Хитлер планирал да унищожи света с космическо оръжие
Представяте ли си по какъв начин щеше да наподобява светът през днешния ден, в случай че Германия беше спечелила Втората международна война? Амбицията и желанието за победа на райхсканцлера на Германия Адолф Хитлер не е познавала граници. Неспособен да одобри провалянето и края на фантазията си за нов международен ред Хитлер се вкопчва в все по-отчаяни е екзотични опити да реализира победа над войските на съдружниците.
През есента на 1942 година армията на нацистите е спряна пред стените на Сталинград. Генерал Ервин Ромел (лисицата) е победен при Ел Аламейн. Настъплението на 6-та немска войска предвождана от Фридрих декор Паулус е спряно от войските на Червената войска. Силите на Антантата се разпадат. В финален, обезверен опит да реализира съкрушителна победа Адолф Хитлер се обръща за помощ към родения на територията на Австро-унгарската империя етнически немец Херман Оберт.
Херман Оберт е определян като един от пионерите в ракетното инженерство. Той слага основите на астронавтиката и построява първият ракетен модел едвам 14 годишен - още възпитаник. От 1928 година до 1929 работи в Берлин като съветник на кино лентата Frau im Mond (Жена на Луната). Това е първия в света филм, който демонстрира подиуми снимани в Космоса.
През есента на 1929 година Оберт, благодарение на студентите, които образова в Техническия университет в Берлин, изстрелва сполучливо първата в света ракета с течно гориво, наречена Kegeldüse (Конус-дюза). Един от студентите, които интензивно работи по този план е Вернер декор Браун, който по-късно взима ефективно участите при създаването на военните ракетни планове А4, по-известни през днешния ден като V-2.
Когато през 1945 година Съюзниците триумфално завземат Берлин, те поставят ръка и на проектите на нацистите. Внимателното изследване на откритата след капитулацията на Германия документи демонстрира, че нацистите съществено са обмисляли опцията за построяването на гигантско галактическо огледало, което да употребяват като „ слънчево оръдие “.
Според създателя на концепцията Херман Оберт, галактическото огледало с широчина съвсем 1.5 километра има за цел да концентрира слънчевите лъчи върху тъкмо избрани точки върху земната повърхнина, като по този метод обезпечи слънчева светлина по избор, до всяка точка на земното кълбо.
Нацистите са се надявали галактическото огледало да се окаже най-мощното създавано от човек оръдие, което да е в положение да унищожи вражеските градове и даже да увеличи температурата на водата до точката на шупване в избрани зони на океана или даже да изпари водите му. Съоръжението е описвано пред командващите немската армията като „ висшото оръжие “.
Приблизителната цена на конструираното от немския инженер огледало е възлизала на 3 милиона немски марки. Плановете, които Съюзниците са разкрили след капитулацията на нацистите демонстрират, че се предвиждало извеждането на разнообразни елементи на обекта в геосинхронна орбита на приблизителна височина от 36 000 километра над земната повърхнина.
Веднъж изведени в геосинхронна орбита (подобна на геостационарната орбита, само че с елиптична форма орбита) другите елементи е трябвало да бъдат съединени. По план цялата повърхнина на гигантското оборудване е трябвало да е огледална, включително страничните ръбове и гърба.
Мащабният галактически план е разполагал с места за кацане на ракети - отвори с величина от към 10 метра. Предвидени са били даже пространства за хидропонни градини, които да доставят О2 и храна на жителите на обекта, както и слънчеви генератори на електричество, които да обезпечават зареждането.
