Просвещението
Прераждането е една от най-интригуващите тематики в духовната и философската сфера. Възможността да се върнем в ново тяло, откакто умрем, съставлява загадъчната врата към новият живот. В този подтекст, мнозина имат вяра, че когато умрат, душата им се връща в света на духовните същества, преди да бъде пренасочена към новото тяло, в което да продължи своя живот.
Прераждането е значим принцип в будизма и индуизма,
само че в миналото е било застъпено и в християнството. Едва през 553 година сл. Хр. Църквата към този момент не признава прераждането.
Основата на прераждането е вярата, че човешката душа се връща на Земята след гибелта, с цел да се прероди в друго тяло. Такова пътешестване може да се повтори неведнъж, според от избора, изработен от този човек или заради неговата карма (има доктрина, която споделя, че душата ще се преражда, до момента в който не изкупи виновността си или не научи нещо).
Вярата в прераждането е тясно обвързвана с будизма и индуизма
и постоянно може да бъде открита в придвижванията на Ню Ейдж. Не всеки знае, че това се е смятало за факт и в християнството. Църковният метод към прераждането се трансформира едвам през 553 година сл. н. е., когато Вторият ватикански събор в Константинопол афишира, че е разкол да се прогласява истината за привидението.
Някои откриватели считат, че в Библията може да намерите откъс, който недвусмислено демонстрира, че прераждането е реалност. Говорим за думите: „ (…) беше разпнат, умря и заровен, влезе в пъкъла, възкръсна на третия ден (…) “. Между другото, Урсула Фасбендер, създателят на книгата “Прераждането “, твърди, че думата “ад ” е употребена неправилно на това място, защото по времето, когато е била основана Библията, такова разбиране не е съществувало. Тогава един човек, след гибелта, се скитал в царството на мъртвите.
Това събитие участва в главните религии на нашето време.
Има и безчет модерни изявления за прераждането, както и доста хора, които имат вяра, че са съумели да открият кои са били в предходното си прераждане. Очевидно такова познание може да бъде доста потребно в този живот.
Известна история, която разказва случай на прераждането, е тази на индийската жена на име Шанти. Жената е родена през 1926 година в Делхи. Това обаче не било първото ѝ преобразяване. В предишния си живот тя живеела в град Матхура, и носела името Лугди. Тя била брачна половинка на богат магазинер. Жената умряла в резултат на следродилни затруднения.
Шанти, към този момент тригодишно момиче, разказала на своите нови родителите за брачна половинка и сина си, които живеели на повече от 100 километра от вкъщи ѝ.
Урсула Фасбендер, към този момент упоменатата авторка на „ Прераждането “
в своята книга, споделя историята на петгодишно момче от Индия, което съумяло да си спомни предходното си прераждане с доста детайлности. Той знаел, че в предишният си живот е живял в Индия, където на петгодишна възраст е умрял покрай къщата си вследствие на ухапвания от кучета. Момчето съумяло да опише региона, в който живеел, дома си и предходните си родители.
Историята на момчето заинтересува американски откривател на феномена на прераждането, който оказал помощ на детето да откри предходния си дом и записи в аналите, които удостоверяват спомените на дребния индиец. Нещо повече, те даже успяли да намерят родителите на момчето – към този момент хора на честна възраст.
Въпреки че в началото не повярвали на историите за възкресението на мъртвия наследник, количеството детайлности, които момчето знаело, най-после убедили старата двойка, че са намерили тяхното от дълго време изгубено дете.
Фасбендер загатва и случай на американска стопанка, която знаела единствено майчиния си език, само че по време на хипнотичен сеанс се оказало, че може да поддържа връзка и на иврит. Също по този начин, това било неговата антична форма, която никой не употребявал или преподавал през днешния ден. Езикът е разпознат посредством разбор на записа от сесията.
Прераждането – терапия от предишното
Познаването на проверими детайлности от минали животи, ненадейно разкрило владеенето на непознати езици, както и неоснователните уплахи – всичко това може да бъде доказателство за съществуването на феномена на прераждането.
Хипнотичните регресионни терапевти имат вяра, че посредством предизвикателство на транс и пробуждане на мемоари от предходни прераждания, заболяванията, които засягат човек в този живот, могат да бъдат излекувани. Връщането обратно във времето може да помогне на пациента да разбере от кое място идват видимо неоснователните усеща, страхове или цикли от повтарящи се събития.
Сесиите с хипнотична регресия
са доста ефикасни при лекуване на компулсивно държание и уплахи – пациентите в транс постоянно осъзнават, че страхът им от огън или затворени пространства се дължи на обстоятелството, че в предходно прераждане са изгорели в огън или са живели в тюрма.
Учените спорят дали това, което хората виждат по време на регресионна сесия, е реалност или просто подстрекателство, само че чудодейните изцеления посредством внушаемост са факт.
Хипнотичната регресия оказва помощ даже при на пръв взор чисто медицински болести.
За будистите и индусите прераждането е реалност.
Вярата във феномена ги кара да се пробват да живеят по този начин, че да не нараняват другите и да не се оплакват прекалено много от ориста си – всичко това е обвързвано с кармата. Лошите каузи няма да бъдат забравени за нас, те ще ни ударят едвам в идващия живот и цялата щета, с която се сблъскваме, е обективна – тя е наказване за предишните грехове. Дори в случай че прераждането не съществува, вярата в него нормално е от изгода. Може би си коства да повярвате?
