ЕЦБ предлага „лоша банка” да поеме милиарди токсичен дълг
Представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейски Съюз са провели диалози за основаването на така наречен " неприятна банка " в еврозоната, посредством която да бъде изчистен отровен дълг за милиарди евро от балансите на европейските кредитни институции, оповестява " Файненшъл таймс ", представен от БНР.
За този проект за справяне с задълженията, останали от финансовата рецесия през 2008 година, упорстват висши чиновници на ЕЦБ, които се притесняват, че пандемията ще провокира нов растеж в необслужваните заеми, което от своя страна рискува да запуши потенциала за разпределяне на заеми от банките в тази сериозна обстановка.
" Поуката от предходната финансова рецесия е, че можете да се отървете бързо от необслужваните заеми единствено посредством основаване на " неприятна банка ", е декларирал пред " Файненшъл таймс " Янис Стурнарас, шеф на Централната банка на Гърция и член на съвета на управителния съвет на ЕЦБ. " Това може да бъде европейска или национална " неприятна банка ". Но това би трябвало да се случи бързо ", допълнил е той.
Гръцките банки имат най-високото равнище на банкова свръхзадлъжнялост в еврозоната, като необслужваните заеми на банките съставляват 35% от общия им кредитен портфейл. Това е наследството от дълговата рецесия сред 2010 и 2015 година, поради която страната за малко щеше да напусне единния валутен съюз.
Плановете на четирите най-големи гръцки банки да продадат свои необслужвани заеми за над 32 милиарда евро - съвсем половината от общия им размер - евентуално ще бъдат нарушени от коронавирусната рецесия. Затова Стурнарас счита, че най-хубавият метод за бързото поправяне на финансовите им салда е посредством основаването на така наречен " неприятна банка ".
Висши чиновници на Европейски Съюз обаче са отхвърлили концепцията на ЕЦБ. Според " Файненшъл таймс " Европейската комисия не е склонни да изостави разпоредбите на Европейски Съюз, изискващи държавна помощ за банките единствено откакто преминат през възстановителен развой, който постанова да бъдат понесени загуби от страна на техните акционери и притежатели на облигации.
Андреа Енрия, ръководител на надзорния съвет на ЕЦБ, предложи концепцията за " неприятна банка " в Европейски Съюз при започване на 2017 година, само че самодейността му беше блокирана от Брюксел, който и тогава се базира на въведените правила за държавна помощ за закъсалите банки.
Общият размер на необслужваните заеми в 121-те най-големи банки в еврозоната е 506 милиарда евро или 3.2% от техните кредитни портфейли в края на предходната година. Но при гръцките, кипърските, португалските и италианските банки този % е към момента над 6 на 100.
През март т.г. Европейска комисия краткотрайно облекчи разпоредбите за държавна помощ и даде обещание милиарди евро под формата на незабавни ограничения на европейските държавни управления. Брюксел също по този начин завърши проекти дружно с страните членки, които да разрешат на страните да влагат личен капитал непосредствено в компании в усложнение, даже в случай че в подмяна на това на тези компании няма да им бъде позволено да изплащат дивиденти или бонуси, когато получават държавна помощ.
Привържениците на концепцията за " неприятна банка " се надяват да я създадат допустима според разпоредбите за държавна помощ, като оферират токсичните заеми да се продават на пазара след избран интервал от време, с цел да могат самите кредитори да възстановят загубите.
Испания, Ирландия и Германия вкараха подкрепени от страната неприятни задължения след финансовата рецесия през 2008 година, с цел да се оправят с внезапното увеличение на токсичния банков дълг.
Но от този момент насам Европейски Съюз вкара Директива за възобновяване и преструктуриране на банките, която не разрешава на държавните управления да основават " неприятни банки ", с изключение на като част от формален развой на банково преструктуриране.
За този проект за справяне с задълженията, останали от финансовата рецесия през 2008 година, упорстват висши чиновници на ЕЦБ, които се притесняват, че пандемията ще провокира нов растеж в необслужваните заеми, което от своя страна рискува да запуши потенциала за разпределяне на заеми от банките в тази сериозна обстановка.
" Поуката от предходната финансова рецесия е, че можете да се отървете бързо от необслужваните заеми единствено посредством основаване на " неприятна банка ", е декларирал пред " Файненшъл таймс " Янис Стурнарас, шеф на Централната банка на Гърция и член на съвета на управителния съвет на ЕЦБ. " Това може да бъде европейска или национална " неприятна банка ". Но това би трябвало да се случи бързо ", допълнил е той.
Гръцките банки имат най-високото равнище на банкова свръхзадлъжнялост в еврозоната, като необслужваните заеми на банките съставляват 35% от общия им кредитен портфейл. Това е наследството от дълговата рецесия сред 2010 и 2015 година, поради която страната за малко щеше да напусне единния валутен съюз.
Плановете на четирите най-големи гръцки банки да продадат свои необслужвани заеми за над 32 милиарда евро - съвсем половината от общия им размер - евентуално ще бъдат нарушени от коронавирусната рецесия. Затова Стурнарас счита, че най-хубавият метод за бързото поправяне на финансовите им салда е посредством основаването на така наречен " неприятна банка ".
Висши чиновници на Европейски Съюз обаче са отхвърлили концепцията на ЕЦБ. Според " Файненшъл таймс " Европейската комисия не е склонни да изостави разпоредбите на Европейски Съюз, изискващи държавна помощ за банките единствено откакто преминат през възстановителен развой, който постанова да бъдат понесени загуби от страна на техните акционери и притежатели на облигации.
Андреа Енрия, ръководител на надзорния съвет на ЕЦБ, предложи концепцията за " неприятна банка " в Европейски Съюз при започване на 2017 година, само че самодейността му беше блокирана от Брюксел, който и тогава се базира на въведените правила за държавна помощ за закъсалите банки.
Общият размер на необслужваните заеми в 121-те най-големи банки в еврозоната е 506 милиарда евро или 3.2% от техните кредитни портфейли в края на предходната година. Но при гръцките, кипърските, португалските и италианските банки този % е към момента над 6 на 100.
През март т.г. Европейска комисия краткотрайно облекчи разпоредбите за държавна помощ и даде обещание милиарди евро под формата на незабавни ограничения на европейските държавни управления. Брюксел също по този начин завърши проекти дружно с страните членки, които да разрешат на страните да влагат личен капитал непосредствено в компании в усложнение, даже в случай че в подмяна на това на тези компании няма да им бъде позволено да изплащат дивиденти или бонуси, когато получават държавна помощ.
Привържениците на концепцията за " неприятна банка " се надяват да я създадат допустима според разпоредбите за държавна помощ, като оферират токсичните заеми да се продават на пазара след избран интервал от време, с цел да могат самите кредитори да възстановят загубите.
Испания, Ирландия и Германия вкараха подкрепени от страната неприятни задължения след финансовата рецесия през 2008 година, с цел да се оправят с внезапното увеличение на токсичния банков дълг.
Но от този момент насам Европейски Съюз вкара Директива за възобновяване и преструктуриране на банките, която не разрешава на държавните управления да основават " неприятни банки ", с изключение на като част от формален развой на банково преструктуриране.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ