Да върнеш времето на историята назад
Представете си да може да разгледате маршрутите на Васил Левски наложени на една карта. Или да видите по какъв начин се е развивала жп инфраструктурата на България през годините или да разберете за развиването на всеки град.
Това скоро ще е допустимо, с помощта на екипа, който изготвя уеб страницата spatium.bg – aктивна историческа карта на България. Начинание, почнало след една разходка в планината. В началото по-скоро занимание, само че към този момент заема голяма част от всекидневието на Николай Дунев и още няколко души.
В уеб страницата към този момент могат да бъдат проследени Балканската и Междусъюзническата война, както и карти на Третата Българска страна. На уеб страницата има и демографска карта по общини (видео за ориентир в картата в края на текста - бел. ред.), в която може да се наблюдава по какъв начин се е променяло популацията, по какъв начин обезлюдяването е тръгнало от селата към градовете.
От една разходка в планината
Николай Дунев е правист. Преди четири години, до момента в който е в Рила, покрай връх Мечит се сеща, че някъде оттова през 1912 година е минавала българо-турската граница. " Хрумна ми, че може да е забавно да насложа границите от този момент и в този момент. Прибрах се у дома и потърсих в интернет дали няма нещо сходно и не открих. Тогава ми хрумна концепцията аз да го направя ", споделя Дунев.
Разказва за плана, заобиколен от хартиени карти, дебели книги по история и атласи. В идната година и половина той търси хора, които да му спомагат за плана – картографи, програмисти, историци. " Лека бавно започнахме, само че беше мъчно ". Представя демо версия на картата на няколко места. В началото планът е финансиран със лични средства и помощ от съидейници. В последна сметка Историческият институт към Българската академия на науките (БАН) прегръща концепцията и поръчва да се направи дейна историческа карта по пет тематики.
" Крайната ми цел и главната концепция е да направя по-лесна за разбиране историческата информация. Да се подреди хронологично и да се пресъздава забавно ", споделя Дунев.
Работата по тази концепция го среща и с Виктор Райчев, който е картографът.
© Скрийн шот от Spatium.bg
Той е на 24 години и към момента е студент в Университета по архитектура и геодезия.. Преди да се включи в плана е бил четири години арбитър по футбол и по лека атлетика за деца. " С течение на времето разбрах, че доста ми харесва да работя с деца, да върша нещо за развиването им. Това в допълнение ме подтиква да работя по плана - че върша нещо, което може да помогне на деца, не за физическото им развиване, само че и за интелектуалното ", споделя Виктор Райчев.
Той и Дунев са ядрото на дейната историческа карта. Помагат им програмисти, както и историкът доцент Даниел Вачков. Той е учител в Националната гимназия за антични езици и култури (НГДЕК) и шеф на историческия институт към Българската академия на науките (БАН). Поддържа връзката с историците, ревизира информацията, търси източници.
Колко мъчно е да направиш историческа карта
Най-трудното за правенето на исторически карти е намирането на достоверна информация. Колкото по-назад във времето е съответното събитие, толкоз по-трудно е, споделят Райчев и Дунев. Основният източник, с който работят, са другите контракти, с които са избрани границите. След това информацията се ревизира от историци, които са в съответната тематика.
Сред преимуществата на тази карта и двамата показват, достъпността и опцията да се събере безграничен размер от информация. На един клик разстояние е, а самата информация може да бъде доста по-лесно възприета.
Другото доста преимущество е, че търсенето през книжен източник, лишава повече време. Освен това по този метод доста по-лесно се виждат измененията в даден интервал, вместо да се прелистват страница по страница ", споделя Райчев. Предвижда се на уеб страницата скоро да има и търсачка, което да улесни търсенето на информация и увличането в другите тематики.
Той обръща внимание, че дейната историческа карта може да се " движи във времето ", което съгласно него подтикнало мозъка по друг метод. Друго преимущество, е че при неточност, тя доста бързо може да бъде отстранена. Екипът на плана доста разчита на противоположната връзка, с цел да усъвършенства наличието.
Според Райчев плюс е че, когато се направи карта за нещо, което до момента не е показвано, може да се извлече нова информация.
За правенето на една карта – да вземем за пример тази за третата българска страна, е трябвало към година и половина – през преглеждането и инспекцията на цялата налична информация, източници, сканирането на договорите, правенето на самата карта.
По думите на Райчев и Дунев дейната историческа карта, без значение от тематиката, е в непрестанен развой на създаване. Те от ден на ден влизат в темп и скоро ще има нови тематики, които ще могат да бъдат проследени през картата.
Екипът има спогодба с Министерството на образованието и науката да разпространят концепцията на картата до районните инспекторати, тъй че тя да може да влезе в приложимост на учениците.
Поглед и към други истории
" Смятаме да навлезем и в доста тематики. Да върнем още по-назад времето и да обхванем повече неща. Да се задълбочим и във втора и първа българска страна, да стигнем до разнообразни други статистически данни, които могат да се изобразят на карта ", споделя Дунев.
Той споделя, че като част от плана и сканирането на книги, които са с изтекли авторски права. " По всяка тематика, човек който се вълнува да си я смъкна. Аз персонално сканирам книгите, проверявам кои са с изтекли авторски права. Ползата е и за библиотеката, и за уеб страницата, а и за всеки, който желае да се вълнува от избрана тематика ".
Към всяка карта има фотоси, видео и сканирани източници, споделя Дунев и прецизира че стремежът е да се изчерпа всичко по дадена тематика.
" С всяко едно нещо може да се злоупотреби ", дава отговор Дунев на въпроса дали историята не се употребява прекомерно за политически и други цели. " Ние сме демократично общество, всевъзможни цели се преследват. Това, което се опитваме е, да сме оптимално справедливи, да работим с хора, които са работили по дадена тематика. Целта ни не е да изкараме подвиг и трагизъм, а да представим нещата, такива, каквито са.
Идеята е планът да се развива с тематики, като да вземем за пример карта на българските изкачвания на осемхилядници, и да не остава единствено в рамките на територията на България.
Това скоро ще е допустимо, с помощта на екипа, който изготвя уеб страницата spatium.bg – aктивна историческа карта на България. Начинание, почнало след една разходка в планината. В началото по-скоро занимание, само че към този момент заема голяма част от всекидневието на Николай Дунев и още няколко души.
В уеб страницата към този момент могат да бъдат проследени Балканската и Междусъюзническата война, както и карти на Третата Българска страна. На уеб страницата има и демографска карта по общини (видео за ориентир в картата в края на текста - бел. ред.), в която може да се наблюдава по какъв начин се е променяло популацията, по какъв начин обезлюдяването е тръгнало от селата към градовете.
От една разходка в планината
Николай Дунев е правист. Преди четири години, до момента в който е в Рила, покрай връх Мечит се сеща, че някъде оттова през 1912 година е минавала българо-турската граница. " Хрумна ми, че може да е забавно да насложа границите от този момент и в този момент. Прибрах се у дома и потърсих в интернет дали няма нещо сходно и не открих. Тогава ми хрумна концепцията аз да го направя ", споделя Дунев.
Разказва за плана, заобиколен от хартиени карти, дебели книги по история и атласи. В идната година и половина той търси хора, които да му спомагат за плана – картографи, програмисти, историци. " Лека бавно започнахме, само че беше мъчно ". Представя демо версия на картата на няколко места. В началото планът е финансиран със лични средства и помощ от съидейници. В последна сметка Историческият институт към Българската академия на науките (БАН) прегръща концепцията и поръчва да се направи дейна историческа карта по пет тематики.
" Крайната ми цел и главната концепция е да направя по-лесна за разбиране историческата информация. Да се подреди хронологично и да се пресъздава забавно ", споделя Дунев.
Работата по тази концепция го среща и с Виктор Райчев, който е картографът.
© Скрийн шот от Spatium.bg
Той е на 24 години и към момента е студент в Университета по архитектура и геодезия.. Преди да се включи в плана е бил четири години арбитър по футбол и по лека атлетика за деца. " С течение на времето разбрах, че доста ми харесва да работя с деца, да върша нещо за развиването им. Това в допълнение ме подтиква да работя по плана - че върша нещо, което може да помогне на деца, не за физическото им развиване, само че и за интелектуалното ", споделя Виктор Райчев.
Той и Дунев са ядрото на дейната историческа карта. Помагат им програмисти, както и историкът доцент Даниел Вачков. Той е учител в Националната гимназия за антични езици и култури (НГДЕК) и шеф на историческия институт към Българската академия на науките (БАН). Поддържа връзката с историците, ревизира информацията, търси източници.
Колко мъчно е да направиш историческа карта
Най-трудното за правенето на исторически карти е намирането на достоверна информация. Колкото по-назад във времето е съответното събитие, толкоз по-трудно е, споделят Райчев и Дунев. Основният източник, с който работят, са другите контракти, с които са избрани границите. След това информацията се ревизира от историци, които са в съответната тематика.
Сред преимуществата на тази карта и двамата показват, достъпността и опцията да се събере безграничен размер от информация. На един клик разстояние е, а самата информация може да бъде доста по-лесно възприета.
Другото доста преимущество е, че търсенето през книжен източник, лишава повече време. Освен това по този метод доста по-лесно се виждат измененията в даден интервал, вместо да се прелистват страница по страница ", споделя Райчев. Предвижда се на уеб страницата скоро да има и търсачка, което да улесни търсенето на информация и увличането в другите тематики.
Той обръща внимание, че дейната историческа карта може да се " движи във времето ", което съгласно него подтикнало мозъка по друг метод. Друго преимущество, е че при неточност, тя доста бързо може да бъде отстранена. Екипът на плана доста разчита на противоположната връзка, с цел да усъвършенства наличието.
Според Райчев плюс е че, когато се направи карта за нещо, което до момента не е показвано, може да се извлече нова информация.
За правенето на една карта – да вземем за пример тази за третата българска страна, е трябвало към година и половина – през преглеждането и инспекцията на цялата налична информация, източници, сканирането на договорите, правенето на самата карта.
По думите на Райчев и Дунев дейната историческа карта, без значение от тематиката, е в непрестанен развой на създаване. Те от ден на ден влизат в темп и скоро ще има нови тематики, които ще могат да бъдат проследени през картата.
Екипът има спогодба с Министерството на образованието и науката да разпространят концепцията на картата до районните инспекторати, тъй че тя да може да влезе в приложимост на учениците.
Поглед и към други истории
" Смятаме да навлезем и в доста тематики. Да върнем още по-назад времето и да обхванем повече неща. Да се задълбочим и във втора и първа българска страна, да стигнем до разнообразни други статистически данни, които могат да се изобразят на карта ", споделя Дунев.
Той споделя, че като част от плана и сканирането на книги, които са с изтекли авторски права. " По всяка тематика, човек който се вълнува да си я смъкна. Аз персонално сканирам книгите, проверявам кои са с изтекли авторски права. Ползата е и за библиотеката, и за уеб страницата, а и за всеки, който желае да се вълнува от избрана тематика ".
Към всяка карта има фотоси, видео и сканирани източници, споделя Дунев и прецизира че стремежът е да се изчерпа всичко по дадена тематика.
" С всяко едно нещо може да се злоупотреби ", дава отговор Дунев на въпроса дали историята не се употребява прекомерно за политически и други цели. " Ние сме демократично общество, всевъзможни цели се преследват. Това, което се опитваме е, да сме оптимално справедливи, да работим с хора, които са работили по дадена тематика. Целта ни не е да изкараме подвиг и трагизъм, а да представим нещата, такива, каквито са.
Идеята е планът да се развива с тематики, като да вземем за пример карта на българските изкачвания на осемхилядници, и да не остава единствено в рамките на територията на България.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ