Просвещението
Преди време Би Би Си излъчи филм „ От Сърцето на света – предизвестието на старейшините “, който провокира сензация. В него се разказваше за колумбийското племе коги, живеещо в цялостна изолираност. Те твърдяха, че тяхната свещена планина, която назовават „ Сърцето на света “ умира и че в случай че това в действителност се случи, ще почине целият свят. Причината за това било замърсяването на околната среда.
Интересното на това племе Коги,
е че те нямат език, построен от думи като нашите. Единствената им връзка по сред си е да поддържат връзка телепатично, като издават къси звуци, които не са думи. Комуникацията им води началото си от нещо доста по-дълбоко и антично, което евентуално е залегнало и в основата на нашата тирада, само че също като доста други неща в процеса на развиване на цивилизацията ни е потънало и последователно се е изгубило.
Звуците, които издават когите, са къси и отчетливи, „ сърдечни “ звуци – звуци, излизащи непринудено от сърцето. Когато бъдат произнесени или чути, те предизвиквали вътрешни облици, които се запечатвали в съзнанието на индивида, когати ги чуе. Това евентуално са звуците на Времето на сънищата – плоскостта на битие, която всички хора вътрешно споделят, само че в този момент е покрита от съзнателния живот или, в случай че се изразим по различен метод, не се възприема на второ равнище на схващане.
Когите са запазили способността
да употребяват светлинните си тела и могат да пътуват на всички места по Земята, без физически да напущат уединеното си място в джунглата. Всъщност те наблюдават, какво се случва по света, само че в никакъв случай не са правили опит за другарство с нас. След като обаче осъзнали заплахата за „ Сърцето на света “ – тяхната свещена планина, решили, че са нужни обезверени средства да се спре това замърсяване на околната среда. Според тях хората са освен невежи, несъзнателни и спящи, а в действителност те били “мъртви хора “.
Също по този начин те споделят, че виталната мощ, която излъчваме към себе си, е толкоз слаба, че сме единствено призрачна сянка на това, което бихме могли да бъдем. И в последна сметка сме толкоз бледи сенки, че сме съвсем нереални, а и заради жестоката корист със личното си схващане сме на път да увлечем целия свят в призрачното си битие.
Източник /
