Другарският съд "cancel culture" стигна и до фотографията
Преподаватели в английските университети размишляват да изключат ли от стратегиите си признатите майстори, оказали се с опетнени репутации, а организация Магнум е принудена да преразгледа архива си.
Наследството и бъдещето на митове на фотографията, в това число изтъкнатият английски фотодокументалист Мартин Пар и най-известната организация Magnum Photos, са под опасност, оповестява TheArtNewspaper. Скандалът беше породен от архивни фрагменти, които бяха оповестени за расистки, женомразки и вероятно свързани с употребата на деца. „ Кутията на Пандора е отворена — споделя Пол Халидей, професор по история на фотографията в колежа Голдсмит, Лондон. — Това е сериозен миг, който ще покаже дали фотографията може да резервира статуквото. “
„ В основите на културата на отхвърлянето лежи всеобща нервност — споделя Халидей. — Но ние не сме побесняла навалица, която се чуди кои книги още да хвърли на кладата. Не доста от дълго време, в името на изкуството, на някои фотографи им се прощаваха ужасни неща. Но в случай че фотографията евентуално предизвиква злоупотребата с деца или уязвими хора, в случай че тя се употребява за дехуманизиране на човешки същества, сравнявайки ги с маймуни, тогава тези, които имат най-малко някаква морални правила, би трябвало да провокират ръководещите даже и ако се наложи да потвърдят правотата си с юмруци “.
Известни фотографи, с молба да не бъдат посочени заради боязън от тормоз в обществените мрежи, се оплакаха, че „ безмилостната навалица “, постоянно подготвена реагира на всяко противоречие с обвиняванията с обществен линч, е изцяло сляпа за всевъзможни нюанси. Влиянието ѝ се показва от обстоятелството, че някои от водещите английски учебни заведения по снимка (колежът Голдсмит, Лондонският лицей по връзки, Университетът Брайтън) разискват опцията да изключат работите на Мартин Пар от образователната стратегия или да го употребяват като образец за неприятна процедура.
Скандалът избухна поради две книги, които Пар интензивно разпространява. Това са преиздаденият през 2017 година албум „ Лондон “ от 1969 година на италианския фотограф Джан Бутурини и „ Waiting “ („ Очакване “) от 2015 година на испанеца Чема Салванс. Под натиска на обществените медии Пар призна, че книгата на Бутурини, в която портрет на чернокожа жена е до фотография на горила в клетка, е расистка, само че означи, че в началото е пропуснал да забележи този подтекст. След като се извинени, той трябваше да напусне поста артдиректор на фотофестивала в Бристол.
„ Но не е ли необичайно, че никой не слага под подозрение това наложено пояснение? - възкликва фотографът Деймиън Бъргър. — По-голямата част от коментаторите приема за даденост, че тази композиция от фрагменти илюстрира расистка позиция: чернокожите би трябвало да бъдат третирани като животни. Но по някаква причина не се преглежда друга допустима интерпретация: обществото се отнася към чернокожите като към животни “
Критикуван беше и албумът на Салванс „ Waiting “, с увод, написан от Пар. Той съдържа поредност фрагменти на испански секс труженички. Те са уловени отдалеко с камера с дълъг обектив — Салванс се престорил на геодезист. В предговора Пар написа: „ Проститутките нормално молят да не бъдат снимани и с цел да ги хване в обектива си, Салванс е използвал измама “. Коментирайки обстановката пред TheArtNewspaper, Пар призна, че думата „ продажница “ е несъответствуваща. Той обаче добави в своя отбрана: „ През цялата история на фотографията огромните майстори се пробват да създадат очевидно това, което от време на време се крие, благодарение на разнообразни средства. Критериите за толерантност се трансформират непрекъснато, тъй че е значимо концепциите за единодушие и накърнимост да бъдат вярно обсъждани в подтекста на актуалната действителност “.
Скандалът, опетнил репутацията на Пар, е единствено върхът на айсберга. Култовата фотоагенция Magnum, в членува той, също попадна под обстрела на цивилен деятели. Онлайн архивът на организацията, оповестен в мрежата, съдържа фрагменти на деца, които е допустимо да са били жертви на търговия с хора или полово принуждение, както и поредност фотоси на американския фотограф Дейвид Алън Харви „ Тайланд. Банкок. 1989. Тайландски проститутки “.
„ Фактът, че даже Magnum изкарва пари от изображения, които в най-хубавия случай са съмнителни, а в най-лошия — надълбоко неетични, би трябвало да послужи като предизвестие за всеки учител - споделя Халидей. — Някои от фотосите, оповестени от Magnum, са възмутителни. “
В отговор организацията разгласи, че ще предприеме „ изчерпателен развой на преразглеждане на архива, като ще бъдат взети предвид правните, етичните и историческите последствия “. Магнум краткотрайно се отхвърли от услугите на Дейвид Алън Харви до привършване на формалното следствие.
Наследството и бъдещето на митове на фотографията, в това число изтъкнатият английски фотодокументалист Мартин Пар и най-известната организация Magnum Photos, са под опасност, оповестява TheArtNewspaper. Скандалът беше породен от архивни фрагменти, които бяха оповестени за расистки, женомразки и вероятно свързани с употребата на деца. „ Кутията на Пандора е отворена — споделя Пол Халидей, професор по история на фотографията в колежа Голдсмит, Лондон. — Това е сериозен миг, който ще покаже дали фотографията може да резервира статуквото. “
„ В основите на културата на отхвърлянето лежи всеобща нервност — споделя Халидей. — Но ние не сме побесняла навалица, която се чуди кои книги още да хвърли на кладата. Не доста от дълго време, в името на изкуството, на някои фотографи им се прощаваха ужасни неща. Но в случай че фотографията евентуално предизвиква злоупотребата с деца или уязвими хора, в случай че тя се употребява за дехуманизиране на човешки същества, сравнявайки ги с маймуни, тогава тези, които имат най-малко някаква морални правила, би трябвало да провокират ръководещите даже и ако се наложи да потвърдят правотата си с юмруци “.
Известни фотографи, с молба да не бъдат посочени заради боязън от тормоз в обществените мрежи, се оплакаха, че „ безмилостната навалица “, постоянно подготвена реагира на всяко противоречие с обвиняванията с обществен линч, е изцяло сляпа за всевъзможни нюанси. Влиянието ѝ се показва от обстоятелството, че някои от водещите английски учебни заведения по снимка (колежът Голдсмит, Лондонският лицей по връзки, Университетът Брайтън) разискват опцията да изключат работите на Мартин Пар от образователната стратегия или да го употребяват като образец за неприятна процедура.
Скандалът избухна поради две книги, които Пар интензивно разпространява. Това са преиздаденият през 2017 година албум „ Лондон “ от 1969 година на италианския фотограф Джан Бутурини и „ Waiting “ („ Очакване “) от 2015 година на испанеца Чема Салванс. Под натиска на обществените медии Пар призна, че книгата на Бутурини, в която портрет на чернокожа жена е до фотография на горила в клетка, е расистка, само че означи, че в началото е пропуснал да забележи този подтекст. След като се извинени, той трябваше да напусне поста артдиректор на фотофестивала в Бристол.
„ Но не е ли необичайно, че никой не слага под подозрение това наложено пояснение? - възкликва фотографът Деймиън Бъргър. — По-голямата част от коментаторите приема за даденост, че тази композиция от фрагменти илюстрира расистка позиция: чернокожите би трябвало да бъдат третирани като животни. Но по някаква причина не се преглежда друга допустима интерпретация: обществото се отнася към чернокожите като към животни “
Критикуван беше и албумът на Салванс „ Waiting “, с увод, написан от Пар. Той съдържа поредност фрагменти на испански секс труженички. Те са уловени отдалеко с камера с дълъг обектив — Салванс се престорил на геодезист. В предговора Пар написа: „ Проститутките нормално молят да не бъдат снимани и с цел да ги хване в обектива си, Салванс е използвал измама “. Коментирайки обстановката пред TheArtNewspaper, Пар призна, че думата „ продажница “ е несъответствуваща. Той обаче добави в своя отбрана: „ През цялата история на фотографията огромните майстори се пробват да създадат очевидно това, което от време на време се крие, благодарение на разнообразни средства. Критериите за толерантност се трансформират непрекъснато, тъй че е значимо концепциите за единодушие и накърнимост да бъдат вярно обсъждани в подтекста на актуалната действителност “.
Скандалът, опетнил репутацията на Пар, е единствено върхът на айсберга. Култовата фотоагенция Magnum, в членува той, също попадна под обстрела на цивилен деятели. Онлайн архивът на организацията, оповестен в мрежата, съдържа фрагменти на деца, които е допустимо да са били жертви на търговия с хора или полово принуждение, както и поредност фотоси на американския фотограф Дейвид Алън Харви „ Тайланд. Банкок. 1989. Тайландски проститутки “.
„ Фактът, че даже Magnum изкарва пари от изображения, които в най-хубавия случай са съмнителни, а в най-лошия — надълбоко неетични, би трябвало да послужи като предизвестие за всеки учител - споделя Халидей. — Някои от фотосите, оповестени от Magnum, са възмутителни. “
В отговор организацията разгласи, че ще предприеме „ изчерпателен развой на преразглеждане на архива, като ще бъдат взети предвид правните, етичните и историческите последствия “. Магнум краткотрайно се отхвърли от услугите на Дейвид Алън Харви до привършване на формалното следствие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ