено в печата, през последните дни по отношение на признатите от Народното събрание закони за задграничните паспорти и за българското поданство в избрани региони на страната измежду някои групи от популацията, подстрекавани от външни сили, породи напрежение.
В обособени селища бе нарушен жестоко публичният ред.
За тия събития някои западни кръгове и радиостанции, които са още в орбитата на студената война, оповестяват невероятни неща и всъщност организират клеветническа акция против нашата страна. (…)
Без да драматизираме случилото се, належащо е с възприятие за отговорност и дълг пред нацията да се видят същинската същина и аргументите за тези дейности на част от последователите на исляма у нас.
Има ли стопански, политически, културни и други условия за такива дейности?(…) Исторически факт е, че Народна република България е родно място на всички, които са се родили на тази земя, в която са костите на техните предшественици и където проглеждат техните деца.
- Ислямизираното българско население не е пристигнало отникъде другаде. България е неговата единствена татковина. То е живяло, живее и ще живее в България.
- Тази България е на всички ни, без значение от нашата религия, от обичаите ни. Ние сме нейни синове и дъщери и сме призвани да изпълняваме своя синовен дълг пред нея. Историята ни е научила да живеем дружно. (…) Съобразявайки се с потребностите на всяко модерно общество от най-широки връзки със света и съгласно виенските договорености, Народното събрание на Народна република България одобри, както е известно, съответни закони.
- Главното в тях е, че на всеки български жител се дава опция да пътува, където изиска, в която и да е част на света, да влиза директно в прикосновение с най-хубавото, което е основала цивилизацията на нашата планета.
- Всеки, който желае, може да се възползва от това право по своята съвест и съгласно своята воля. (…)
За страдание някои кръгове в Република Турция напоследък организират ежедневна ескалация на една антибългарска кампания…
След това „ режисьорите " на антибългарската акция подеха въпроса за изселването, като разтръбиха, че Турция е подготвена да одобри всички български мюсюлмани, които желаят да се изселят. По този мотив желая от името на българските мюсюлмани и от свое име в качеството ми на ръководител на Държавния съвет да се обърна най-настойчиво към съответните турски управляващи:
- отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция краткотрайно или да останат и да живеят там…
***
Изявлението има отзив в чужбина. Коментарите в непознатите медии са оповестени в поверителния бюлетин С-2 на Българска телеграфна агенция:
Брюксел, 30 май 1989 година (Анадолска агенция) Турският министър-председател Тургут Йозал през днешния ден даде отговор на отправения нощес от…Тодор Живков апел „ Турция да отвори границите си за тези, които желаят да се изселят " и от своя страна прикани България да седне на масата за договаряния за подписване на обхватна изселническа конвенция.
Министър-председателят Йозал, който се намира в Брюксел, акцентира, че изискване за такава конвенция е да бъдат непокътнати всички права на нашите сънародници. „ Нашите граници са постоянно открити ", сподели Йозал и предложения и България да отвори границите си. (…)
Министър-председателят Йозал, който акцентира, че изискване за спогодбата е да не бъдат нанесени вреди на правата на турското малцинство в България, добави следното: „ И тези, които дойдат в Турция отвън спогодбата, като туристи, могат да останат. Не би трябвало да бъдат ощетявани и техните права.
Изпращат сънародниците ни с един куфар, продължи той. Какво става с техните пари, парцели, земи? Ние сме подготвени да преговаряме за това. Нашите граници са отворени. Призоваваме и България да отвори границите си. Няма потребност да се изпращат сънародниците ни в Австрия, в Югославия. Ако са откровени (българите), поканвам ги на среща за договаряния за сключване на обхватна изселническа конвенция. " …
***
София, 30 май 1989 година (АП) Българският президент Тодор Живков в реакция на растящата вълна от етнически турски вълнения в неговата страна през вчерашния ден прикани Турция да отвори границата си за всички „ български мюсюлмани ", които желаят да отидат там.
Обръщението на Живков по радиото и малкия екран бе направено на фона на известия, че българските управляващи са въвели изключителни ограничения, с цел да потушат съпротивата на етническите турци против извършващата се акция на асимилация.
Още преди кръвопролитните вълнения в Северна България преди една седмица държавното управление в София стартира да депортира етнически турци, считани за участници в вълнения или нежелани по други аргументи.
Около 300 души до момента са били заставени да изоставен България. Повечето дойдоха във Виена и Белград, откъдето турски самолети ги водиха да се заселят в Турция. (…)
В рамките на акция в цялата страна през 1984-1985 г, българските турци – към 900 000 души – бяха заставени да трансформират мюсюлманските си имена и да одобряват славянски, а религиозните и гражданските им права като потреблението на езика им на обществено място, от този момент са мощно ограничени(…)
Депортирани етнически турци споделиха в изявление пред Асошиейтед прес в петък, че мнозина от тяхното малцинство биха желали да емигрират в Турция, тъй като, настояват те, животът станал нетърпим в България.
Но те осъдиха сегашната акция да се гонят етнически турски жители от през днешния ден за на следващия ден, без да им се дава късмет да си продадат имуществото и да си уредят персоналните въпроси, преди да заминат.
България публично не признава съществуването на доста турско малцинство, а загатва единствено за мюсюлмани..
***
Междувременно в страната се провеждат мероприятия в поддръжка на изказването на Живков. За протест в столицата се оповестява в бюлетина „ Вътрешна информация ”:
Волята за единение е несъкрушима
Митинг в столицата
София, 31 май (БТА) Повече от 60 хиляди столичани пристигнаха през днешния ден на площад „ България " пред Народния замък на културата, с цел да изразят своята цялостна поддръжка на позицията, изразена в изказването на другаря Тодор Живков по Българската телевизия и Българското радио. „ Единството на нацията – гаранция за нашето бъдеще ", „ Българските мюсюлмани – почтени жители на Народна република България ”, „ Мир и съгласие на Балканите " – тези лозунги носеха служащи, служещи, студенти, участници в митинга, проведен от Софийския градски комитет на Отечествения фронт. (…)
***
Какви са били настроенията и мненията в разнообразни региони на България демонстрира информация в поверителния бюлетин С-3 на Българска телеграфна агенция:
Някои настроения и мнения измежду българското публично мнение
София, 31 май 1989 година (БТА) Информациите от съвсем всички области приказват, че изказването на другаря Тодор Живков по малкия екран и радиото продължава да бъде тематика на оживени мнения. Доминират одобрителните мнения. Но както наподобява, в някои среди то дава мотив и за разюздано „ политиканстване ", за най-различни, даже и нелепи клюки, за неоправдателни оценки във връзка с националната политика, за песимистични „ прогнози ".
Одобрителните мнения – по предписание измежду хората с обичайни български имена – се свеждат до следното: Изявлението е навременно и достоверно, отразява реалистично ситуацията на българските мюсюлмани у нас в предишното и в този момент. Защитава националното ни достолепие. В множеството случаи се приветства апелът към турското държавно управление да отвори границите си за искащите да заминат за Турция български мюсюлмани.
Оттук нататък стартират забележките, запасите, крайните отзиви. Чести са да вземем за пример репликите, че с цел да се стигне до подобен необикновен казус (има се поради изявлението), значи ситуацията е надалеч по-тревожно, в сравнение с се показва. Нерядко се стига и до обобщението, че в този момент берем плодовете на една непоследователна и недалновидна политика по националния въпрос. Мнозина посрещат с съмнение отзивите в средствата за всеобща информация за изказването. (…)
Мнозина плевенчани застъпват мнението, че времето на „ дирижирания " отзив по малкия екран, радиото и във вестниците към този момент е отминало. А за какво, питат някои, не се даде естрада и на стачкуващите, с цел да се разбере какво тъкмо желаят? Доста хора (според информацията от Хасково) демонстрират запаси към събранията, митингите и изпращането на телеграми „ по метода, по който се провеждат в този момент ". Смята се, че при сходни обстановки политически резултат би трябвало да се търси по други, по-ефикасни начини. Но какви тъкмо да бъдат те – няма отговор. Съмнения в ефикасността на събранията се демонстрират и в Разградско. Дори някои техни уредници са уверени, че акцентът още веднъж и безпричинно се измества от самостоятелната работа с хората към „ показната поддръжка на политическия документ ".
Съзнателното българско население в регионите на безредици по предписание не желае открита борба с българите мюсюлмани. Работници, учители и експерти в Разград да вземем за пример декларират, че „ в случай че изселването на българи с възобновени имена е нужната цена на спокойствието и реда, те поддържат такова решение ". Има и несъмнени признаци на настървеност към изповядващите исляма. Според информация от Варна доста тамошни хора съпоставят своята битова уреденост и своя метод на живот с това, с което разполагат някои от недоволстващото в този момент население. Стига се до извода, че това, което се прави за българите мюсюлмани, ще подхранва у тях все по-големи и по-големи искания. И в един миг те ще се окажат привилегировани. Такива опасения показват и представители на интелигенцията в Благоевград…
Тук-там се застъпват и крайности. Някои граждани… да вземем за пример считат, че би трябвало да се пристъпи към всеобщо изселване на всички ония, които не се считат за българи, с цел да останат единствено „ същинските ", които ще съблюдават законите на страната(...)
Как се посреща изказването на другаря Тодор Живков от българите мюсюлмани?
Според сведения от Шумен в началото то е подействало „ шоково ", най-много върху стачкуващите, „ които не могат да повярват на чутото " (…) След стъписването към този момент се следи известно усмиряване, само че то е единствено „ видимо ". Както преценя нашият сътрудник, зад него се крие „ изчакване, безмълвна опозиция, паника за идващите дни ". Някои от довчерашните стачкуващи считат, че желанието за необятно отваряне на границата ще си остане без действително покритие. Други поясняват апела на нашия началник към турските управляващи за отваряне на границите като покана за съглашение да бъдат изселени българите мюсюлмани. Затова през последните дни измежду българите мюсюлмани от ден на ден надвива настройката за изселване.
Според информацията от Разград рисковано е да се каже сигурно по какъв начин тамошните българи с възобновени имена посрещат изказването. Трудно е да се проникне в същинските им мисли и настроения. Това мнение се споделя от идеологически служащи, партийни фрагменти, чиновници в държавните органи. Дори духовници мюсюлмани настояват, че нямат въздействие върху масата, защото сега тя е издигнала други свои „ водачи " (…)
В София са чути отзиви на интелектуалци, че „ мирните кървави демонстрации " подронват престижа на социалистическата власт и хвърлят подозрение върху напъните за демократизиране на обществото. Пак в столицата се задава въпросът „ докога с едни и същи шаблонни похвати ще се изясняват основни отрицателни трендове в обществото ". Говори се и за „ издънена " демографска политика на Българска комунистическа партия под въздействие на „ сталинските стандарти ". Според пловдивски интелектуалци вълненията били „ добре пристигнали " за висшето управление при задълбочаващата се икономическа рецесия: „ Раздухването на остарели пристрастености отвлича вниманието от действителните проблеми. ” В Пловдив се чули и опасения, че при този процес на събитията може да се стигне и до завземането на властта от военните. В този подтекст се напомняло: „ Полша потвърди, че даже военното състояние не е излаз от рецесията. " Това са по-крайните отзиви. Други гравитират сред утвърждението и упрека. Има обаче съображение да се счита, че по-голямата част от интелигенцията посреща с схващане изказването на другаря Тодор Живков. В информация от Ловеч се приказва за „ общо взето позитивно отношение ". Подобни оценки идват от София, Русе, Благоевград и други
Междувременно в другите краища се популяризират най-различни клюки. В Шумен се приказва, че за 2 юни са планувани извънредно огромни сборища и демонстрации… Слухове за идни вълнения се популяризират и в Разград… В същия град имало мълва, че на турската граница към този момент е струпана армия. В Габрово се твърдяло, че нашите гранични управляващи били заловили турски тир, претрупан с оръжие(...)
Постоянен щрих в общата картина през последните дни са опашките пред паспортните служби на местата за продажба на заявления. За това се оповестява от Шумен, Разград и Русе. По вчерашни данни броят на импортираните в Разград такси за задгранични паспорти е сред 2 и 3 хиляди. В Русе българите мюсюлмани не престават да пълнят магазините за куфари, чанти и дрехи, фотоателиетата, спестовните каси.
***
След изказването на Тодор Живков стартира така наречен Голяма екскурзия. В поверителния бюлетин С-2 са непокътнати свидетелства за тези дни:
Истанбул 3 юни 1989 година (Анадолска агенция) Мехмед Исмаилоглу, който бе екстрадиран от България, съобщи, че българският народ не мисли като българското държавно управление и не ненавижда турците.
На конференция той уточни, че случаите в регионите, където живеят турци, са чудовищни. „ Пълно е с служители на реда и бойци. Човек даже единствено на пазар да отива, считат го за отговорен и го бият, колкото си желаят. Българската конституция дава право на индивида да дефинира националната си принадлежност и с тези свои дейности българското държавно управление нарушава личната си Конституция. "
Исмаилоглу акцентира: „ Осемдесет на 100 от българите не ненавиждат турците, споделят, че са на наша страна, и осъждат българското държавно управление. Но защото се опасяват, мълчат. Даже някои ни поддържат, като ни споделят „ Горе главата ".
***
София, 9 юни 1989 година (Кор. на Агенция Франс Прес Волфганг Швайцер) Напрегнато успокоение царува в Североизточна България, където хиляди български мюсюлмани от турски генезис се приготвят да изоставен страната след случаите предишния месец, по време на които, наподобява, са починали повече хора, в сравнение с публично се оповестява, стана известно от локален източник. (…)
След първичния поток от етнически турци, който отпътува за Турция през Белград и Виена (това приличаше по-скоро на интервенция за изпъждане на ръководителите и деятелите на организациите за отбрана на правата на турското малцинство) в този момент тази част от българското население е обхваната от същинска неуравновесеност за изселване.
Българските управляващи позволяват на всички искащи български мюсюлмани (според формалната терминология) да изоставен, рискувайки „ кръвоизлив " у популацията и надълбоко разстройство на стопанската система. Сега към този момент етническите турци могат да отпътуват напряко за Турция.
В региона на Нови пазар, Каолиново и Хитрино цели села били изоставени съгласно разнообразни локални източници. Един реставратор в Шумен сподели, че компликациите в снабдяването със артикули са още по-големи, защото доста водачи на камиони са напуснали работата си, с цел да се изселят в Турция.
„ Искаме турските си имена, желаеме да приказваме свободно езика си, желаеме турски учебни заведения и вестници ", съобщи един претендент за изселване. (…)
Тези, които желаят да се изселят, на вятъра се пробват да продадат имуществото си - къщите, мебелите, животните. Те имат право да носят единствено по 30 кг багаж и 500 лева със себе си.
***
Анкара, 12 юни 1989 година (Ройтер) Стотици етнически турци, изгонени от България, задръстиха през днешния ден основния граничен пункт с Турция.
Говорител на турското външно министерство съобщи, че за последните няколко дни в Турция са пристигнали минимум още 3000 етнически турци, сред които доста дами и деца, с което общият брой на пристигналите от 26 май до момента възлиза на 10 000.
Турция има намерение да сътвори още два лагера от палатки за тези хора, покрай открития в неделя на към 70 километра от границата. Трите лагера ще могат да приютят 25 000 души.
Анкара декларира, че България екстернира етническите турци, наброяващи към милион и половина, защото те се опълчват на акцията за насилствена асимилация, в това число и промяна на мюсюлманските им имена.
България отхвърля съществуването на турско малцинство. Тя твърди, че става въпрос за българи, чиито предшественици са били принудени принудително да одобряват ислямската вяра по време на 500-годишното османско господство.
„ България се пробва да оказва напън върху Турция, само че тя в никакъв случай няма да чуе от турското държавно управление думите: „ Не ни пращайте повече от нашите хора ", съобщи пред публицисти турският държавен министър Ерджумент Конукман.
Българял не е дала отговор на апела на Турция за постигането на изселническа конвенция, която да подсигурява собствеността на напускащите страната, както и правата на тези, които остават в България.
Митническите канцеларии на граничния пункт Капъкуле, на 200 километра западно от Истанбул, бяха препълнени с хора. Телевизията сподели по какъв начин мъже, дами, възрастни хора, седнали върху куфари и вързопи, чакат да им бъдат завършени документите. (…)
***
Радио Би Би Си, 13 юни 1989 година (22.15 ч.) Междувременно българското посолство в Лондон ни изпрати текста от изказването на министъра на външните работи Петър Младенов, обещано пред сътрудник на Българска телеграфна агенция по отношение на последните развития в българско-турските връзки.
В изказването апропо се споделя: „ Българската страна оцени позитивно обстоятелството, че Турция отвори своите граници и стартира да приема български жители, които желаят да извършат посещаване. Всичко това е в духа на Виенските съглашения. “ (…)
Пограничната полиция съобщи, че през днешния ден единствено в продължение на седем часа са пристигнали 3000 души. Те споделиха, че имало опашка от бежанци, достигнала съвсем 10 км, към момента на българска територия.
През последните седмици българските турци пристигаха със аероплан или трен, само че в този момент съвсем всички идват по пътя. Виждат се коли, натоварени с мебелировка, в това число радиатори, закачалки, огромни торби от пластмаса, цялостни с облекла, някои хора тласкат даже двуколки колички с дребното владеене, което имат. Те споделят, че не им дали никакво време да опаковат багажа си или да отидат до банката. Някои настояват, че българските управляващи им дали единствено пет часа, с цел да се подготвят.
Мнозина намират чакащи ги на границата родственици и стават сърцераздирателни фамилни срещи, само че други са изправени пред доста нестабилно бъдеще. (…)
От 3 юни до 21 август 1989 година, когато българската граница с Турция е отворена, над 360 000 български жители от турски генезис напущат страната.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ