Борисов даде на заден за болничните
Премиерът Бойко Борисов предстоящо даде на заден ход за концепцията първият ден от болничните да не се заплаща на служащия. Предложението няма да бъде импортирано в Народното събрание, заяви той, макар че мярката беше стартирана предходната седмица от ръководещата коалиция точно след среща при него. Отстъплението идва след съществени рецензии от работещите, синдикатите и част от бизнеса. КНСБ и " Подкрепа " заплашиха с национални митинги и стачка.
Независимо от решението на Борисов стачните комитети на двата синдиката не имат намерение да анулират плануваното за края на месеца неодобрение. Председателите на националните протестни комитети на двата синдиката Любка Георгиева и Тодор Капитанов потвърдиха, че структурите са в протестна подготвеност. По думите им е извънредно време държавното управление да разбере, че не може да си играе с нервите на хората, да се подиграва и да си прави опити с тях.
КНСБ желае незабавна среща с Борисов и незабавно привикване на Националния съвет за тристранно съдействие, тъй като концепцията за орязването на болничните жестоко заобикаля обществения разговор. " С едностранни и недомислени решения казусът с издаването на подправени болнични няма да бъде решен. Необходима е сложна експертна оценка и включване на всички контролни и правоохранителни органи за отстраняването му ", обявиха от КНСБ. Предложението за орязване на болничния основава неустановеност и съмнение в осигурителната система, която би трябвало да поддържа правоимащите при зародила краткотрайна неработоспособност, за който риск те се обезпечават и имат права, считат синдикалистите.
Твърдението на някои работодателски организации, че сред 1/3 и 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 3 дни са подправени, тъй като работещите ги употребяват за удължение на почивките преди или след празнични дни, не са основателни, безапелационни са от КНСБ. Те цитираха статистика на Национален осигурителен институт, че за 2018 година болничните листове с дълготрайност до 3 дни, които се заплащат единствено от работодателите, се равняват на 55 хиляди дни, или 0,31% от изплатените в страната 18 млн. дни. Най-голям принос, почти 58,5% от общото повишаване на изплатените дни за последните 5 години, имат болничните сред 15 и 30 календарни дни, следвани от тези сред 8 и 14 дни - 19,7%, споделят от синдиката.
От " Подкрепа " опровергаха Асоциацията на индустриалния капитал в България, чиито представители оповестиха на кръгла маса преди месец по какъв начин се изплащат болничните в страните членки на Европейски Съюз. Според работодателите в 12 от 28-те страни първите 1 до 3 дни от болничните не се заплащат. В Швеция да вземем за пример правилото важи за 7 дни, в случай че не се прави избор. В случай че се прави избор, изчакването може да бъде от 1, 14, 30 или 90 дни.
Експертите на " Подкрепа " настояват, че в 22 страни членки болничните се заплащат от първия ден, в 5 страни не се заплаща от първия ден, а в две работодателят заплаща от 5 до 9 дни.
Независимо от решението на Борисов стачните комитети на двата синдиката не имат намерение да анулират плануваното за края на месеца неодобрение. Председателите на националните протестни комитети на двата синдиката Любка Георгиева и Тодор Капитанов потвърдиха, че структурите са в протестна подготвеност. По думите им е извънредно време държавното управление да разбере, че не може да си играе с нервите на хората, да се подиграва и да си прави опити с тях.
КНСБ желае незабавна среща с Борисов и незабавно привикване на Националния съвет за тристранно съдействие, тъй като концепцията за орязването на болничните жестоко заобикаля обществения разговор. " С едностранни и недомислени решения казусът с издаването на подправени болнични няма да бъде решен. Необходима е сложна експертна оценка и включване на всички контролни и правоохранителни органи за отстраняването му ", обявиха от КНСБ. Предложението за орязване на болничния основава неустановеност и съмнение в осигурителната система, която би трябвало да поддържа правоимащите при зародила краткотрайна неработоспособност, за който риск те се обезпечават и имат права, считат синдикалистите.
Твърдението на някои работодателски организации, че сред 1/3 и 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 3 дни са подправени, тъй като работещите ги употребяват за удължение на почивките преди или след празнични дни, не са основателни, безапелационни са от КНСБ. Те цитираха статистика на Национален осигурителен институт, че за 2018 година болничните листове с дълготрайност до 3 дни, които се заплащат единствено от работодателите, се равняват на 55 хиляди дни, или 0,31% от изплатените в страната 18 млн. дни. Най-голям принос, почти 58,5% от общото повишаване на изплатените дни за последните 5 години, имат болничните сред 15 и 30 календарни дни, следвани от тези сред 8 и 14 дни - 19,7%, споделят от синдиката.
От " Подкрепа " опровергаха Асоциацията на индустриалния капитал в България, чиито представители оповестиха на кръгла маса преди месец по какъв начин се изплащат болничните в страните членки на Европейски Съюз. Според работодателите в 12 от 28-те страни първите 1 до 3 дни от болничните не се заплащат. В Швеция да вземем за пример правилото важи за 7 дни, в случай че не се прави избор. В случай че се прави избор, изчакването може да бъде от 1, 14, 30 или 90 дни.
Експертите на " Подкрепа " настояват, че в 22 страни членки болничните се заплащат от първия ден, в 5 страни не се заплаща от първия ден, а в две работодателят заплаща от 5 до 9 дни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ