Прегръдката е най-близкото докосване между хората. Не целувката, не сексът

Прегръдката е най-близкото допиране сред хората. Не целувката, не сексът - протегнатите ръце отсреща дават обещание доста повече обич, в сравнение с допира на телата ни или даже магията на целувката. Прегръдката надминава и обгръща всички типове обич - и сантименталната, и другарската, братската, родителската. Тя е директен израз на близостта ни и ни дава обещание всички блага на любовта - разтуха, амнистия, завършек на самотността, заричане за благополучие.

Ако приемем, че ръцете ни са тези с които се предпазваме - езикът на тялото е категоричен: кръстосаните на гърдите ръце значат затваряне и отбрана, то отворените демонстрират нещо напълно друго. Събарянето на границите, обединение на две персонални пространства. Допирът гърди до гърди е най-близкият вероятен, тъй като се допират и сърцата ни, усещаме ритъма им, мелодията на страстите си.

Нека не изпускаме околните си хора от ръцете си и да ги прегръщаме по-често. Прегърнете околните, прегърнете и по-далечните - от време на време непознатите допират сърцата ни по-силно. Прегърнете обичания човек, детето си, родителите си и кажете, че ги обичате - да разтворим освен ръце, а и сърца.

Прегръдката е обич, а светът има потребност от повече от нея.