Представите на по-голямата част от нашите съвременници за дейците на

Представите на по-голямата част от нашите съвременници за дейците на македонското освободително придвижване са за хора, които посвещават живота си на делото и не се занимават с нищо друго. Павел Делирадев е измежду тези, които опровергават едно сходно разбиране, съчетавайки в себе си комита, екскурзиант и академик.

Той е роден на 15 февруари 1879 година в Панагюрище в фамилията на опълченеца Димитър Делирадев. Негов родственик е пътешественикът Никола Делирадев, който още във второто десетилетие на XX в. взе участие в лов на диви животни в Африка. Образованието на младия Павел протича в четирикласното учебно заведение в неговия роден град и Столарското техническо учебно заведение в Русе. В тези години той се увлича от социализма и става един от учредителите на Общия работен синдикален съюз, както и на организацията на БРСДП (т.с.) в Ючбунар.

През 1907 година Делирадев се включва в редиците на ВМОРО и се трансформира в един от идеолозите на лявото крило, прокарвайки концепцията за Балканска федерация.

Формирането на Народната федеративна партия след младотурската гражданска война го прави редактор на партийния орган „ Народна воля “. Той е секретар на четата на Яне Сандански, непосредствен другар с Павел Шатев, а с Михаил Герджиков през 1910 година издава брошурата „ Война и гражданска война “, в която двамата се афишират срещу задаващия се боен спор. В последвалото размирно десетилетие Делирадев написа брошурите „ Българските патриоти през освободителната война “ и „ Балканските войни и българският разгром. Причини, развиване и последствия “, които се оказват последното му деяние, обвързвано с политиката и публичния живот. Сериозното му обучение (следва политическа спестовност, философия, конституционно право и география в Софийския университет) кара досегашния комита да премисли целите си и да се посвети на своите огромни пристрастености – туризма и науката. Делирадев е измежду създателите на алпинизма и пещерното дело в България, бидейки дълготраен ръководител на Българския планинарски клуб и Българското пещерно сдружение.

На 8 април 1923 година е уредник на първото всеобщо нанагорнище на Мусала, а 10 години по-късно е измежду първите минали маршрута по билото на Стара планина Ком-Емине.

За това си преживяване той споделя: „ И всеки, който би поискал да получи обвързвана визия за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да сервира тя на своите фенове, той би трябвало да избра цялостното странствуване пред откъслечните излети. Последните припомнят разхвърляното четене на някое велико произведение или раздраното слушане нацяло музикално създание. “ Неслучайно на негово име след това е кръстен хижа в Средна гора. Туристическите му занимания са съчетани с географските, за което свидетелства обстоятелството, че през 1939 година прекарва 6 месеца самичък на палатка в Рила, с цел да изготви първата подробна топографска карта на планината. Делирадев написва подробни книги за Витоша, Осогово, Рила, Пирин и Родопите, интерес към които има интерес и в чужбина, а откритията му по повод границите на планините намират място и в тогавашните учебници.

Ученият има своя принос в биологията (открива аленото водорасло, оцветяващо снежните преспи през пролетта), геологията (изследва следи от терциерни пясъчници и конгломерати в Лакатишка Рила) и даже медицината (открива причинителите на ендемичната гуша, от която страдат жителите на планинските области). Поради тази причина името му се употребява с престиж и измежду политиците – бива награден както със сребърен орден за просвета и изкуство и медал „ Св. Александър I ст. ” с декрет на цар Борис III, по този начин и с най-престижното научно отличие в социалистическа България – Димитровската премия (1950 г.). През 1940 година пък Делирадев открива и разгласява турски указател за налози от джамията на султан Мурад II в Одрин, съдържащ скъпи исторически данни за българските земи през XVII в. Седем години по-късно той е ръководител на комисията, която открива пътя на Ботевата чета предвид на точния маршрут на туристически поход „ Козлодуй-Околчица “, стартирал през същата година. През 1952 година по същия метод е прокаран маршрутът „ По стъпките на Хвърковатата чета “. Застрахователното дело също се оказва тематика, в която за него няма секрети и неслучайно дружно със Злати Чолаков списват „ Застрахователен вестник “. Павел Делирадев умира на 9 февруари 1957 година в София и оставя на поколенията над 50 научни проучвания и 2500 публикации, като в това време е взел ефективно присъединяване в публичния и политически живот при започване на века. Неговият принцип е използван и в днешното забързано всекидневие: „ Природата по този начин вещо е наредила своите работи, че е предоставила всекиму свободата да я усеща и схваща по своему! “

Източник: bulgarianhistory.org