Прентис Мълфорд (1834 ~ 1891) е най-забележителният представител на американската

Прентис Мълфорд (1834 ~ 1891) е най-забележителният представител на американската окултна школа, прекомерно малко позната в Европа. Родил се в Саг Харбор, Ню Йорк, отишъл си от този свят на транспортен съд, където живеел напълно самичък. Единственото съчинение, което написал - „ Вашите сили и по какъв начин да ги употребявате “ - е извънредно удобен етюд, отличаващ се с несравнимата си акуратност. Това съчинение се появило през 1887 година.

(1834 ~ 1891)

♥ Вашите сили. Тайната на съня.

Мисълта е действителна мощ. Когато повдигате прочут товар, вие насочвате мисълта си към мускула, който повдига. Колкото по-тежък е товарът, толкоз повече мислеща мощ насочвате към него. Ако освен това покачване част от вашата мисъл се насочи към друга посока, в случай че някой ви приказва, в случай че нещо да уплашва или ви досажда, част от вашата мощ или от вашата мисъл ви напуща и се насочва към това, което е отвлякло известна част от вашето внимание.

Разумът, мисълта, мозъкът са ония, които движат повдигащия товара мускул, както човек си служи с въже, с цел да тегли прочут товар. Няма труд без разсъдък. Разумът, мисълта, разсъдъкът и мозъкът значат съвсем едно и също нещо.

Малко важи, за предаване на силата, дали духът, щом е концентриран, се намира покрай тялото или е далечен от него. Когато силите му (мислите му) са събрани, бил той надалеко или наоколо си послужи с него в цялата цялост на силите му.

Но духът може да остане заплеснат през цялата нощ. Той може да не бъде в никакъв случай в положение да сбере силите си. Той може да живее по този начин, както живеят мнозина през днешния ден, с мисъл постоянно ориентирана към делото, което прави или се пробва да прави. Той кара тялото да върви и изпраща своята мощ (своята мисъл) към мястото, където бърза да отиде, той написа с тялото, а мисли за друго нещо. когато блуждае по този начин, той изпраща мощ към всички направления. Това умствено положение, тия изпускания на мисъл, това неефикасно прахосване на мощ, става най-накрая табиет, дотъкава степен затвърден, че духът може изцяло да изгуби властта, която има да сбира силите си. В това положение той не се снабдява със сили нито през нощта, нито денем.

Безсъницата произлиза от усложнението, изпитвано от духа да концентрира и да сбере силите си.

Безсъницата произлиза от цялостната некадърност на духа да концентрира мислите си. Постоянното лечение на безсъницата би трябвало да стартира денем. Вие би трябвало по-напред да дадете опция на мозъка си да насочи цялата си мисъл върху делото, което сте почнали да вършите: в случай че завързвате обувката си, мислете единствено за това и за нищо друго, по този метод се съсредоточавате и сбирате силите си. Ако, връзвайки обувките си, мислите за бъдещите си покупки, неефикасно губите половината от силите си. Всъщност, вие се пробвате да извършите две неща в едно и също време, а не вършиме добре нито едното, нито другото. Вие пръскате мозъка си върху толкоз неща, за които мислите, когато връзвате обувката си. вие поддържате навика да пръскате силата си, до момента в който този табиет стане несъзнателен, вие от ден на ден и повече усилвате усложнението, което духът ви изпитва, когато би трябвало да се концентрира, и по този метод все по-трудно става за духа още веднъж да заеме сутринта мястото си в тялото, цялостен със мощ, или вечерта - да го напусне.

Вие не можете да имате здрав сън през нощта, с изключение на при изискване - духът ви да напусне тялото. Безсъницата демонстрира просто, че духът не може да напусне тялото.

Ако изпаднем в рисковия табиет да бленуваме, мозъкът ще бленува, откакто е напуснал тялото през нощта, по този начин, както е бленувал и когато е заемал в него място през деня; или пък, в случай че се намирате в въодушевление на свада, мозъкът ви ще се бие, ще се сблъсква, ще ненавижда през цялата нощ; и още веднъж ще влезе в тялото си, безпомощен да го използва; тъй като - с цел да се бори човек, даже и единствено с мисъл, той се нуждае от приложимост на мощ.

Поради тая причина е рисково и нездравословно да оставим „ слънцето да залезе над гнева ни “, тоест да държим в мозъка си, таман преди телесното око да се затвори за през нощта, спомен за омразни лица и по този метод да насочим върху тях ненавистна мисъл. Умът ще продължи да се цялостни със същото възприятие, откакто напусне тялото. Омразата е просто изразходвана мощ, с която си служим да раздираме сами себе си, тъй като омразата е разрушителна мощ.

Благоволението към всички е съзидателно: то прави индивида от ден на ден и повече мощен. Омразата разсипва, доброжелателството към всички притегля от всички, с които идваме в прикосновение, здрави и съзидателни съставки. Ако бихте могли да видите деятелните съставки, по какъв начин летят от тях към вас, при благосклонността им към вас, те биха ви се сторили като животворни поточета, които ускоряват живота ви. Напротив, съставките на омразата, които бихте могли да възбудите у други хора, биха ви се видели като спускащи се върху вас във тип на мрачни лъчи от нездравословно и отровно вещество.

Отправяйки към оня, който ви ненавижда, мисъл, цялостна с ненавист, вие единствено уголемявате силата и мощта на тази съставна част, тъй като тия две противоположни и рискови съставки се срещат, смесват се, работят и противодействат върху ония, от които са излезли, засилвайки непрекъснато воюващата им мощ, до момента в който изтощят и единия, и другия. Самата полза би трябвало да пречи на хората да се ненавиждат, това отслабва тялото и предизвиква заболявания. Няма циници, сприхави и закачливи хора, които да се употребяват с положително здраве: техните ядовити мисли ги отравят; техните телесни заболявания имат своя извор в техния разум, който е болен - нещо, което предизвиква болест и на тялото им.

Из: „ Древни и нови мъдреци “, Грийо Дьо Жеври, изд. Варна Логос Теома 1993
Снимки: commons.wikimedia.org