Образованието ни: Размах или свити криле?
Преди по-малко от месец приключи първият випуск, почнал гимназиалното си обучение по „ новата стратегия “, а сега хиляди седмокласници са във вихъра на изпитите и класиранията, които значително ще дефинират идващите 5 години в образованието им – в случай че не и повече.
Една от главните промени през последните години е всеобщото и наложително профилиране след довеждане докрай на прогимназия и проучването единствено на избрани предмети в 11 и 12 клас. Това беше показано като опция учениците да избират сами насоката, в която да се развиват, само че коства ми се, за жалост, действителността приказва по-скоро за следващото ограничение.
Профилирането
Изборът на профилирана/професионална паралелка след 7 клас на процедура е насилствен: първо, той не разрешава на учениците да го създадат осъзнато и на стадий, когато самите те желаят, и второ, е тясно привързан с резултатите от НВО и предлаганите благоприятни условия (недостиг тук-там за някои профили има даже в София, а в други градове изборът като цяло е неведнъж по-ограничен). В анкета, извършена при започване на юни, по-малко от половината респонденти дават отговор, че имат ясно изразено предпочитание за профил или професионално ориентиране след 7 клас; 75 % застават зад изказванието, че единствено децата с изявени ползи би трябвало да аплайват за избрани учебни заведения и паралелки, а останалите да продължат с непрофилирана общообразователна подготовка.
За учениците и родителите е мъчно да се ориентират в точния момент в образователното наличие по профилиращите предмети и/или особеностите на професионалните паралелки, което също компрометира избора. Поради неналичието на образователни проекти все още на кандидатстване, за огромна част от младежите, които в този момент приключват 10, 11 и 12 клас, беше изненада какво тъкмо ще учат във втори гимназиален стадий. Нещо повече: в края на 7 клас доста от кандидат-гимназистите разчитат, че при потребност ще имат опция да сменят главния си профил, само че в 10 клас са неприятно сюрпризирани, че това надалеч не е по този начин елементарно.
Много учебни заведения дават обещание на бъдещите гимназисти, че след 10 клас към главните профили ще могат да прибавят още 2 предмета по избор, което би им дало задоволително необятни благоприятни условия за развиване. Реалността още веднъж се оказва по-различна. На редица места се позволява единствено 1 спомагателен профил, а с цел да се сформира група за даден предмет, първо би трябвало да има преподавател, който да го води, и второ – избран най-малко искащи възпитаници (ако ли пък са прекалено много, се постанова подбор). Така изборът на 3 и 4 профил на процедура е мощно стеснен.
Какво се случва с образователния материал? Всичко, което се учеше в целия гимназиален стадий, „ слезе “ в 8-10 клас, на практика без смяна, а 11 и 12 клас, става известно, в общи линии съответстват с 1-2 курс в съответните специалности във ВУЗ. Остава мистерия за какво е нужно това, откакто в случай че младежите продължат в същата компетентност, ги чакат най-малко две години безучастие (и разбираема демотивация), а в случай че изберат друга – напъните им, в това число за полагане на извънредно тежък ДЗИ по профилиращ предмет, ще са били значително непотребни. Един от изключително сериозните проблеми е и дефицитът на учители, които да преподават профилираните предмети на съответното равнище. Въпреки че близо 80% от респондентите в упоменатата анкета учат в паралелки с мечтан профил (което по всяка възможност е над средното), след това едвам под 50% са задоволени от него и единствено 30% - от предоставените им благоприятни условия за спомагателни профили. Лично за мен е ужасно, че единствено 1 от 10 изрича задоволство от образователния материал в профилираната подготовка, което се удостоверява и от наблюденията на учителите, дали отговор на допитването.
Съществен въпрос се оказва и продължаването на образованието във ВУЗ. Въпреки безапелационните поръчки, че профилираната подготовка няма да накърни равните благоприятни условия пред кандидат-студентите, през цялото време бе ясно, че тук са заложени голям брой бомби със закъснител. Възникнаха редица проблеми, и то надалеч освен поради хорариумите, затрудняващи кандидатстването в задгранични университети. Дори и в българските се оказа мъчно да се вземат уравновесени решения върху какъв материал да стъпят изпитите и кои оценки да се вземат поради при балообразуването.
Кандидатстването
Разговорът за наложителното кандидатстване в профилирани и професионални паралелки не може да подмине и процедурата по това кандидатстване. От над 15 години то става с резултатите от НВО по български език и литература и математика. Първоначалната концепция за национални външни оценения беше да служат като инструмент за разкриване на проблеми в просветителната система и мерило за триумфа на подхванатите ограничения. Нищо сходно не се случи. Сериозни разбори и до през днешния ден липсват (не броим статистиките за точките), само че за сметка на това НВО бяха превърнати във водещ аршин за кандидатстване в гимназия и тласнаха голяма част от седмокласниците към курсове и частни уроци за подготовка. На никого като че ли не направи усещане, че е неуместно един и същи инструмент да се употребява по едно и също време за оценка на просветителната система и на самостоятелните познания на учениците. Да не приказваме, че НВО не са и подобаващ аршин за кандидатстване.
Първо, тези изпити не могат да отсеят учениците с същински пристрастености и гении. Форматът не дава опция за проява на задълбочени познания, умения и ползи, а натъртва на способността за възпроизвеждане и бързо решение на типови задания. Затова и все по-често се чува мнението, че по-удачно би било профилираните и професионалните гимназии да провеждат лични приемни изпити.
Второ, НВО всяка година подлагат на голям стрес хиляди деца, родители и учители, страната влага в провеждането им неимоверни запаси, а изгодите са извънредно съмнителни. Не минава година без състоятелен скандал за наличието и критериите за оценяване. На всичкото от горната страна това е единственият безвъзвратен изпит в цялата просветителна система, освен това в много нежна възраст. Проблемът с обезпечаването на втора дата за учениците, които по уважителни аргументи не са съумели да се явят на главната, остава не просто неуреден, а даже без поръчка, че се работи по решаването му.
Трето, този метод способства извънредно дейно за разширението на ножицата сред учебните заведения – проблем, за който постоянно получаваме рецензии от интернационалните институции за оценка на образованието. Водещи при разпределянето в другите учебни заведения от доста години не са ползите на децата, а „ елитността “ на една или друга гимназия. В същото време се образуваха цели училища-гнезда с възпитаници с доста ниски резултати, което мъчно може да бъде причина за мотивация както у тях, по този начин и у преподавателите им. Дори беглият взор към статистиките от последните години демонстрира, че измененията не са се отразили по никакъв метод на това събитие.
Да поговорим за задачите
Няма държавно управление, което да не декларира упоритости за съществени промени в образованието; настоящето не прави изключение. Иска ми се да имам вяра, че такива най-сетне ще бъдат направени: смели, същностни, фундаментални. И най-много – подхванати след сериозен разбор и обсъждане на задачите и философията на образованието ни въобще.
Ще ми се дебело да подчертая: задачите и философията на образованието. Да, имаме „ тактики “ и „ рамки “, само че в тях това липсва. А светът непрекъснато се трансформира и в случай че желаеме да водим децата си по пътя на себеосъществяването и развиването, добре би било да знаем какво и за какво вършим. И по какъв начин си представяме обществото си след 10, 20 и 50 години.
Успокоението, че стимулираните деца „ по този начин или другояче се оправят “, е крайно порочно. Първо, ние им губим 12 години приблизително по 8 часа дневно – в реда на нещата е да им даваме нещо свястно отсреща. Второ, всички сме очевидци какъв брой демотивираща е комбинацията от отегчителен и/или неясен материал, назадничавост и атмосфера на насила. И трето, като общество и страна имаме потребност освен от обособени преуспели деца, а от по-добро качество и резултати на всеобщото обучение: тъй като последствията са за всички, на всички места и от един миг насетне – може би вечно. А най-важното, имаме потребност от инициативни, виновни и самостоятелни младежи; сериозни в разсъжденията и толерантни в връзките си – все качества, които днешната просветителна система освен не развива, само че дейно и поредно потиска.
Длъжни сме да мислим и какви познания, умения и качества ще са нужни на младежите в действителността, в която те ще живеят – не в нашата в този момент или отпреди половин век. В момента светът преоткрива значимото значение на креативното мислене, правенето на взаимовръзки и многостранното развиване – на „ размаха “, по сполучливия израз на Д. Епстийн. Надявам се, преди да продължим по настоящия път, да помислим дали наложителното профилиране тъкмо в този миг и в този си тип отваря повече порти на младежите, в сравнение с затваря.
Изобщо, да се заемем със изчерпателен разбор на проблемите в образованието и нужните промени, като паралелно с това стартираме да наблюдаваме краткосрочните и дълготрайните резултати от предприеманите ограничения в цялостния им набор от аспекти. И да не забравяме, че каквото и да вършим в тази просветителна система, то би трябвало да бъде в интерес на основните участници в нея и тяхното стабилно развиване.
Много бих желала да завърша с нещо колкото просто, толкоз и значимо: децата са носители на правото на обучение, страната – на задължението да им обезпечи качествени благоприятни условия за това. Предлагам да спрем да напасваме учениците по системата като в прокрустово ложе, а да съобразим системата с тях. И с тяхното бъдеще.
* Ирина Манушева е мъдрец и преводач, майка на три деца
Една от главните промени през последните години е всеобщото и наложително профилиране след довеждане докрай на прогимназия и проучването единствено на избрани предмети в 11 и 12 клас. Това беше показано като опция учениците да избират сами насоката, в която да се развиват, само че коства ми се, за жалост, действителността приказва по-скоро за следващото ограничение.
Профилирането
Изборът на профилирана/професионална паралелка след 7 клас на процедура е насилствен: първо, той не разрешава на учениците да го създадат осъзнато и на стадий, когато самите те желаят, и второ, е тясно привързан с резултатите от НВО и предлаганите благоприятни условия (недостиг тук-там за някои профили има даже в София, а в други градове изборът като цяло е неведнъж по-ограничен). В анкета, извършена при започване на юни, по-малко от половината респонденти дават отговор, че имат ясно изразено предпочитание за профил или професионално ориентиране след 7 клас; 75 % застават зад изказванието, че единствено децата с изявени ползи би трябвало да аплайват за избрани учебни заведения и паралелки, а останалите да продължат с непрофилирана общообразователна подготовка.
За учениците и родителите е мъчно да се ориентират в точния момент в образователното наличие по профилиращите предмети и/или особеностите на професионалните паралелки, което също компрометира избора. Поради неналичието на образователни проекти все още на кандидатстване, за огромна част от младежите, които в този момент приключват 10, 11 и 12 клас, беше изненада какво тъкмо ще учат във втори гимназиален стадий. Нещо повече: в края на 7 клас доста от кандидат-гимназистите разчитат, че при потребност ще имат опция да сменят главния си профил, само че в 10 клас са неприятно сюрпризирани, че това надалеч не е по този начин елементарно.
Много учебни заведения дават обещание на бъдещите гимназисти, че след 10 клас към главните профили ще могат да прибавят още 2 предмета по избор, което би им дало задоволително необятни благоприятни условия за развиване. Реалността още веднъж се оказва по-различна. На редица места се позволява единствено 1 спомагателен профил, а с цел да се сформира група за даден предмет, първо би трябвало да има преподавател, който да го води, и второ – избран най-малко искащи възпитаници (ако ли пък са прекалено много, се постанова подбор). Така изборът на 3 и 4 профил на процедура е мощно стеснен.
Какво се случва с образователния материал? Всичко, което се учеше в целия гимназиален стадий, „ слезе “ в 8-10 клас, на практика без смяна, а 11 и 12 клас, става известно, в общи линии съответстват с 1-2 курс в съответните специалности във ВУЗ. Остава мистерия за какво е нужно това, откакто в случай че младежите продължат в същата компетентност, ги чакат най-малко две години безучастие (и разбираема демотивация), а в случай че изберат друга – напъните им, в това число за полагане на извънредно тежък ДЗИ по профилиращ предмет, ще са били значително непотребни. Един от изключително сериозните проблеми е и дефицитът на учители, които да преподават профилираните предмети на съответното равнище. Въпреки че близо 80% от респондентите в упоменатата анкета учат в паралелки с мечтан профил (което по всяка възможност е над средното), след това едвам под 50% са задоволени от него и единствено 30% - от предоставените им благоприятни условия за спомагателни профили. Лично за мен е ужасно, че единствено 1 от 10 изрича задоволство от образователния материал в профилираната подготовка, което се удостоверява и от наблюденията на учителите, дали отговор на допитването.
Съществен въпрос се оказва и продължаването на образованието във ВУЗ. Въпреки безапелационните поръчки, че профилираната подготовка няма да накърни равните благоприятни условия пред кандидат-студентите, през цялото време бе ясно, че тук са заложени голям брой бомби със закъснител. Възникнаха редица проблеми, и то надалеч освен поради хорариумите, затрудняващи кандидатстването в задгранични университети. Дори и в българските се оказа мъчно да се вземат уравновесени решения върху какъв материал да стъпят изпитите и кои оценки да се вземат поради при балообразуването.
Кандидатстването
Разговорът за наложителното кандидатстване в профилирани и професионални паралелки не може да подмине и процедурата по това кандидатстване. От над 15 години то става с резултатите от НВО по български език и литература и математика. Първоначалната концепция за национални външни оценения беше да служат като инструмент за разкриване на проблеми в просветителната система и мерило за триумфа на подхванатите ограничения. Нищо сходно не се случи. Сериозни разбори и до през днешния ден липсват (не броим статистиките за точките), само че за сметка на това НВО бяха превърнати във водещ аршин за кандидатстване в гимназия и тласнаха голяма част от седмокласниците към курсове и частни уроци за подготовка. На никого като че ли не направи усещане, че е неуместно един и същи инструмент да се употребява по едно и също време за оценка на просветителната система и на самостоятелните познания на учениците. Да не приказваме, че НВО не са и подобаващ аршин за кандидатстване.
Първо, тези изпити не могат да отсеят учениците с същински пристрастености и гении. Форматът не дава опция за проява на задълбочени познания, умения и ползи, а натъртва на способността за възпроизвеждане и бързо решение на типови задания. Затова и все по-често се чува мнението, че по-удачно би било профилираните и професионалните гимназии да провеждат лични приемни изпити.
Второ, НВО всяка година подлагат на голям стрес хиляди деца, родители и учители, страната влага в провеждането им неимоверни запаси, а изгодите са извънредно съмнителни. Не минава година без състоятелен скандал за наличието и критериите за оценяване. На всичкото от горната страна това е единственият безвъзвратен изпит в цялата просветителна система, освен това в много нежна възраст. Проблемът с обезпечаването на втора дата за учениците, които по уважителни аргументи не са съумели да се явят на главната, остава не просто неуреден, а даже без поръчка, че се работи по решаването му.
Трето, този метод способства извънредно дейно за разширението на ножицата сред учебните заведения – проблем, за който постоянно получаваме рецензии от интернационалните институции за оценка на образованието. Водещи при разпределянето в другите учебни заведения от доста години не са ползите на децата, а „ елитността “ на една или друга гимназия. В същото време се образуваха цели училища-гнезда с възпитаници с доста ниски резултати, което мъчно може да бъде причина за мотивация както у тях, по този начин и у преподавателите им. Дори беглият взор към статистиките от последните години демонстрира, че измененията не са се отразили по никакъв метод на това събитие.
Да поговорим за задачите
Няма държавно управление, което да не декларира упоритости за съществени промени в образованието; настоящето не прави изключение. Иска ми се да имам вяра, че такива най-сетне ще бъдат направени: смели, същностни, фундаментални. И най-много – подхванати след сериозен разбор и обсъждане на задачите и философията на образованието ни въобще.
Ще ми се дебело да подчертая: задачите и философията на образованието. Да, имаме „ тактики “ и „ рамки “, само че в тях това липсва. А светът непрекъснато се трансформира и в случай че желаеме да водим децата си по пътя на себеосъществяването и развиването, добре би било да знаем какво и за какво вършим. И по какъв начин си представяме обществото си след 10, 20 и 50 години.
Успокоението, че стимулираните деца „ по този начин или другояче се оправят “, е крайно порочно. Първо, ние им губим 12 години приблизително по 8 часа дневно – в реда на нещата е да им даваме нещо свястно отсреща. Второ, всички сме очевидци какъв брой демотивираща е комбинацията от отегчителен и/или неясен материал, назадничавост и атмосфера на насила. И трето, като общество и страна имаме потребност освен от обособени преуспели деца, а от по-добро качество и резултати на всеобщото обучение: тъй като последствията са за всички, на всички места и от един миг насетне – може би вечно. А най-важното, имаме потребност от инициативни, виновни и самостоятелни младежи; сериозни в разсъжденията и толерантни в връзките си – все качества, които днешната просветителна система освен не развива, само че дейно и поредно потиска.
Длъжни сме да мислим и какви познания, умения и качества ще са нужни на младежите в действителността, в която те ще живеят – не в нашата в този момент или отпреди половин век. В момента светът преоткрива значимото значение на креативното мислене, правенето на взаимовръзки и многостранното развиване – на „ размаха “, по сполучливия израз на Д. Епстийн. Надявам се, преди да продължим по настоящия път, да помислим дали наложителното профилиране тъкмо в този миг и в този си тип отваря повече порти на младежите, в сравнение с затваря.
Изобщо, да се заемем със изчерпателен разбор на проблемите в образованието и нужните промени, като паралелно с това стартираме да наблюдаваме краткосрочните и дълготрайните резултати от предприеманите ограничения в цялостния им набор от аспекти. И да не забравяме, че каквото и да вършим в тази просветителна система, то би трябвало да бъде в интерес на основните участници в нея и тяхното стабилно развиване.
Много бих желала да завърша с нещо колкото просто, толкоз и значимо: децата са носители на правото на обучение, страната – на задължението да им обезпечи качествени благоприятни условия за това. Предлагам да спрем да напасваме учениците по системата като в прокрустово ложе, а да съобразим системата с тях. И с тяхното бъдеще.
* Ирина Манушева е мъдрец и преводач, майка на три деца
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ