Ето историческата реч на Доган преди 23 г. Паралел с Украйна
Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ напомни през днешния ден в пленарната зала историческа тирада на почетния ръководител на Движението доктор Ахмед Доган от Народното събрание естрада, която е годна и през днешния ден - по време на съветската инвазия против Украйна.
Преди 23 година, още веднъж на 4 май, доктор Доган направи исторически разбор каква би трябвало да е позицията на България във връзка претенции от НАТО въздушен кулоар през страната за нанасяне на удари в Югославия след геноцида, осъществен от режима на Слободан Милошевич в Косово. Той акцентира, че българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство от времето след Втората международна война.
Д-р Доган уточни, че Народното събрание, които съставлява волята на висшия суверен на страната, елементарния жител и трудовия човек, би трябвало да надделее над партийните и политическите си пристрастия и разлики и да застане с лице към утрешния ден на България. Формулира и детайлите на националния интерес, като уточни, че в спешна обстановка е належащо интензивно политическо и дипломатическо присъединяване на страната. И че с това решение на Народно събрание ние ставаме част от интернационалната общественост, която осъжда и санкционира геноцида в Косово, и което е изключително значимо, ставаме солидарни с носителите на демокрацията в нашето време и с този акт вършим явен и безапелационен евроатлантически избор.
Поради фундаменталното значение на речта на доктор Ахмед Доган публикуваме цялостния й текст:
АХМЕД ДОГАН (ОНС): Уважаеми господин ръководител, уважаеми господин министър председател, уважаеми сътрудници!
Днес българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство на времето след Втората международна война.
Предизвикателството е обвързвано не с избор сред положителното и злото, а по-скоро с избора сред по-малкото и по-голямото зло за страната в вероятността на националния интерес.
Тъкмо по тази причина в прочут смисъл този избор има трагичен темперамент. Дали изборът ни след време ще бъде наименуван стратегически верен или съдбовен за ориста на страната е в директна взаимозависимост от осъзнаването и вярното формулиране на националния интерес в подтекста на балканската рецесия.
Важното в тази ситуация е ние, народните представители, които представляваме волята на висшия суверен на страната, елементарния жител и трудовия човек, да надделеем партийните и политическите си пристрастия и разлики и да застанем с лице към утрешния ден на България.
Разбира се, когато става въпрос за избора на по-малкото зло в изискванията на война на Балканите, доста е значимо окончателно да си изясним същността и параметрите на националния интерес.
В противоположен случай на политически език всякакво размишление ще бъде несериозно.Този метод към съществуващия проблем се постанова и от позиция на съществуващата в обществото неизясненост и неопределеност на обстановката на Балканите, неопределеност, която по натурален метод продуцира неконтролируема тревога в обществото. Ако изборът не е добре стимулиран и съответно необорим от политиците, това поражда противоположен резултат - страха от незнайната вероятност за всеки човек поотделно и за страната като цяло. И тъкмо в това се състои един от главните дефекти в медийната политика на държавното управление, което, несъмнено, е разследване от неналичието на тактика за политическо държание на страната по отношение на югокризата.
Но дано се върнем към главния въпрос - въпроса за националния интерес и от тази позиция да се опитаме да внесем изясненост в обстановката и да очертаем вероятностите пред България.
Първият главен принцип на националния интерес в обстановка на рецесия в района е всякакво деяние или безучастие на главните институции на страната би трябвало директно или индиректно да подсигуряват националната ни сигурност.
Това от своя страна допуска отбягване на всевъзможни задължения, които директно ни въвличат във война, с акцент на опазване на мира и териториалната целокупност на страната.
Вторият главен детайл на националния интерес в спешна обстановка е нуждата от интензивно политическо и дипломатическо присъединяване на страната с оглед основаване на условия за преустановяване на военните дейности и определяне на дълготраен мир в района.
Третият детайл на националния интерес е обвързван със следвоенния интервал и ни задължава да сътворяваме условия или да участваме в основаването на условия и предпоставки за политически и социално-икономически разцвет на страната във вътрешен и в интернационален проект.
Ето по какъв начин наподобяват от по този начин разбрания народен интерес по време на рецесията и след нейното привършване позитивните и отрицателните последствия от даването на достъп до въздушното ни пространство или неговото отменяне.
При даване на достъп до въздушното ни пространство на НАТО позитивните и негативните последствия биха изглеждали по следния метод:
Първо, най-малко в границите на едно потомство ни следва утежняване на връзките ни със западната ни съседка. Но обективно видяно, те няма да бъдат по-лоши от времето на студената война.
Второ, с това решение на Народното събрание ние ставаме част от интернационалната общественост, която осъжда и санкционира геноцида в Косово, и което е изключително значимо, ставаме солидарни с носителите на демокрацията в нашето време.
Трето, с този акт вършим явен и безапелационен евроатлантически избор и всичко, което е обвързвано с това.
Четвърто , с даването на достъп до част от въздушното ни пространство изпадаме в действителна рискова обстановка, само че против това получаваме гаранции за сигурността на страната от НАТО, което ще бъде казус в най-новата ни история.
Пето, ставаме фактор за формиране на обръч към Милошевич, с което сътворяваме условия за изтеглянето на юговойската от Косово и разполагането на интернационалните умиротворителни сили.
Шесто, българската позиция ще се схване като тест за бъдещата ни роля за установяването на дълготраен мир на Балканите, както и като страна, която ще има действително присъединяване в определянето на статуквото в този район.
Седмо, ясната и безапелационната позиция на страната сензитивно се чака да увеличи капиталовия интерес към България след приключването на военните дейности.
Осмо, ставаме действителни претенденти за възможен районен проект " Маршал ", който от своя страна ще ни сложи в преференциална позиция в интеграционните процеси в Югоизточна Европа.
Девето, възможностите на страната за разсрочване или опрощаване на външните отговорности се усилват, като част от компенсационната стратегия на НАТО за засегнатите страни.
Сега ми позволете да конкретизирам единствено някои съществени последици при възможен отвод на нотата на НАТО.
Първо, ще запазим добросъседските си връзки със Съюзна република Югославия, които, апропо, в никакъв случай не са били образец за подражателство. (Смях в блока на Съюз на демократичните сили.) Пардон, може би изключение прави единствено времето на плана за балканска федерация, само че вие знаете по какъв начин завърши това.
Второ, дефинитивно получаваме червен картон за възможното ни включване в евроатлантическите структури и НАТО и прекосяваме в графата " санитарна зона ", в това число и за външни вложения.
Трето, страната ни няма да получи никакви гаранции при едно вероятно разгръщане на спора, изключително през или посредством Македония.
Четвърто, ще имаме негативи и никой няма да ни чуе гласа в следвоенното определяне на мира и статуквото на Балканите.
Пето, освен, че няма да бъдем включени в един предстоящ районен проект " Маршал ", само че има и възможност да получим наказания в схемата за обслужване на външни отговорности, тъй като, дами и господа, страните, които в тази ситуация съставляват интернационалната общественост, са и действителните ни кредитори, на които изискуем 11 милиарда $.
Шесто, България ще изпадне във съдбовна политическа и икономическа изолираност, която ще има непредвидими последствия най-малко за идващите десетина години. С други думи, в случай че би трябвало с думи елементарни и ясни да изразим отношението си към югоконфликта, без терзание бихме могли да кажем, че имаме историческия късмет или да хванем последния трен за Европа, или да изпаднем в тежка изолираност от Европа. (Частични ръкопляскания в блока на Общински народен съвет и ОДС.)
Уважаеми дами и господа, след един месец се навършват 10 години от така наречената " огромна екскурзия ", която по същността си беше първото етническо пречистване в най-новата история на Европа. Насилствената асимилация на родопските мюсюлмани при започване на 70-те години и нейното по-разширено издание в края на 1984 и началото на 1985 година
имаше за цел един път вечно еднопосочно да реши националния въпрос на България или посредством политиката на геноцид и държавен тероризъм, наречена " възродителен развой ", или посредством етническото пречистване, каквато е " огромната екскурзия " през лятото на 1989 година, когато за три месеца от страната бяха депортирани към 350 хиляди български турци.
Позволявам си да се върна към тези неприятни събития не с цел да осъвременявам действителностите на " възродителния развой " и на етническото пречистване, а с цел да слага ударението на общия проблем на всички балкански страни - етническия проблем.
Етническият прелом в Босна и Херцеговина остана сякаш в рубриката " това нас не ни визира ". Но преместването на етническия спор в Косово пробуди и националните страхове и къде по-предпазливо, къде по-открито, политическият хайлайф заприказва за възможна косовизация на България.
И, за жалост, напълно не на място този боязън се свързва с еднопосочните позиции за или срещу войната в Югославия.
В тази доста странна обстановка всеки жител на републиката ни би трябвало да си зададе един главен въпрос: етническата война в Югославия продължава към този момент девета година и даде неколкостотин хиляди жертви и осакати милиони наши съседи.
Защо тъкмо в този момент проговори съвестта на пацифистите, когато интернационалната общественост предприе радикални ограничения за попречване на по-нататъшното разширение на спора в района? В отговор на този въпрос ще се абстрахирам от мистичната взаимност с концепцията за панславизма, както и от това какъв брой доста сме съпричастни към ориста на съседа си и че по природа постоянно сме били срещу войната.
По доста чудноват метод реакцията на обществото срещу ударите на НАТО в Съюзна република Югославия възседна вълната на пацифизма на българина и се преобразува в реакция срещу НАТО и Евроатлантическата общественост.
Но на един политик би трябвало да му е ясно, че първопричината за тези реакции на обществото срещу въвличането на България във войната не е нито от обич към съседа, нито пък е от ненавист към НАТО. Тази реакция е реакцията на боязън да не би да се подпали нашата лична рогозка от войната. Това е реакция на боязън и от интуитивната прилика сред югославските етнически действителности и определения от НАТО път за коренен метод за тяхното решение с тези в нашата страна.
С други думи, и националната основа на страха е страхът от възможна косовизация на България. Естествено, откакто сходни хрумвания и внушения незабавно си откриха място в пресата и в междуличностните връзки, незабавно се откриха и подобаващи терапевти, които започнаха да внушават противоположната теза - че " огромната екскурзия " си била свършила работата или че българските турци са били толкоз хрисими хора, че с изключение на от земята и от добитъка, не са се интересували от нищо.
Уважаеми сътрудници, разрешавам си да ви дам илюстрация на разнообразни хрумвания и внушения, които като битуване в обществото са еднообразно рискови и за етническия мир в страната. На Балканите се обрисуваха два модела за решаването на прекомерно деликатните етнически взаимоотношения - босненският и българският модел. На този стадий Косово се обрисува претендент за трети модел в търсенето на салдото в етническите взаимоотношения.
Както към този момент означих, етническият проблем е присъщ за всички балкански страни. За страдание към момента един проблем сякаш сплотява най-малко главните балкански страни. Това е общата тактика за разрешаването на етническите проблеми и етническите спорове - тактиката на етническо пречистване и етнорелигиозният геноцид.
Ще си разреша да осъвременявам главните проблеми на Конвенцията за гонене и наказване на закононарушенията на геноцида на Организация на обединените нации от 1948 година, утвърдена от България през 1950 година, утвърдена, несъмнено, и от Югославия. Без този документ няма да можем да разберем моралния императив, пред който е изправена интернационалната общественост и НАТО, защото националната ни масмедия в първите две седмици от началото на ударите на НАТО даваше приоритет на войната в Съюзна република Югославия, като слагаше знак за тъждество на военната намеса на НАТО с отношението на българина към войната въобще. В същото време казусът за геноцида в Косово оставаше на назад във времето.
През последните 10 дни към този момент се вижда баланс в информацията за геноцида и за ударите на НАТО. Но е реалност, че волно или несъзнателно се позволи диспропорционалност на подаваната информация, която от своя страна докара до образуването на относителна трайна настройка за отрицателно отношение към войната и към НАТО в част от обществото в България.
Съгласно Конвенцията от 1948 година за попречване и наказване на закононарушението " геноцид ", страните по това съглашение се спогаждат, че геноцидът, без значение дали е осъществен в спокойно или във военно време, е закононарушение срещу интернационалното право, което те се задължават да предотвратяват и санкционират.
А според член 2 на тази спогодба " геноцид " значи убийства, причиняване на съществени физически и душевен контузии и разнообразни други насилствени действия, осъществявани за цялостното или отчасти заличаване на избрана национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
Съставът на член 3 и член 4 на тази спогодба квалифицира наказуемите дейности и субектите на действие. Действията са: геноцид, скрит план за осъществяване на геноцид, подстрекаване за геноцид, опит за осъществяване на геноцид и съучастничество в геноцид. А субектите могат да бъдат, дами и господа, държавни управления, държавни чиновници и частни лица.
Уважаеми сътрудници, несъмнено към този момент се питате за какво толкоз обстоятелствено ви занимавам с текстовете на Конвенцията за закононарушението " геноцид ". Отговорът е доста явен - тъй като тъкмо в тяхното наличие виждам изходния пункт за разбирането и обяснението на ударите на НАТО в Съюзна република Югославия.
Ясното квалифициране и на характера на грозимите дейности и субектите на закононарушението " геноцид " в лицето на държавни управления, държавни чиновници и частни лица аз виждам както интернационалния капан, международноправния капан, по-точно, в който са се сложили страните, които са утвърдили тази спогодба, по този начин и ключа за разбирането на военната намеса с филантропична цел на НАТО в Югославия.
В случая, дами и господа, става въпрос не защо да е, а за изискванията, при които суверенитетът на една страна може да се наруши с наказателна акция на НАТО, на Организация на обединените нации за осъществено закононарушение геноцид и за неговото попречване.
Разбира се, отговорността и виновността на държавното управление на Милошевич за геноцида в Косово не може да се генерализира върху целия сръбски народ и той да се разгласи за групово виновен и отговорен. Но на всички ни е ясно, че режимът на Милошевич, какъвто беше режимът на Живков в България, не се базира единствено на Политбюро или на политически съвет от 10-15 души.
Доколкото се отнася до обстоятелството, че военната намеса с филантропични цели в Югославия стартира без глобата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, обяснението е семпло, само че и фундаментално. На първо място, Организация на обединените нации като интернационална институция и конструкция е основана в изискванията на началния стадий на студената война и като такава отразява политическите действителности, които съвсем половин век гравитираха към двете орбити на двуполюсния модел на света. Тъкмо по тази причина Организация на обединените нации като конструкция и метод за взимане на решения за превантивни дейности не дава отговор на новата политическа карта на света в изискванията на глобализацията на планетата при еднополюсен свят, показан от Съединените американски щати и Евроатлантическата общественост.
ГЛАС ОТ ЛЯВАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Браво!
АХМЕД ДОГАН: Това дали ни харесва или не, е напълно различен въпрос. Това са основополагащите политически действителности на актуалния свят и ние точно от позиция на националния интерес на България би трябвало да се съобразяваме с тях.
На второ място. Принципите в международно-правния живот на народите стартират като изключение, като прецеденти, по-късно минават във етапа на базови правила, предполагащи или изискващи единодушие. И едвам по-късно се трансформират в безспорни априорни правила на интернационалното право.
Проблемът, който е заложен в югокризата и определената тактика за неговото разрешаване, а точно налагане на мир посредством мощ, е казус, наименуван военна намеса с филантропична цел, който ще се трансформира в модел за разрешаване на едно от главните несъгласия в актуалния свят - несъгласието сред универсалния и категоричен темперамент на правата на индивида, от една страна, и частния и конвенционален темперамент на националната страна, предполагащи равенството " една нация = една страна ", която по принцип дискриминира и репресира малцинствата.
Противоречието сред статуса и суверенитета на националните страни, формирани в изискванията на двуполюсен свят и центробежните сили на етносите, които търсят някаква форма на самоопределяне в изискванията на еднополюсен свят.
За първи път Европа е изправена пред фундаменталната морална алтернатива за основополагащия принцип за своето идно обединяване - правилото за безусловното ценене на правата на индивида или правилото за националните страни, които нарушават правата и свободите на индивида по силата на своя суверенитет.
В качеството си на универсални и безусловни, правата на индивида не зависят нито от желанието и зрелостта на болшинството в обществото, нито от компетентността и волята на страната. Защото актуалният свят е издигнал в мярка за полезността на живота на всеки човек на планетата.
Именно в този смисъл Косово е моралният императив на евроатлантическата общественост, който има знаково значение за алианса и въпросът за неговото вярно и навременно дешифриране е въпрос за оцеляването и развиването на базовата ценностна система на интернационалната общественост. Тъкмо по тази причина Косово се трансформира в ахилесовата пета на западната ценностна система.
Ако се откри оптималният модел за решаването на казуса, Косово ще се трансформира в първата лястовичка на новия международен ред. Ако формулата на алианса се размине с действителностите на Балканите и с упованията на международното публично мнение, това ще бъде началото на ерозията на западната ценностна система под напора на личните й алтернативи.
Именно в тази трагична обстановка на Балканите България има какво да предложи като модел за намирането на баланс сред правилото за националната страна и правилото на етническата народна власт в границите на гражданското общество.Политическата матрица на българския модел за решаването на етническите проблеми допуска действителна интеграция, а не отделяне и търсене на автономност. В политическия инструментариум на българския модел преобладават такива понятия, като мир, баланс, приемливост, разговор, единодушие, равнопоставеност и партньорство.
При една рекапитулация на постигнатото през последните девет години излиза наяве, че няма какво друго да предложим на света, с изключение на българския модел за решаването на етническите въпроси. Въпреки това към момента има задоволително хора, в това число и в Народното събрание, на които освен че не им се желае да е по този начин, а вършат всичко допустимо за елиминирането на Движението за права и свободи от политическата сцена на страната. Няма да разясня до каква степен може да докара това, само че държа да ви припомня накъде потегли Косово след повтаряне на организацията на Ругова с Армията за избавление на Косово на Адем Демач.
Това са основанията нашата позиция за даването на достъп за част от нашето въздушно пространство да е ясна и безапелационна.
Първо, ние сме за даването на достъп до въздушното пространство на страната, при едновременни гаранции за нашата национална сигурност от страна на Северноатлантическия съюз. Политическото държание на България би трябвало да бъде като страна - членка на НАТО, само че и алиансът би трябвало да се отнася към нашата национална сигурност като част от личната си групова сигурност.
Второ, България не би трябвало да поема задължения, които допускат директното присъединяване на български боец, на български елементи във военни дейности против Съюзна република Югославия.
Трето, след гафа, който направихме със селективния метод към бежанците, в този момент страната е в по-изгодна позиция да инициира прекъсването на етническото пречистване и на ударите в Югославия и даването на късмет на дипломацията.
Предлагаме българският парламент да излезе с апел към страните на спора за прекъсването на етническото пречистване, за прекратяването на военните дейности в Югославия и основаването на действителни условия за възобновяване на договарянията.
Уважаеми сътрудници, изкуството на политиката е превръщането на вероятното в належащо, както и основаването на нужните условия за реализиране на единодушие. За нас като български политици няма нищо по-значимо от това да подсигуряваме мира и сигурността на страната и да спомагаме за възобновяване на дълготраен мир в района. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от болшинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Доган.
Преди 23 година, още веднъж на 4 май, доктор Доган направи исторически разбор каква би трябвало да е позицията на България във връзка претенции от НАТО въздушен кулоар през страната за нанасяне на удари в Югославия след геноцида, осъществен от режима на Слободан Милошевич в Косово. Той акцентира, че българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство от времето след Втората международна война.
Д-р Доган уточни, че Народното събрание, които съставлява волята на висшия суверен на страната, елементарния жител и трудовия човек, би трябвало да надделее над партийните и политическите си пристрастия и разлики и да застане с лице към утрешния ден на България. Формулира и детайлите на националния интерес, като уточни, че в спешна обстановка е належащо интензивно политическо и дипломатическо присъединяване на страната. И че с това решение на Народно събрание ние ставаме част от интернационалната общественост, която осъжда и санкционира геноцида в Косово, и което е изключително значимо, ставаме солидарни с носителите на демокрацията в нашето време и с този акт вършим явен и безапелационен евроатлантически избор.
Поради фундаменталното значение на речта на доктор Ахмед Доган публикуваме цялостния й текст:
АХМЕД ДОГАН (ОНС): Уважаеми господин ръководител, уважаеми господин министър председател, уважаеми сътрудници!
Днес българският парламент е изправен пред най-голямото предизвикателство на времето след Втората международна война.
Предизвикателството е обвързвано не с избор сред положителното и злото, а по-скоро с избора сред по-малкото и по-голямото зло за страната в вероятността на националния интерес.
Тъкмо по тази причина в прочут смисъл този избор има трагичен темперамент. Дали изборът ни след време ще бъде наименуван стратегически верен или съдбовен за ориста на страната е в директна взаимозависимост от осъзнаването и вярното формулиране на националния интерес в подтекста на балканската рецесия.
Важното в тази ситуация е ние, народните представители, които представляваме волята на висшия суверен на страната, елементарния жител и трудовия човек, да надделеем партийните и политическите си пристрастия и разлики и да застанем с лице към утрешния ден на България.
Разбира се, когато става въпрос за избора на по-малкото зло в изискванията на война на Балканите, доста е значимо окончателно да си изясним същността и параметрите на националния интерес.
В противоположен случай на политически език всякакво размишление ще бъде несериозно.Този метод към съществуващия проблем се постанова и от позиция на съществуващата в обществото неизясненост и неопределеност на обстановката на Балканите, неопределеност, която по натурален метод продуцира неконтролируема тревога в обществото. Ако изборът не е добре стимулиран и съответно необорим от политиците, това поражда противоположен резултат - страха от незнайната вероятност за всеки човек поотделно и за страната като цяло. И тъкмо в това се състои един от главните дефекти в медийната политика на държавното управление, което, несъмнено, е разследване от неналичието на тактика за политическо държание на страната по отношение на югокризата.
Но дано се върнем към главния въпрос - въпроса за националния интерес и от тази позиция да се опитаме да внесем изясненост в обстановката и да очертаем вероятностите пред България.
Първият главен принцип на националния интерес в обстановка на рецесия в района е всякакво деяние или безучастие на главните институции на страната би трябвало директно или индиректно да подсигуряват националната ни сигурност.
Това от своя страна допуска отбягване на всевъзможни задължения, които директно ни въвличат във война, с акцент на опазване на мира и териториалната целокупност на страната.
Вторият главен детайл на националния интерес в спешна обстановка е нуждата от интензивно политическо и дипломатическо присъединяване на страната с оглед основаване на условия за преустановяване на военните дейности и определяне на дълготраен мир в района.
Третият детайл на националния интерес е обвързван със следвоенния интервал и ни задължава да сътворяваме условия или да участваме в основаването на условия и предпоставки за политически и социално-икономически разцвет на страната във вътрешен и в интернационален проект.
Ето по какъв начин наподобяват от по този начин разбрания народен интерес по време на рецесията и след нейното привършване позитивните и отрицателните последствия от даването на достъп до въздушното ни пространство или неговото отменяне.
При даване на достъп до въздушното ни пространство на НАТО позитивните и негативните последствия биха изглеждали по следния метод:
Първо, най-малко в границите на едно потомство ни следва утежняване на връзките ни със западната ни съседка. Но обективно видяно, те няма да бъдат по-лоши от времето на студената война.
Второ, с това решение на Народното събрание ние ставаме част от интернационалната общественост, която осъжда и санкционира геноцида в Косово, и което е изключително значимо, ставаме солидарни с носителите на демокрацията в нашето време.
Трето, с този акт вършим явен и безапелационен евроатлантически избор и всичко, което е обвързвано с това.
Четвърто , с даването на достъп до част от въздушното ни пространство изпадаме в действителна рискова обстановка, само че против това получаваме гаранции за сигурността на страната от НАТО, което ще бъде казус в най-новата ни история.
Пето, ставаме фактор за формиране на обръч към Милошевич, с което сътворяваме условия за изтеглянето на юговойската от Косово и разполагането на интернационалните умиротворителни сили.
Шесто, българската позиция ще се схване като тест за бъдещата ни роля за установяването на дълготраен мир на Балканите, както и като страна, която ще има действително присъединяване в определянето на статуквото в този район.
Седмо, ясната и безапелационната позиция на страната сензитивно се чака да увеличи капиталовия интерес към България след приключването на военните дейности.
Осмо, ставаме действителни претенденти за възможен районен проект " Маршал ", който от своя страна ще ни сложи в преференциална позиция в интеграционните процеси в Югоизточна Европа.
Девето, възможностите на страната за разсрочване или опрощаване на външните отговорности се усилват, като част от компенсационната стратегия на НАТО за засегнатите страни.
Сега ми позволете да конкретизирам единствено някои съществени последици при възможен отвод на нотата на НАТО.
Първо, ще запазим добросъседските си връзки със Съюзна република Югославия, които, апропо, в никакъв случай не са били образец за подражателство. (Смях в блока на Съюз на демократичните сили.) Пардон, може би изключение прави единствено времето на плана за балканска федерация, само че вие знаете по какъв начин завърши това.
Второ, дефинитивно получаваме червен картон за възможното ни включване в евроатлантическите структури и НАТО и прекосяваме в графата " санитарна зона ", в това число и за външни вложения.
Трето, страната ни няма да получи никакви гаранции при едно вероятно разгръщане на спора, изключително през или посредством Македония.
Четвърто, ще имаме негативи и никой няма да ни чуе гласа в следвоенното определяне на мира и статуквото на Балканите.
Пето, освен, че няма да бъдем включени в един предстоящ районен проект " Маршал ", само че има и възможност да получим наказания в схемата за обслужване на външни отговорности, тъй като, дами и господа, страните, които в тази ситуация съставляват интернационалната общественост, са и действителните ни кредитори, на които изискуем 11 милиарда $.
Шесто, България ще изпадне във съдбовна политическа и икономическа изолираност, която ще има непредвидими последствия най-малко за идващите десетина години. С други думи, в случай че би трябвало с думи елементарни и ясни да изразим отношението си към югоконфликта, без терзание бихме могли да кажем, че имаме историческия късмет или да хванем последния трен за Европа, или да изпаднем в тежка изолираност от Европа. (Частични ръкопляскания в блока на Общински народен съвет и ОДС.)
Уважаеми дами и господа, след един месец се навършват 10 години от така наречената " огромна екскурзия ", която по същността си беше първото етническо пречистване в най-новата история на Европа. Насилствената асимилация на родопските мюсюлмани при започване на 70-те години и нейното по-разширено издание в края на 1984 и началото на 1985 година
имаше за цел един път вечно еднопосочно да реши националния въпрос на България или посредством политиката на геноцид и държавен тероризъм, наречена " възродителен развой ", или посредством етническото пречистване, каквато е " огромната екскурзия " през лятото на 1989 година, когато за три месеца от страната бяха депортирани към 350 хиляди български турци.
Позволявам си да се върна към тези неприятни събития не с цел да осъвременявам действителностите на " възродителния развой " и на етническото пречистване, а с цел да слага ударението на общия проблем на всички балкански страни - етническия проблем.
Етническият прелом в Босна и Херцеговина остана сякаш в рубриката " това нас не ни визира ". Но преместването на етническия спор в Косово пробуди и националните страхове и къде по-предпазливо, къде по-открито, политическият хайлайф заприказва за възможна косовизация на България.
И, за жалост, напълно не на място този боязън се свързва с еднопосочните позиции за или срещу войната в Югославия.
В тази доста странна обстановка всеки жител на републиката ни би трябвало да си зададе един главен въпрос: етническата война в Югославия продължава към този момент девета година и даде неколкостотин хиляди жертви и осакати милиони наши съседи.
Защо тъкмо в този момент проговори съвестта на пацифистите, когато интернационалната общественост предприе радикални ограничения за попречване на по-нататъшното разширение на спора в района? В отговор на този въпрос ще се абстрахирам от мистичната взаимност с концепцията за панславизма, както и от това какъв брой доста сме съпричастни към ориста на съседа си и че по природа постоянно сме били срещу войната.
По доста чудноват метод реакцията на обществото срещу ударите на НАТО в Съюзна република Югославия възседна вълната на пацифизма на българина и се преобразува в реакция срещу НАТО и Евроатлантическата общественост.
Но на един политик би трябвало да му е ясно, че първопричината за тези реакции на обществото срещу въвличането на България във войната не е нито от обич към съседа, нито пък е от ненавист към НАТО. Тази реакция е реакцията на боязън да не би да се подпали нашата лична рогозка от войната. Това е реакция на боязън и от интуитивната прилика сред югославските етнически действителности и определения от НАТО път за коренен метод за тяхното решение с тези в нашата страна.
С други думи, и националната основа на страха е страхът от възможна косовизация на България. Естествено, откакто сходни хрумвания и внушения незабавно си откриха място в пресата и в междуличностните връзки, незабавно се откриха и подобаващи терапевти, които започнаха да внушават противоположната теза - че " огромната екскурзия " си била свършила работата или че българските турци са били толкоз хрисими хора, че с изключение на от земята и от добитъка, не са се интересували от нищо.
Уважаеми сътрудници, разрешавам си да ви дам илюстрация на разнообразни хрумвания и внушения, които като битуване в обществото са еднообразно рискови и за етническия мир в страната. На Балканите се обрисуваха два модела за решаването на прекомерно деликатните етнически взаимоотношения - босненският и българският модел. На този стадий Косово се обрисува претендент за трети модел в търсенето на салдото в етническите взаимоотношения.
Както към този момент означих, етническият проблем е присъщ за всички балкански страни. За страдание към момента един проблем сякаш сплотява най-малко главните балкански страни. Това е общата тактика за разрешаването на етническите проблеми и етническите спорове - тактиката на етническо пречистване и етнорелигиозният геноцид.
Ще си разреша да осъвременявам главните проблеми на Конвенцията за гонене и наказване на закононарушенията на геноцида на Организация на обединените нации от 1948 година, утвърдена от България през 1950 година, утвърдена, несъмнено, и от Югославия. Без този документ няма да можем да разберем моралния императив, пред който е изправена интернационалната общественост и НАТО, защото националната ни масмедия в първите две седмици от началото на ударите на НАТО даваше приоритет на войната в Съюзна република Югославия, като слагаше знак за тъждество на военната намеса на НАТО с отношението на българина към войната въобще. В същото време казусът за геноцида в Косово оставаше на назад във времето.
През последните 10 дни към този момент се вижда баланс в информацията за геноцида и за ударите на НАТО. Но е реалност, че волно или несъзнателно се позволи диспропорционалност на подаваната информация, която от своя страна докара до образуването на относителна трайна настройка за отрицателно отношение към войната и към НАТО в част от обществото в България.
Съгласно Конвенцията от 1948 година за попречване и наказване на закононарушението " геноцид ", страните по това съглашение се спогаждат, че геноцидът, без значение дали е осъществен в спокойно или във военно време, е закононарушение срещу интернационалното право, което те се задължават да предотвратяват и санкционират.
А според член 2 на тази спогодба " геноцид " значи убийства, причиняване на съществени физически и душевен контузии и разнообразни други насилствени действия, осъществявани за цялостното или отчасти заличаване на избрана национална, етническа, расова или религиозна група като такава.
Съставът на член 3 и член 4 на тази спогодба квалифицира наказуемите дейности и субектите на действие. Действията са: геноцид, скрит план за осъществяване на геноцид, подстрекаване за геноцид, опит за осъществяване на геноцид и съучастничество в геноцид. А субектите могат да бъдат, дами и господа, държавни управления, държавни чиновници и частни лица.
Уважаеми сътрудници, несъмнено към този момент се питате за какво толкоз обстоятелствено ви занимавам с текстовете на Конвенцията за закононарушението " геноцид ". Отговорът е доста явен - тъй като тъкмо в тяхното наличие виждам изходния пункт за разбирането и обяснението на ударите на НАТО в Съюзна република Югославия.
Ясното квалифициране и на характера на грозимите дейности и субектите на закононарушението " геноцид " в лицето на държавни управления, държавни чиновници и частни лица аз виждам както интернационалния капан, международноправния капан, по-точно, в който са се сложили страните, които са утвърдили тази спогодба, по този начин и ключа за разбирането на военната намеса с филантропична цел на НАТО в Югославия.
В случая, дами и господа, става въпрос не защо да е, а за изискванията, при които суверенитетът на една страна може да се наруши с наказателна акция на НАТО, на Организация на обединените нации за осъществено закононарушение геноцид и за неговото попречване.
Разбира се, отговорността и виновността на държавното управление на Милошевич за геноцида в Косово не може да се генерализира върху целия сръбски народ и той да се разгласи за групово виновен и отговорен. Но на всички ни е ясно, че режимът на Милошевич, какъвто беше режимът на Живков в България, не се базира единствено на Политбюро или на политически съвет от 10-15 души.
Доколкото се отнася до обстоятелството, че военната намеса с филантропични цели в Югославия стартира без глобата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, обяснението е семпло, само че и фундаментално. На първо място, Организация на обединените нации като интернационална институция и конструкция е основана в изискванията на началния стадий на студената война и като такава отразява политическите действителности, които съвсем половин век гравитираха към двете орбити на двуполюсния модел на света. Тъкмо по тази причина Организация на обединените нации като конструкция и метод за взимане на решения за превантивни дейности не дава отговор на новата политическа карта на света в изискванията на глобализацията на планетата при еднополюсен свят, показан от Съединените американски щати и Евроатлантическата общественост.
ГЛАС ОТ ЛЯВАТА СТРАНА НА ЗАЛАТА: Браво!
АХМЕД ДОГАН: Това дали ни харесва или не, е напълно различен въпрос. Това са основополагащите политически действителности на актуалния свят и ние точно от позиция на националния интерес на България би трябвало да се съобразяваме с тях.
На второ място. Принципите в международно-правния живот на народите стартират като изключение, като прецеденти, по-късно минават във етапа на базови правила, предполагащи или изискващи единодушие. И едвам по-късно се трансформират в безспорни априорни правила на интернационалното право.
Проблемът, който е заложен в югокризата и определената тактика за неговото разрешаване, а точно налагане на мир посредством мощ, е казус, наименуван военна намеса с филантропична цел, който ще се трансформира в модел за разрешаване на едно от главните несъгласия в актуалния свят - несъгласието сред универсалния и категоричен темперамент на правата на индивида, от една страна, и частния и конвенционален темперамент на националната страна, предполагащи равенството " една нация = една страна ", която по принцип дискриминира и репресира малцинствата.
Противоречието сред статуса и суверенитета на националните страни, формирани в изискванията на двуполюсен свят и центробежните сили на етносите, които търсят някаква форма на самоопределяне в изискванията на еднополюсен свят.
За първи път Европа е изправена пред фундаменталната морална алтернатива за основополагащия принцип за своето идно обединяване - правилото за безусловното ценене на правата на индивида или правилото за националните страни, които нарушават правата и свободите на индивида по силата на своя суверенитет.
В качеството си на универсални и безусловни, правата на индивида не зависят нито от желанието и зрелостта на болшинството в обществото, нито от компетентността и волята на страната. Защото актуалният свят е издигнал в мярка за полезността на живота на всеки човек на планетата.
Именно в този смисъл Косово е моралният императив на евроатлантическата общественост, който има знаково значение за алианса и въпросът за неговото вярно и навременно дешифриране е въпрос за оцеляването и развиването на базовата ценностна система на интернационалната общественост. Тъкмо по тази причина Косово се трансформира в ахилесовата пета на западната ценностна система.
Ако се откри оптималният модел за решаването на казуса, Косово ще се трансформира в първата лястовичка на новия международен ред. Ако формулата на алианса се размине с действителностите на Балканите и с упованията на международното публично мнение, това ще бъде началото на ерозията на западната ценностна система под напора на личните й алтернативи.
Именно в тази трагична обстановка на Балканите България има какво да предложи като модел за намирането на баланс сред правилото за националната страна и правилото на етническата народна власт в границите на гражданското общество.Политическата матрица на българския модел за решаването на етническите проблеми допуска действителна интеграция, а не отделяне и търсене на автономност. В политическия инструментариум на българския модел преобладават такива понятия, като мир, баланс, приемливост, разговор, единодушие, равнопоставеност и партньорство.
При една рекапитулация на постигнатото през последните девет години излиза наяве, че няма какво друго да предложим на света, с изключение на българския модел за решаването на етническите въпроси. Въпреки това към момента има задоволително хора, в това число и в Народното събрание, на които освен че не им се желае да е по този начин, а вършат всичко допустимо за елиминирането на Движението за права и свободи от политическата сцена на страната. Няма да разясня до каква степен може да докара това, само че държа да ви припомня накъде потегли Косово след повтаряне на организацията на Ругова с Армията за избавление на Косово на Адем Демач.
Това са основанията нашата позиция за даването на достъп за част от нашето въздушно пространство да е ясна и безапелационна.
Първо, ние сме за даването на достъп до въздушното пространство на страната, при едновременни гаранции за нашата национална сигурност от страна на Северноатлантическия съюз. Политическото държание на България би трябвало да бъде като страна - членка на НАТО, само че и алиансът би трябвало да се отнася към нашата национална сигурност като част от личната си групова сигурност.
Второ, България не би трябвало да поема задължения, които допускат директното присъединяване на български боец, на български елементи във военни дейности против Съюзна република Югославия.
Трето, след гафа, който направихме със селективния метод към бежанците, в този момент страната е в по-изгодна позиция да инициира прекъсването на етническото пречистване и на ударите в Югославия и даването на късмет на дипломацията.
Предлагаме българският парламент да излезе с апел към страните на спора за прекъсването на етническото пречистване, за прекратяването на военните дейности в Югославия и основаването на действителни условия за възобновяване на договарянията.
Уважаеми сътрудници, изкуството на политиката е превръщането на вероятното в належащо, както и основаването на нужните условия за реализиране на единодушие. За нас като български политици няма нищо по-значимо от това да подсигуряваме мира и сигурността на страната и да спомагаме за възобновяване на дълготраен мир в района. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от болшинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАН СОКОЛОВ: Благодаря на господин Доган.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ