Просвещението
Представете си, че живеете в езеро. Вие сте риба, която има очи от двете страни на главата, и всичко, което познавате през живота си, е подводният свят с неговата растителност и останалите риби, плуващи към вас.
Слънчевата светлина прониква, разсейва се и се пречупва във водата. Вие сте уверени, че това е целият свят, тъй като всичко, което виждате и усещате, е към вас. Въпреки това на открито съществува радикално друга среда, надалеч от вашата видимост, вашите сетивни благоприятни условия – там, където на животните не е нужна вода, с цел да дишат, а цветята цъфтят в доста по-сух свят. Това е и физическата обстановка, в която всички ние с вас се намираме. Ние сме нещо сходно на тези риби, а всички останали измерения, по-високи и комплицирани от нашия тримерен свят, просто не можем да възприемаме.
Всъщност има една доктрина, която се пробва да откри връзките на нашия свят с квантовата механика (законите на огромния свят с тези на микросвета). Но тази доктрина би могла да е годна единствено в случай че допуснем, че Вселената се състои от повече познатите на хората 4 измерения, с които сме привикнали. Много физици имат вяра в тази доктрина и се пробват да потвърдят, че в Мултивселената (множество вселени, сходно на сливащи се и разделящи се мехури) съществуват 10 или даже 11 измерения.
Теорията на струните има за цел да сплоти всички физични взаимоотношения (слабо, мощно, гравитационно и електромагнитно) в едно.
Но това е много комплицирана задача, свят, надалеч по-сложен от нашия. И въпреки всичко – ето един къс опит за просто пояснение на множеството измерения, от които евентуално се състои всичко.
Обикновеният наш свят
Обкръжаващата ни реалност за нас е доста по-лесно разбираема. За да се ориентираме, се нуждаем от единствено 3 измерения, започвайки от нулевото. В геометрията то е показано от точката. Това е обект, който всеки от нас познава и съставлява единствено едно просто разбиране. Тя няма никакви параметри, като да вземем за пример дължина и широчина. Тя няма размери. Когато съединим две точки в пространството, се получава едномерна система. Тя се назовава линия. По нея можем да се движим и да задаваме позиция, само че обектите в нея могат да имат единствено широчина. Наричаме я ос „ X ”. Ако построим общоприета координатна система, ще получим второто измерение – двуизмерния свят на първите анимационни филми. Тук към този момент имаме широчина и височина (добавяме ос Y). С такива обекти се сблъскваме непрекъснато – изображенията на монитора, рисунките, даже и игрите, въпреки че ни наподобяват с дълбочина. Ако прибавим и мярката за дълбочина, третата ос към координатната система (оста Z), ще получим към този момент нашия прочут свят. Всичко, което виждаме в близост, е триизмерно (с дребни изключения). Можете да си представяте това измерение като пространство, само че без време.
Четвъртото измерение
Макар и да не го виждаме, то въпреки всичко е част от нашия действителен свят, единствено че няма пространствено значение. То се състои от… времето. Времето ни оказва помощ да открием местоположението на даден обект във Вселената, както и да прибавим метод за изменение на третото измерение. Помните ли, че нарекохме третото измерение пространство без време? Е, в този момент публично към този момент имаме галактическото време. Този, който прави велико изобретение, доказвайки че пространството и времето са свързани, се назовава Алберт Айнщайн. Но даже без него не е толкоз комплицирано да си визиите 4-тото измерение. Помислете за вашия живот до момента. Колкото и да е дълъг, той въпреки всичко се състои от обособени моменти, мигове, нещо като фрагменти от кино лента, слепени дружно. Ако съедините всички тези събития, ще получите обещано измерение. Затова 4-тото измерение за вас са фрагментите на целия ви живот.
Петото измерение
Всички измерения след 4-тото към момента не са изцяло потвърдени, а също така са все по-сложни за нашите показа. Всички те са незабележими за нас, по тази причина доста учени смятат, че те съществуват на субатомно равнище. Според Теорията за мултивселените във всеки един момент ние сътворяваме нова действителност в друго измерение. Излизате от вкъщи си и завивате наляво, само че в друга демонстрация на вашето съществуване вие завивате надясно. Това е петото измерение. Но ето още по-ясно обяснение… Много от вас са чели публикации и романи за пътешествия във времето и знаят каква значима роля в множеството от тях играе изкривяването на пространствено-времевия континуум. Точно това е и самото 5-о измерение – в него точно се „ сгъва “ четириизмерното ни пространство-време, с цел да сближи две точки, свързвайки ги в права. Без това прегъване пътешествието сред двете точки би било прекомерно дълго или напряко невероятно. Ако създадем груба прилика – петото измерение е аналогично на второто. Само че в него би трябвало да преглеждаме пространство-времето като едноизмерна линия, част от двуизмерна повърхност с всички вероятни нейни направления, под всички ъгли. Схванахте ли? Ако разглеждате нашия свят като една линийка, то тя може да бъде насочена в безчет доста направления, точно по тази причина всяко наше деяние основава нова действителност в Мултивселената. Може би някои по-запознати читатели към този момент са се замислили за опциите на свободната воля в условия, където бъдещето към този момент съществува, само че към момента не е известно. Науката назовава отговора на този въпрос – вероятности. Бъдещето не е просто едно клонче, а цялостен голям венец от вероятни разновидности на развиване на събитията. А кой от тях ще се реализира, ще разберем, когато стигнем до такава степен.
Шестото измерение
Всяка от тези вероятности съществува във тип на едноизмерен откъслек върху плоскостта на петото измерение. Но по какъв начин бързо да прескочим от един откъслек на различен? Разбира се – ще сгънем отрязъка като лист хартия. Но къде да го сгънем? Правилно – в шестото измерение, което придава на тези комплицирани структури „ размер “. Това деяние към този момент разрешава да попаднете освен в бъдещето или предишното на сегашния свят, само че и във всяка допустима действителност на различен, успореден свят. Там можете да видите всички вероятни бъдещи, сегашни и минали събития през цялото време на нашата Вселена. Теоретично, в случай че можете да овладеете петото и шестото измерение, ще можете да пътувате във времето и да избирате напълно друго, различно бъдеще. Или минало.
Седмото измерение
Тук нещата стават още по-сложни. От седмото до деветото измерение към този момент се появяват опция за нови Вселени с нови физични естествени сили и разнообразни закони на гравитацията и светлината. Седмото измерение е началото, в което се сблъскваме с нови Вселени, които имат друго начало по отношение на нашата. Тоест те са се появили не вследствие на Големия гърмеж. В измеренията до 6-ото в това число ние въпреки всичко имахме насочна точка – точно Големия гърмеж. В седмото обаче тези начални точки са… безпределно доста. Появява се опция за каквото и да е начало на каквото и да е събитие. Безкраен брой огромни гърмежи. Можете да мислите за седмото измерение като нова посока, права, която се състои от безконечен брой шестизмерни… точки. Така че всяка една точка на тази права има безконечен набор разновидности за развиване на събитията в друга Вселена, формирана не вследствие на нашия Голям гърмеж, а в други условия и закони. Тоест седмото измерение съставлява нещо като автомагистрали от паралелни светове!
Осмото измерение
То събира всички прави от 7-ото измерение в една „ повърхност “. Това е плоскостта на всички вероятни минали и бъдещи времена за всяка Вселена, разпростряли се до безконечност. Осмото измерение дава още по-големи благоприятни условия – безконечен брой на начало и на развиване на всички събития. На процедура там можете да разберете всичко за всички Вселени – от начало до край.
Деветото измерение
Може да се съпостави с книга, която събира в себе си всички „ листове “ от осмото измерение. Това е съвкупността от всички истории на всички Вселени с всички вероятни закони на техните физики и всички начални условия и „ огромни гърмежи “. Затваряйки тази книга, ще стигнем до последното, десето измерение, което единствено по себе си съставлява нова… „ точка “. Там към този момент опираме в крайния лимит.
Десетото измерение
То още веднъж може да се преглежда като „ точка “, която обаче към този момент обгръща всичко допустимо и въобразимо. След рамките на това последно измерение не можем да си представим нищо. Това е границата на това, което можем да реализираме в останалите предходни измерения. Според Теорията на струните точно в десетото измерение правят своите съмнения струните – базовите частици, от които се състои всичко. Ако десетото измерение съдържа всичко и всички Вселени, плюс всички благоприятни условия, то струните съществуват на всички места и във всички вероятни времена. Тоест всяка струна съществува и в нашата Вселена, и във всяка друга във всеки един миг от времето. Интересно, нали?
Източник: hicomm.bg /
