Не уволнявайте просто Наско! Извикайте Вежди да го набие
Преходът от политическото потомство на закъснелите комсомолци Деница Сачева, Томислав Дончев и Тома Биков към безглутеновите градски хипстъри Кирил Петков, Атанас Атанасов и Лена Бориславова е неповторимо предизвикателство за българското общество. Никой обаче не е споделил, че той би трябвало да се извърши ненасилствено. В кабинета, още овонян на евтиния тютюн и ерзац водка на Вежди Рашидов и Боил Банов, през днешния ден имаме персона от нов вид, предавител на артистичния синтез и... синтетичните субстанции. Не е ли пристигнал моментът да съберем на едно място двете поколения?
Историческата последователност в публичното развиване е главен въпрос в ерата на глобализацията и може да бъде проследена още до съчиненията на екзистенциалиста-антисемит Мартин Хайдегер. Немският мъдрец написа за „ особени точки на исторически избор “, които дефинират ориста на другите клонове от обществения бранш. Мисля, че замечтаното тревоманско клипче на министър ПростоНаско е тъкмо подобен момент в развиването на родната просвета.
Ей, не случиха министрите ни на просвета, но и културата не може и не може да случи на министри. От чалмосаната правешка принцеса Людмила, през баба Елка Константинова, да е жива и здрава, създателя на царствени химни Божидар Абрашев, полуграмотния Стефан Данаилов, та до хвърляча на вмирисани риби Велислав Минеков, всичко ни водеше към съдбовния петък с веещия се в следобедния бриз перчем на Атанас Атанасов.
А какъв брой елементарно можеше всичко това да се избегне, в случай че имаше здрава доза последователност на поколенията. Вместо гилдията и ущипаните културтрегери да пищят за уволняване и линч на министър Наско гол във фонтана на Народния спектакъл, трябваше просто да извикаме Вежди Рашидов, с цел да го понабие и да обезпечи по този метод институционалното унаследяване.
И видният ваятел обича да раздава крошета с татуираните си с котвички ръчища, и Атанасов, като го виждам, няма нищо срещу някой да го подхване малко по-грубичко. По този метод посредством пряк контакт, вместо посредством чиновническа полупропускливост, щеше да се извърши продан на хрумвания и практики, скъп освен за министерството на културата, а за цялата ни политическа класа.
Когато недораслият ти наследник се прибере напушен, не предприемаш против него административно гонене, а или го започваш с каиша, или викаш някой по-старши член на родословието с по-гъсти мустаци, да му набие малко здрав български (или българо-турски, все тая) здрав разсъдък. Намираме се в обстановка, която не е за изпускане. Ако преди време Емма Москова беше праснала една чантичка в главата на Нина Чилова, нямаше да стават обърквания сред Панчо Владигеров и Златю Бояджиев.
Неумението да се възприемат културата и наследствата като запас, който изисква ръководство, както и приемствените политики като управленчески инструмент, има отзив освен в коридорите на отрасловото министерство, а и в икономическата, обществената и политическата сфера, или иначе казано - отразяват се върху метода ни на живот. Да изкореним тази порочна процедура със хубавичко десница на Веждичката!
Историческата последователност в публичното развиване е главен въпрос в ерата на глобализацията и може да бъде проследена още до съчиненията на екзистенциалиста-антисемит Мартин Хайдегер. Немският мъдрец написа за „ особени точки на исторически избор “, които дефинират ориста на другите клонове от обществения бранш. Мисля, че замечтаното тревоманско клипче на министър ПростоНаско е тъкмо подобен момент в развиването на родната просвета.
Ей, не случиха министрите ни на просвета, но и културата не може и не може да случи на министри. От чалмосаната правешка принцеса Людмила, през баба Елка Константинова, да е жива и здрава, създателя на царствени химни Божидар Абрашев, полуграмотния Стефан Данаилов, та до хвърляча на вмирисани риби Велислав Минеков, всичко ни водеше към съдбовния петък с веещия се в следобедния бриз перчем на Атанас Атанасов.
А какъв брой елементарно можеше всичко това да се избегне, в случай че имаше здрава доза последователност на поколенията. Вместо гилдията и ущипаните културтрегери да пищят за уволняване и линч на министър Наско гол във фонтана на Народния спектакъл, трябваше просто да извикаме Вежди Рашидов, с цел да го понабие и да обезпечи по този метод институционалното унаследяване.
И видният ваятел обича да раздава крошета с татуираните си с котвички ръчища, и Атанасов, като го виждам, няма нищо срещу някой да го подхване малко по-грубичко. По този метод посредством пряк контакт, вместо посредством чиновническа полупропускливост, щеше да се извърши продан на хрумвания и практики, скъп освен за министерството на културата, а за цялата ни политическа класа.
Когато недораслият ти наследник се прибере напушен, не предприемаш против него административно гонене, а или го започваш с каиша, или викаш някой по-старши член на родословието с по-гъсти мустаци, да му набие малко здрав български (или българо-турски, все тая) здрав разсъдък. Намираме се в обстановка, която не е за изпускане. Ако преди време Емма Москова беше праснала една чантичка в главата на Нина Чилова, нямаше да стават обърквания сред Панчо Владигеров и Златю Бояджиев.
Неумението да се възприемат културата и наследствата като запас, който изисква ръководство, както и приемствените политики като управленчески инструмент, има отзив освен в коридорите на отрасловото министерство, а и в икономическата, обществената и политическата сфера, или иначе казано - отразяват се върху метода ни на живот. Да изкореним тази порочна процедура със хубавичко десница на Веждичката!
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ