Задава ли се младоруска революция -
Препечатваме текста от
Империите са големи наднационални формирания, остаряващи с времето великани. Техният край постоянно прилича рухването на блестяща в миналото, величествена многоетажна постройка с износени основи. Това може и да се случи и вследствие използването на следен гърмеж, заложен от някого. Под срутените им парчета умират стотици хиляди, даже милиони, от жителите на многото етажи. Оцелелите изпълзяват от руините и стартират да строят новите си (вече еднофамилни) къщи от отпадъците. При това, постоянно упрекват за сриването на постройката немарливите си съседи от горния или долния етаж и са подготвени да се пребият взаимно – до кръв. В множеството случаи си крадат взаимно оживялото под отломките обзавеждане и взаимно се упрекват на всеослушание за наглите обири. И над всичко това се стеле пепелта от разрушението, която до неразбираемост изкривява облици и показа за същинското положение на нещата.
Образът на срутилата се от времето постройка е просто метафора. Тя, обаче, оказва помощ по-добре да се схванат и обяснят исторически и политически аналогии – сходни процеси, които протичат в разнообразни исторически времена.
В последните шест месеца целият свят става очевидец онлайн по какъв начин последната европейска империя – Русия – слиза от историческата сцена, плетейки несигурно крайници по стълбите. Нейното изумително оцеляване до този миг е мотив за дълбокомислени разсъждения по какъв начин нещо, обречено по изискване, може да оцелее на инат на събитията.
Когато преди столетие, в края на Първата международна война, към политическото несъществуване потеглят Османската и Австро-Унгарската империя, Руската им посестрима е първи претендент за последно причестяване.
Ако останем при образната метафорика, в този стадий от своето развиване империите наподобяват (по духовитото определение на един наш съвременник) на болен от проказа в финален етап, качил се на панаирджийска въртележка. Парчетата от имперското тяло (с извинение), разлитащи са встрани от центробежната мощ на разпада, са новите национални страни. Те ще изпъстрят политическата карта на Европа, Азия и Африка с нови цветни петна.
С едно ненадейно от никого изключение – нова увличаща масите идеология, съчетана с необмислен гнет и революция ще запазят Руската империя. За първи път. Разлетелите се за към десетилетие части мимолетни национални страни, ще бъдат още веднъж пришити към тялото на обновената откъм име империя – вместо с игла и конец, с щик и бодлива тел – под името републики. И, ето ти го Съюзът устойчив на републики свободни (СССР). Както излиза наяве десетилетия по-късно (ако се възползваме от мисълта на Волтер, казана по различен повод) нито е съюз, нито е устойчив, нито е свободен.
Наднационалната империя на социалистическите републики (СССР) с нечовечен деспот отпред (Сталин) оцелява за повторно към този момент в средата на това отминало столетие. Този път историческият и късмет е в непоносимия избор, който би трябвало да направи естествения останал свят – сред ЗЛО и ЗЛО, а цената е на този свят да остане най-малко единствено едното ЗЛО. Остава това, което държа под тоталитарен ботуш половин столетие половината европейски континент.
Третото оцеляване бе единствено няколко месеца, откакто последната съветска бойна машина пресече границата с Афганистан. В края на тази война Съюз на съветските социалистически републики бе на процедура в цялостен идеологически и стопански банкрут. След години на зареждане на системи, нормализиране на публичната сфера и поетапното включване на Руската (уж към този момент!) федерация в световната стопанска система болникът позакрепна, изправи се на крайници, разкърши снага и…занаднича в дворовете на съседите.
И по този начин. Стигна се до четвъртия път. Пътят към Украйна. Пътят за на никое място.
Вече стана дума, че от телата на умиращите империи се раждат, откъсвайки се, националните страни. В този развой най-драматична, спорна и, в някаква степен, шизофренична е ориста на нациите, които са определяли с името си основополагащото имперско начало. Най-добре с тази обстановка се оправят австрийците преди 100 години, само че те въпреки всичко тогава са имали разполагаем Зигмунд Фройд. Пък и във Виена са нямали упоритост да се виждат „ обединени като братя, надвисвайки като опасност над всички останали “.[i]
По-тежка е ориста на турците – разбиращи, че Османската империя е пасажер към отвъдното – те се обръщат към турския шовинизъм. Когато през 1908 година избухва младотурската гражданска война, нейна съществена цел е ограничение на безспорната власт на султана, възобновяване на конституцията и опазване териториалната целокупност на страната. Своето много по-свирепо лице младотурският шовинизъм ще покаже десетилетия по-късно. Но пътят е явен – от наднационална империя към национална република. И нова турска нация.
В първия ден след трагичното събитие, лишило живота на Даря Дугина, свое послание популяризира Националната републиканска войска (НРА) в Русия. От една страна – наименованието събира в едно понятията „ нация “ и „ република “ – мощна смислова рекламация към отричането на противоположностите на тези две начала. От друга страна – НРА афишира за собствен главен съперник президента на РФ Владимир Путин, наричайки го „ грабител на власт и измамник на конституцията “ (абсолютно същите са 110 години по-рано обвиняванията и на младотурците към султан Абдул Хамид II), както и обогатилата се от близостта си до него олигархия. Могат да се приведат още доста обстоятелства в тази посока, само че наклонността е ясна. Раздяла с пост имперските бълнувания (част от които е и евразийската доктрина на Дугин) и превръщане към проблемите на съветската нация, мечтана към този момент не като нереален „ Руски свят “.
Всъщност, в случай че прочетем деликатно обръщението на НРА, направено от някогашния член на съветската Дума и съперник на Путин Иля Пономарьов, можем самоуверено да го определим като манифест на младоруския шовинизъм и началото на четвъртия опит за завършек на последната империя на европейския континент.
[i] Цитат от Австрийския императорски химн
Империите са големи наднационални формирания, остаряващи с времето великани. Техният край постоянно прилича рухването на блестяща в миналото, величествена многоетажна постройка с износени основи. Това може и да се случи и вследствие използването на следен гърмеж, заложен от някого. Под срутените им парчета умират стотици хиляди, даже милиони, от жителите на многото етажи. Оцелелите изпълзяват от руините и стартират да строят новите си (вече еднофамилни) къщи от отпадъците. При това, постоянно упрекват за сриването на постройката немарливите си съседи от горния или долния етаж и са подготвени да се пребият взаимно – до кръв. В множеството случаи си крадат взаимно оживялото под отломките обзавеждане и взаимно се упрекват на всеослушание за наглите обири. И над всичко това се стеле пепелта от разрушението, която до неразбираемост изкривява облици и показа за същинското положение на нещата.
Образът на срутилата се от времето постройка е просто метафора. Тя, обаче, оказва помощ по-добре да се схванат и обяснят исторически и политически аналогии – сходни процеси, които протичат в разнообразни исторически времена.
В последните шест месеца целият свят става очевидец онлайн по какъв начин последната европейска империя – Русия – слиза от историческата сцена, плетейки несигурно крайници по стълбите. Нейното изумително оцеляване до този миг е мотив за дълбокомислени разсъждения по какъв начин нещо, обречено по изискване, може да оцелее на инат на събитията.
Когато преди столетие, в края на Първата международна война, към политическото несъществуване потеглят Османската и Австро-Унгарската империя, Руската им посестрима е първи претендент за последно причестяване.
Ако останем при образната метафорика, в този стадий от своето развиване империите наподобяват (по духовитото определение на един наш съвременник) на болен от проказа в финален етап, качил се на панаирджийска въртележка. Парчетата от имперското тяло (с извинение), разлитащи са встрани от центробежната мощ на разпада, са новите национални страни. Те ще изпъстрят политическата карта на Европа, Азия и Африка с нови цветни петна.
С едно ненадейно от никого изключение – нова увличаща масите идеология, съчетана с необмислен гнет и революция ще запазят Руската империя. За първи път. Разлетелите се за към десетилетие части мимолетни национални страни, ще бъдат още веднъж пришити към тялото на обновената откъм име империя – вместо с игла и конец, с щик и бодлива тел – под името републики. И, ето ти го Съюзът устойчив на републики свободни (СССР). Както излиза наяве десетилетия по-късно (ако се възползваме от мисълта на Волтер, казана по различен повод) нито е съюз, нито е устойчив, нито е свободен.
Наднационалната империя на социалистическите републики (СССР) с нечовечен деспот отпред (Сталин) оцелява за повторно към този момент в средата на това отминало столетие. Този път историческият и късмет е в непоносимия избор, който би трябвало да направи естествения останал свят – сред ЗЛО и ЗЛО, а цената е на този свят да остане най-малко единствено едното ЗЛО. Остава това, което държа под тоталитарен ботуш половин столетие половината европейски континент.
Третото оцеляване бе единствено няколко месеца, откакто последната съветска бойна машина пресече границата с Афганистан. В края на тази война Съюз на съветските социалистически републики бе на процедура в цялостен идеологически и стопански банкрут. След години на зареждане на системи, нормализиране на публичната сфера и поетапното включване на Руската (уж към този момент!) федерация в световната стопанска система болникът позакрепна, изправи се на крайници, разкърши снага и…занаднича в дворовете на съседите.
И по този начин. Стигна се до четвъртия път. Пътят към Украйна. Пътят за на никое място.
Вече стана дума, че от телата на умиращите империи се раждат, откъсвайки се, националните страни. В този развой най-драматична, спорна и, в някаква степен, шизофренична е ориста на нациите, които са определяли с името си основополагащото имперско начало. Най-добре с тази обстановка се оправят австрийците преди 100 години, само че те въпреки всичко тогава са имали разполагаем Зигмунд Фройд. Пък и във Виена са нямали упоритост да се виждат „ обединени като братя, надвисвайки като опасност над всички останали “.[i]
По-тежка е ориста на турците – разбиращи, че Османската империя е пасажер към отвъдното – те се обръщат към турския шовинизъм. Когато през 1908 година избухва младотурската гражданска война, нейна съществена цел е ограничение на безспорната власт на султана, възобновяване на конституцията и опазване териториалната целокупност на страната. Своето много по-свирепо лице младотурският шовинизъм ще покаже десетилетия по-късно. Но пътят е явен – от наднационална империя към национална република. И нова турска нация.
В първия ден след трагичното събитие, лишило живота на Даря Дугина, свое послание популяризира Националната републиканска войска (НРА) в Русия. От една страна – наименованието събира в едно понятията „ нация “ и „ република “ – мощна смислова рекламация към отричането на противоположностите на тези две начала. От друга страна – НРА афишира за собствен главен съперник президента на РФ Владимир Путин, наричайки го „ грабител на власт и измамник на конституцията “ (абсолютно същите са 110 години по-рано обвиняванията и на младотурците към султан Абдул Хамид II), както и обогатилата се от близостта си до него олигархия. Могат да се приведат още доста обстоятелства в тази посока, само че наклонността е ясна. Раздяла с пост имперските бълнувания (част от които е и евразийската доктрина на Дугин) и превръщане към проблемите на съветската нация, мечтана към този момент не като нереален „ Руски свят “.
Всъщност, в случай че прочетем деликатно обръщението на НРА, направено от някогашния член на съветската Дума и съперник на Путин Иля Пономарьов, можем самоуверено да го определим като манифест на младоруския шовинизъм и началото на четвъртия опит за завършек на последната империя на европейския континент.
[i] Цитат от Австрийския императорски химн
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ