Преподавател във философския факултет на СУ Св. Климент Охридски и

Преподавател във философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ” и татко на три деца, проф. доктор Веселин Дафов от години е интензивно предан на заниманията по философия с деца от предучилищна и начална учебна възраст. Основаното от него съдружие „ ОнтоИдея “, сплотява екип от преподаватели, докторанти и студенти по философия, които сега не престават работа с дребните другари на мъдростта онлайн. Философското консултиране, несъмнено, не е анулирано и за възрастните.

За вярата на децата, че учените ще открият ваксина против ковид, за променените условия на битието, които не анулират човечността и мъдростта като вдишване на отговорност за личните ни дейности – WebStage потърси философската позиция на проф. доктор Веселин Дафов. 

(Проф. доктор Веселин Дафов, © персонален архив)

Трудно ли е да си мъдрец във времето, в което живеем?

Мисля, че разбирам патоса на въпроса, но ми позволете да стартира отговора си по този начин: преди да се преценя философстването през лекотата или тежестта на заниманието, би трябвало да се означи, че философията и философстването е благодатта на мъдростта – от и за разсъдъка. И за тази плодородна мъдрост философите са призвани да се грижат. И тук към този момент съм склонен, че има времена, в които въпросната грижа е обвързвана с преживяването на наслади и щастливи условия, само че има и времена, когато грижата за разумността се прави в скърби и неволи. Отговорността обаче е постоянно една и съща. Все отново, би трябвало да се означи, че като че ли упованията към философите са по-големи във втория случай.

Как философските размисли могат да ни оказват помощ в актуалната изключителна обстановка – опора ли са те или път?

Философията като обич, грижа, радетелност към мъдростта има своята мощ точно в обстановки, в които се обрисуват границите на нашето познание и умеене. В тези обстановки сме на лимита на знанието и моженето. Отвъд тези граници никой не знае и никой не може. И тъкмо тогава човек има опора и път, учредени не на познание и умеене, а на мъдростта. Мъдростта като поемането на такава отговорност за личните ни дейности, на такова самозахвърляне, на такова самосътворяване на индивида, при които той може да се преценява с всичко, което човечеството към този момент знае и може, само че въпреки всичко с ясното схващане, че то въобще не е задоволително. Така, въпреки и да звучи парадоксално, мъдрото отива оттатък наличното познание и наличното умеене, само че въпреки всичко остава в разумността. 

В такива обстановки се намираме, както се означи и при отговора на първия въпрос, и в изключителна наслада и благополучие, но и в изключителна заплаха и боязън. Смея да настоявам, че същинската философска компликация е да се погрижим за мъдростта при първата извънредност – тази на насладата и щастието, точно тъй като малко на брой го схващат и постоянно го подценяват. И проявата на тази мъдрост в наслада и благополучие постоянно първо стартира с благодарността.

Чудесната самодейност на ОнтоИдея „ Философия с деца “ родена преди повече от 20 години, продължава дейната си работа онлайн. Как децата одобряват измененията, които настъпиха в последните месеци – какво ги вълнува, тревожи, активизира?

Философия с деца в България имаме благодарения първо на напъните главно на двама мои сътрудници от Университета – проф. Андонов и проф. Карагеоргиева – които през далечната 1992-93 година проведоха съответното профилирано образование по тематиката във Философския факултет на Университета. Разбира се има и други имена на сътрудници, само че институционализирано по този метод имаме единствено в СУ „ Св. Климент Охридски “. 

Аз започнах своята работа „ на терен “ още през 1996 година. Оттогава се натрупа доста опит и се построи екип от извънредно готови и способени мои сътрудници. Този факт пролича изключително добре в тази нова и непозната за нас обстановка. Може да се каже, че ни лиши напълно малко време с цел да разберем, че би трябвало да измислим нещо и малко повече време, с цел да разработим нова методика и организация (в онлайн среда) за работа с най-малките другари на мъдростта, мисленето и истината от детските градини. 

Срещнахме цялостно схващане и поддръжка от страна управленията на затворените детски градини. Разбира се, би трябвало да отбележим смелостта и ангажираността на родителите на тези деца, които посещават и вземат участие в нашите метафизичен занимания.

Благодарение работата на сътрудниците Даниел Александров и Камен Киров, които в действителност водят самите занимания, изживяваме и евентуално още ще изживяваме опит, който занапред ще осмисляме в цялост. Но и в този момент има наблюдения и заключения, които не ни изненадват, само че е добре да намират и емпирично удостоверение. А точно – светът си е на мястото, птичките пеят, родителите обичат децата си. А от своя страна децата са толкоз умни, че съвсем непрекъснато припомнят на тези, които имат уши да чуят и очи да видят, че ние няма за какво да ги приготвяме за бъдещето, тъй като те са бъдещето. Нашата работа е да сътворяваме по-добри условия за самите деца, точно взети в достолепието им на самото бъдеще, да бъдат уважавани, признавани и подкрепяни в оличностяването им. Така, че това бъдеще в действителност да е крепко, положително, мъдро, човечно.

Детската вероятност към обстановката не е толкоз трагична, както може да си намерения в началото човек. Кога различен път мама и тати (или различен обичан възрастен) са били толкоз дълго време у дома ? Това в случай, че мама и тати въпреки всичко знаят какво да вършат със себе си вкъщи.

Разкажете ни по какъв начин протичат вашите часове по „ Философия с деца “, с какъв екип работите, кой може да взе участие и по какъв начин родителите могат да запишат децата си?

Идеята на занятията по философия е да се обмисля чудното, някакви чудни неща, нещо чудно. Това е обвързвано с мислене на противоречивости и тяхното преодоляване. Ето за какво във всяко занимание някой споделя някаква чудна история или се пита за нещо чудно. И по този начин се получава тематиката, това за което се съгласяваме да мислим и да си оказваме помощ взаимно да разберем. По-подробно за методиката, екипа и записването може да се види на www.ontoidea.com.

Децата или възрастните са по-гъвкави във своята философия на всекидневието?

Моето схващане е, че философията не е въпрос на еластичност. Не инцидентно точно философията се занимава с правилата, с началата на човешкото съществуване и мислене. Например ясно е, че никаква еластичност не може да има в това дали да си добър или не, дали да постъпваш предвид на концепцията за положително или не. Но при устояването на този принцип към този момент съм склонен, че се желае еластичност и добър самоконтрол, които да ти разрешават отстояване на този принцип. Това е по този начин, тъй като човек в дейностите си може да отпада, да се изкушава, да се заблуждава и така нататък по всевъзможни способи. И в превъзмогването на тези дефекти към този момент е нужно всичко, което човек може да активизира в своя изгода. 

Ала децата са доста повече в чувственото и сетивното съществуване и в случай че сме се погрижили това им съществуване да е в позитивния модус, тогава можем да останем учудени какъв брой изобретателни и креативен могат да бъдат те при снемането и прекосяването през компликации от всевъзможен темперамент.

Един 6-годишен, напълно млад мъдрец, е споделил: „ Учените са тези, които са доста учили, само че и освен – те опитват. Те ще основат ваксина за вируса. И нямам самообладание! “. Каква е вярата на децата в актуалната рецесия? 

Какво проличава в цитираното изявление? Личи едно схващане, че ученето, проучването на към този момент наличното познание е ужасно значимо – то разрешава да се изравниш, да стоиш изправен и паралелно да огромните мозъци на човечеството. Но това не е задоволително. Трябва и ти да допринесеш нещо ново – би трябвало да откриваш, да създаваш. И точно това те прави академик. Аз съм склонен с това дете. И в тази ситуация се веселя да установя, че неговото казване не e плод единствено на религия, а има и рационални учредения. 

Коя е най-голямата компликация за вас самия в създалата се Корона обстановка и кое е най-нужното (или полезно) качество, което би помогнало на всеки?

За мен най-трудното за всички нас като че ли бе да проявим такт. Да си дадем един или два такта един другиму, да се изчакаме взаимно, да уважим ритъма на другите към нас, да се вгледаме в основанията на един или различен човек да постъпва или приказва точно по този метод, а не по различен.

Какъв е урокът, който ни преподава рецесията с Covid-19?

Попаднахме в изменени условия на нашия живот. Пресилва казването този, който счита, че животът ни се е трансформирал. Все отново тук приказваме за битка на цялото човечество, а не за нахвърлянето на едни хора против други. Само войната на човек против човек може да трансформира самия живот, единствено тогава споделяме, че животът става различен. 

Доколкото хората, въпреки и да имаме различия за методите, техниките, методите, тълкуването и така нататък на опълчване на вируса, въпреки всичко действаме точно против вируса, а не един против различен, дотолкоз не може да приказваме за изменен живот. 

Аз за себе си открих по какъв начин тези изменени условия на битието не могат да наранят ни минимум човешкото в живота и се любувах и не преставам да се любувам на изключителни прояви на човечност и добрина, осъществявани от хората.

Светът, в който живеем е към този момент изменен. Какви са пътищата пред човечеството, съгласно вас – път обратно към познатото или път напред – към новото и незнайното? 

Ще си разреша да приема този въпрос като продължение на предния. С моя сътрудник от екипа на „ ОнтоИдея “ и дълготраен научен сътрудник и другар Иван Кирков тези дни имахме мотив да обсъждаме един учебен план. В тази връзка той съумя да формулира едно изявление, а точно че глобализацията е завършила сполучливо. В смисъл не, че повече няма да се разпростира глобализация, а че към този момент се е направила, към този момент е подготвена, налична е. Това нещо по-прозорливите го знаят по-отдавна, само че Ковид-19 обстановката го сподели на всички, само че за разлика от различен път по метод, който не е обвързван със стопанския живот, а със грижата за здравето и живота. Именно заради това, всички – освен експертите по обществени науки и стопанска система – не просто разбрахме, а видяхме с очите си, чухме с ушите си, усетихме с телата си, че глобализацията е налична. 

И това точно е смяната: към този момент всички знаят, че светът е световен – и столетникът на село и столетникът в града, и младежите и децата, всеки. Това в действителност открива в действителност нови хоризонти пред индивида, пред всеки човек. Отговорността на всеки е в действителност отговорност пред всички хора на земята и това към този момент въобще не е единствено приказка. Ако преди знаехме, че има избрани хора, които могат да правят дейности, с които да оказват помощ или навредят на цялото човечество, в този момент към този момент знаме, че всеки може да направи пакост на всички, само че и всеки може да предотврати пакост за всички хора. 

Това изправя всички пораснали, само че дръзвам да настоявам най-много учителите и въобще хората от образованието от целия свят, пред невероятни провокации и аз облазявам занапред всеки, който ще има смелостта и силата да бъде преподавател през идващите петдесет години.

Научете повече на: ontoidea.com
Станете другари на  във ФБ

Снимка: Проф. доктор Веселин Дафов, персонален списък