Пет начина, по които кафето променя световната история
Преди повече от пет века, когато кафето е единствено локална просвета в източноафриканските територии на Етиопия и Йемен, арабските монаси суфисти употребявали напитката по същата причина, заради която хората я пият и през днешния ден – да получат сила, с цел да останат будни.
Само че по това време тяхната цел била да доближат до божественото схващане в среднощните си молебствия.
В своя древен път към превръщането в международна борсово търгувана стока и световна напитка, кафето става инструмент за създаване на империи, мотор на индустриалната гражданска война, само че в това време и движеща мощ зад човешката употреба, робството и войната.
С течение на времето кафето трансформира доста метода, по който хората живеят, работят и поддържат връзка.
Глобализацията на кафето оказва помощ за налагането на робството
След като се популяризира в Близкия изток, Северна Африка и Средиземноморието, търговията с кафе доближава Европа през 17-и век. С повишаването на известността на напитката, огромните империи осъзнават, че могат да отглеждат лично кафе, употребявайки селски и рабски труд в своите далечни колонии. До 18-и век британските, испанските, френските, португалските и холандските владетели трансформират кафето в една от най-доходоносните си колониални култури, дружно със захарта, памука и тютюна.
От Индонезия до Латинска Америка и Карибите, поробените служащи са принудени да отглеждат кафе в колониалните плантации. Френската карибска колония Сейнт Доминик отглежда две трети от международното кафе в края на 1700 година, до момента в който плантациите на острова не са изгорени, а притежателите им - избити, по време на Хаитянската гражданска война през 1791 година
Използвайки още повече рабски труд, португалците трансформират Бразилия в най-големия производител на кафе в света. Именно там идват най-вече африкански плебеи по време на колонизацията. Това е и последната страна в Западното полукълбо, която отстранява робството през 1888 година
Кафето обаче си остава сърцето на стопанската система, банковата система, политическата и обществената конструкция на Бразилия.
Кафенетата като места за публични диспути
За първи път кафенетата се появяват в Османската империя, където мюсюлманите, въздържащи се от използването на алкохол, нямат опцията да се събират в пивниците и таверните. В продължение на епохи кафенетата се трансформират в основни места за установяването на това, което някои философи назовават " обществено пространство ". Преди това то е било доминирано от елита, само че с течение на времето то става налично за все по-широк кръг от хора.
Още през 16-и век османските турци, които популяризират кафе в целия мюсюлмански свят, а по-късно и в Европа, се пробват да закрият кафенетата точно по политически аргументи, само че се сблъскват с всеобщи митинги и са принудени да ги отворят още веднъж.
Кафенетата дълго време са единствените обществени места, където мъжете могат да се събират да разискват новините, политиката и клюките, надалеч от зорките очи на религиозните и държавните управляващи.
В европейските кафенета пък се засаждат " семената " за новите стопански и политически планове. Лондонската фондова борса, корабната компания Lloyd`s и Източноиндийската компания са основани точно в кафенета, които в Лондон стават известни като „ университети за едно пени “, защото цената на една чаша постоянно дава на посетителите достъп до настоящия интелектуален спор.
В колониална Америка кафенето Green Dragon в Бостън оказва се като място, където водачите на придвижването Синовете на свободата се срещнат, с цел да провеждат Бостънското чаено празненство от 1773 година и да подклаждат своите революционни хрумвания, които в последна сметка водят до американската война за самостоятелност.
Кафето като мотор на индустриалната гражданска война
В Англия през 18-и век, когато Индустриалната гражданска война набира скорост, служащите в новите заводи се трудят денонощно с помощта на кафето и на кофеина, който се съдържа в него.
И османските турци, и интелектуалците от 18-и век осъзнават, че стимулантът в кафето покачва силата и ускорява фокуса на вниманието. За индустриалните промишлености, които желаят фабриките им да работят когато и да е на денонощието, кафето се оказва инструмент, посредством който те трансформират естествения биологичен часовник на своите служащи, основан на изгрева и залеза, в нов механизъм, разграфен съгласно работното им време.
„ Напитката на аристокрацията се трансформира в нужната " дрога " на масите и утринното кафе заменя супата с бира за закуска “, написа историкът Марк Пендърграст.
Разтворимото кафе и присъединяване му в двете международни войни
Инстантното кафе, което се подготвя от бързо разтворим дестилат от кафени зърна и отстрани обичайно дългия развой на варене на напитката, се появява по време на Първата международна война. Тогава американският откривател Джордж К. Л. Вашингтон намира метод да мащабира производството и стартира да продава продукта си на военните.
„ Щастлив съм, макар плъховете, дъжда, калта, плача на оръдията и писъка на снарядите. Отнема единствено минута, с цел да запаля моя дребен нафтов радиатор и да си направя чаша от кафето на Джордж Вашингтон ", написа един американски боец от окопите през 1918 г.
Участниците в Първата международна война стартират да назовават разтворимото кафе „ чаша Джордж “.
След като Съединени американски щати влизат във Втората международна война през 1941 година, армията поръчва 140 000 торби кафе, което е 10 пъти повече от поръчката за миналата година. Въвеждат се и оптимални квоти за цивилното население в продължение на девет месеца, тъй че да има задоволително количество за войските.
След войната няколко компании, в това число Nescafe и Maxwell House, популяризират интензивно разтворимото кафе измежду ветераните от войната, техните фамилии и необятната общност. След като потребителите откриват удобството на напитката, известността ѝ нараства доста.
Кафето и гражданските войни в Латинска Америка
В Латинска Америка след Втората международна война смазващата беднотия в селските региони и необятно публикуваната употреба на служащите в производството на кафе, банани и други световни артикули, провокират напредък на комунистическите придвижвания в някои елементи на континента.
Америка, която се опасява от руското въздействие в " задния си двор " по време на Студената война и работи за отбраната на корпоративните финансови ползи, се намесва в няколко страни от Централна Америка, подкрепяйки военни преврати против комунистическите режими. Това води до ескалацията на кървави цивилен войни.
Първият сходен случай е подкрепеният от Съединени американски щати прелом в Гватемала през 1954 година Тогава Централното разследващо ръководство (ЦРУ) подхваща намеса, с която смъква демократично определения президент Якобо Арбенс Гузман, откакто той национализира над 100 плантации за кафе и ги трансферира на селските кооперации с поддръжката на комунистите.
Превратаджиите слагат отпред на страната десния президент военачалник Карлос Кастило Армас, който анулира аграрната промяна, възвръща тайната полиция и прогонва селяните от земята, която им е раздадена. Убийството му три години по-късно води до 30-годишни репресии и кървясъл спор сред държавните отряди и партизанските групи.
През 70-те и 80-те години на предишния век сходни спорове се развихрят в прилежащите Никарагуа и Салвадор. В Салвадор подкрепяна от Съединени американски щати военна хунта се изправя против левите бунтовници, които се пробват да смъкват държавното управление, поддържащо тесни връзки с кафените олигарсите.
Обучени в Съединени американски щати отряди се причисляват към гражданската война и конфликтите водят до гибелта на 50 000 души. Износът на кафе, който съставлява по-голямата част от приходите на страната, понижава фрапантно, а близо един милион души емигрират в чужбина.
Само че по това време тяхната цел била да доближат до божественото схващане в среднощните си молебствия.
В своя древен път към превръщането в международна борсово търгувана стока и световна напитка, кафето става инструмент за създаване на империи, мотор на индустриалната гражданска война, само че в това време и движеща мощ зад човешката употреба, робството и войната.
С течение на времето кафето трансформира доста метода, по който хората живеят, работят и поддържат връзка.
Глобализацията на кафето оказва помощ за налагането на робството
След като се популяризира в Близкия изток, Северна Африка и Средиземноморието, търговията с кафе доближава Европа през 17-и век. С повишаването на известността на напитката, огромните империи осъзнават, че могат да отглеждат лично кафе, употребявайки селски и рабски труд в своите далечни колонии. До 18-и век британските, испанските, френските, португалските и холандските владетели трансформират кафето в една от най-доходоносните си колониални култури, дружно със захарта, памука и тютюна.
От Индонезия до Латинска Америка и Карибите, поробените служащи са принудени да отглеждат кафе в колониалните плантации. Френската карибска колония Сейнт Доминик отглежда две трети от международното кафе в края на 1700 година, до момента в който плантациите на острова не са изгорени, а притежателите им - избити, по време на Хаитянската гражданска война през 1791 година
Използвайки още повече рабски труд, португалците трансформират Бразилия в най-големия производител на кафе в света. Именно там идват най-вече африкански плебеи по време на колонизацията. Това е и последната страна в Западното полукълбо, която отстранява робството през 1888 година
Кафето обаче си остава сърцето на стопанската система, банковата система, политическата и обществената конструкция на Бразилия.
Кафенетата като места за публични диспути
За първи път кафенетата се появяват в Османската империя, където мюсюлманите, въздържащи се от използването на алкохол, нямат опцията да се събират в пивниците и таверните. В продължение на епохи кафенетата се трансформират в основни места за установяването на това, което някои философи назовават " обществено пространство ". Преди това то е било доминирано от елита, само че с течение на времето то става налично за все по-широк кръг от хора.
Още през 16-и век османските турци, които популяризират кафе в целия мюсюлмански свят, а по-късно и в Европа, се пробват да закрият кафенетата точно по политически аргументи, само че се сблъскват с всеобщи митинги и са принудени да ги отворят още веднъж.
Кафенетата дълго време са единствените обществени места, където мъжете могат да се събират да разискват новините, политиката и клюките, надалеч от зорките очи на религиозните и държавните управляващи.
В европейските кафенета пък се засаждат " семената " за новите стопански и политически планове. Лондонската фондова борса, корабната компания Lloyd`s и Източноиндийската компания са основани точно в кафенета, които в Лондон стават известни като „ университети за едно пени “, защото цената на една чаша постоянно дава на посетителите достъп до настоящия интелектуален спор.
В колониална Америка кафенето Green Dragon в Бостън оказва се като място, където водачите на придвижването Синовете на свободата се срещнат, с цел да провеждат Бостънското чаено празненство от 1773 година и да подклаждат своите революционни хрумвания, които в последна сметка водят до американската война за самостоятелност.
Кафето като мотор на индустриалната гражданска война
В Англия през 18-и век, когато Индустриалната гражданска война набира скорост, служащите в новите заводи се трудят денонощно с помощта на кафето и на кофеина, който се съдържа в него.
И османските турци, и интелектуалците от 18-и век осъзнават, че стимулантът в кафето покачва силата и ускорява фокуса на вниманието. За индустриалните промишлености, които желаят фабриките им да работят когато и да е на денонощието, кафето се оказва инструмент, посредством който те трансформират естествения биологичен часовник на своите служащи, основан на изгрева и залеза, в нов механизъм, разграфен съгласно работното им време.
„ Напитката на аристокрацията се трансформира в нужната " дрога " на масите и утринното кафе заменя супата с бира за закуска “, написа историкът Марк Пендърграст.
Разтворимото кафе и присъединяване му в двете международни войни
Инстантното кафе, което се подготвя от бързо разтворим дестилат от кафени зърна и отстрани обичайно дългия развой на варене на напитката, се появява по време на Първата международна война. Тогава американският откривател Джордж К. Л. Вашингтон намира метод да мащабира производството и стартира да продава продукта си на военните.
„ Щастлив съм, макар плъховете, дъжда, калта, плача на оръдията и писъка на снарядите. Отнема единствено минута, с цел да запаля моя дребен нафтов радиатор и да си направя чаша от кафето на Джордж Вашингтон ", написа един американски боец от окопите през 1918 г.
Участниците в Първата международна война стартират да назовават разтворимото кафе „ чаша Джордж “.
След като Съединени американски щати влизат във Втората международна война през 1941 година, армията поръчва 140 000 торби кафе, което е 10 пъти повече от поръчката за миналата година. Въвеждат се и оптимални квоти за цивилното население в продължение на девет месеца, тъй че да има задоволително количество за войските.
След войната няколко компании, в това число Nescafe и Maxwell House, популяризират интензивно разтворимото кафе измежду ветераните от войната, техните фамилии и необятната общност. След като потребителите откриват удобството на напитката, известността ѝ нараства доста.
Кафето и гражданските войни в Латинска Америка
В Латинска Америка след Втората международна война смазващата беднотия в селските региони и необятно публикуваната употреба на служащите в производството на кафе, банани и други световни артикули, провокират напредък на комунистическите придвижвания в някои елементи на континента.
Америка, която се опасява от руското въздействие в " задния си двор " по време на Студената война и работи за отбраната на корпоративните финансови ползи, се намесва в няколко страни от Централна Америка, подкрепяйки военни преврати против комунистическите режими. Това води до ескалацията на кървави цивилен войни.
Първият сходен случай е подкрепеният от Съединени американски щати прелом в Гватемала през 1954 година Тогава Централното разследващо ръководство (ЦРУ) подхваща намеса, с която смъква демократично определения президент Якобо Арбенс Гузман, откакто той национализира над 100 плантации за кафе и ги трансферира на селските кооперации с поддръжката на комунистите.
Превратаджиите слагат отпред на страната десния президент военачалник Карлос Кастило Армас, който анулира аграрната промяна, възвръща тайната полиция и прогонва селяните от земята, която им е раздадена. Убийството му три години по-късно води до 30-годишни репресии и кървясъл спор сред държавните отряди и партизанските групи.
През 70-те и 80-те години на предишния век сходни спорове се развихрят в прилежащите Никарагуа и Салвадор. В Салвадор подкрепяна от Съединени американски щати военна хунта се изправя против левите бунтовници, които се пробват да смъкват държавното управление, поддържащо тесни връзки с кафените олигарсите.
Обучени в Съединени американски щати отряди се причисляват към гражданската война и конфликтите водят до гибелта на 50 000 души. Износът на кафе, който съставлява по-голямата част от приходите на страната, понижава фрапантно, а близо един милион души емигрират в чужбина.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ