Шкембе-чорбата като обединител на нациите и разединител на половете
Преди петнайсет години в Централна Турция това ми се случи за първи път. Беше дълга обиколка: продължителни преходи с кола, в които епични, ветровити пейзажи се редуваха с гледки към задниците на шарени, като от банкрутирал цирк, камиони. Един ден, озовали се в някакъв дребен град, подгонени от апетит, с моя сателит открихме пуста шкембеджийница. Нахлухме грейнали, седнахме и поръчахме шкембе. На него му донесоха с чесън, на мен - без.
" Може ли и на мен чесън? " Двамата ресторантьори, мустакати мъже в карирани ризи, се спогледаха в неразбиране. " Чесън! " " Garlic! " Пробвах с мимики и жестове
Стигнах до изобразяване по салфетката: получи се ясна като от буквар картинка, само че двамата продължиха да се кокорят комплицирано още известно време, преди да хвърлят обезверено ръце към небето и да възкликнат: " Sarim-sak!? ". Първо ми сервираха глава чесън. После се предадоха, донесоха най-сетне чеснов сос, и с някаква комбинация от смут и недоумение следяха по какъв начин и какъв брой си наливам. До края ме следиха с ъгълчетата на очите си, стори ми се - с съчувствен позор:
Дама, пък яде шкембе! Пък и с чесън!
Преразказвахме с месеци историята и се забавлявахме с изоставането на турската провинция в равенството на половете. После минаха години и наскоро в интернет на (почти) чист български прочетох това:
" Фонтани от чеснови облаци " унищожават " целия затвор, който [жената] е градила със супи, салатки, мусака и други недоделки.Тежка невярност дъхти от антрето. Мама не й е споделила, че в света на мъжа има един популярен шедьовър. И той може да бъде подготвен единствено от различен мъж. Шкембе супа. Гейската обич ряпа да яде пред това мъж да направи на различен мъж тази гореща и лютива загадка за сърбане. () Жени, дами...! Колко малко знаете за мъжете. Гримът по ризата, червилото по слиповете и непознатият " Шанел " са до време... Но тази отвратна на тип и усет за вас " чорба " е обич до гроб за него. И ваше Ватерлоо. "
Момент, миг?! Какво?! Мусаката зандана с недоделкитеенигма за сърбанежени против мъже Ватерлоо?! Какво?! До прочитането на тези редове, написани под етикета " роман " от Николай Илчевски, бях съчетавала повече от четиресет години изцяло безпроблемно идентичността си на жена и удоволствието от яденето на шкембе-чорба. През разум не ми беше минавало, че някой може да ми оспорва правата да я смятам за " моя си " храна.
Сега към този момент знам, че
съществуването на " мъжки " и " женски " храни в главите на хората
е толкоз действително, колкото са мъжките и женските тоалетни на публични места, или мъжките и женските парфюми и аромати (в света на питателните стандарти дамите миришат на малинки, а мъжете - на чесън?).
Най-популярният образец за асоцииране на храни с полове е свързването на алените меса с мъжествеността. Както Роран Барт от дълго време е отбелязал, телешкият стек е съвършен да символизира " примитивните стихии на природата ", които и двата пола очевидно имат податливост да търсят у мъжа. Но има и доста други образци.
Италианското еспресо и близкоизточният хумус дълго са били " единствено за мъже ", главно тъй като са приготвяни на " мъжки " места и, в тази ситуация с хумуса, са употребявани неелегантно, с пръсти. През последните десетилетия тези стандарти се разрушават и антрополози наблюдават с интерес по какъв начин става това. Обясняват го с еманципацията на дамите, а също и с появяването на технологии и промишленост, които са разрешили еспресо и хумус да се подготвят и употребяват в домашни условия. С други думи с разпадането на обичайния традиционен модел отмира и асоциирането на една или друга храна с половете. В България, обаче, като че тече противоположен развой:
стандартът наподобява да се основава
Не е доста ясно по кое време шкембеджийниците навлизат в България, само че най-вероятно те са директна заемка от градския живот на Истанбул. В началото на 20 век те към този момент са многочислени, пръснати из бързо разрастващата се София. Въпреки че българското общество от това време не е прославено с някаква изключителна еманципираност на дамите, наподобява, че те са били равностойни участници в публичния, в това число в нощния живот на града. Също и в яденето на шкембе. Писателят Драган Тенев споделя за посетителите на шкембеджийницата " Дамарче " на ул. " Левски ", против Съдебната палата, сред двете международни войни: " Тя отваряше още в четири сутринта и постоянно по това време в нея можеха да се видят дами с дълги рокли и мъже във фракове или смокинги, които смятаха, че е свръх изискан да се излапа една шкембе-чорба след бал. "
Комунистическият режим небрежно вижда сметката на всевъзможни обществени групи, които използват смокинги и дълги рокли. Няма доста информация какво става с посетителите на шкембеджийниците през по-ранните десетилетия на ръководството му, само че е несъмнено че от 1960-те нататък практиката е преформатирана малко и нова класа от бохеми, от разбъркан пол, са въодушевени гости на известните с шкембе-чорбите си " Бумбара " в Пловдив или на " Биад " в София.
През интервала на Народна република България от една страна шкембеджийниците последователно са избутани от центровете на градовете: разнообразни планове за рационализация предизвикват затварянето на доста от тях, като последователно ги изместват към покрайнините, индустриалните квартали и към пътищата. Това мигриране побутва шкембе чорбата към " мъжките " места: местата за път и за тежък физически труд, за премеждие, а не за комфорт. От друга обаче доста дами стартират да работят в промишлеността при започване на 1950-те и въобще концепцията за " мъжки " и " женски " места се размива.
Истината е, че капацитетът на шкембето да бъде " мъжка " храна е незабравим. Ролан Барт несъмнено просто не е опитвал балканската шкембе-чорба, тъй като другояче щеше да написа по-скоро за нея: тя надминава доста телешкия стек с метода, по който е концентрирала всевъзможни хрумвания, стереотипно свързвани с мъжа.
Първо, шкембето като артикул е
на границата сред привличането и погнусата, което го прави извънредно рискована храна
А склонността към авантюризъм в доста култури е свързвана с мъжествеността. Второ, с убийствената си миризма на чесън, шкембе-чорбата е считана за неделикатна и затова - стереотипно неженствена храна. Трето, съгласно градските митове шкембето е най-вкусно, когато се яде леко мръсно - още една причина яденето му да се привиди като израз на неустрашимост.
Освен това шкебето е обвързвано с препиване. Прекаляването с алкохол, и въобще всяко оливане се считат постоянно за неприлични за една жена и изцяло допустими за един мъж. В проучването си на културата на пиенето в Андалусия антропологът Хенк Дрисен твърди, че невъздържанието, неспособността да устоиш на желанията и пристрастеностите си, в това число полови, са осъждани у една жена, до момента в който у един мъж са по-скоро виждани като демонстрация на неустрашимост, т. е. привлекателни. Като прибавим към това убежденията, че шкембе-чорбата ставала най-вкусно в огромни казани, т.е. не в домашни условия, и маргиналните местоположения на шкембеджийниците, казусът става защитим в съда.
© Велко Ангелов
Разбира се преди 15 години българската шкембе-чорба си имаше все по този начин всички тези качества. Тя би трябвало да е стояла все по този начин покрай концепцията за " неустрашимост ". Дори повече от през днешния ден, когато шкембето, доставяно сварено във вакуумирани опаковки, може да се подготвя в домашни условия (в някои блогове то се показва даже за нещо, което човек може да забърка за пет минути). Изглежда, че разликата сред " преди " и " в този момент " се състои не в стереотипното асоцииране на шкембето с разнообразни прояви на неустрашимост, а с това до каква степен е задоволително за една жена да се разпознава с такива прояви на неустрашимост.
Ако човек се раздруса из написаното за шкембе-чорбата из интернет, той ще открие любопитни трендове. Ако в миналото шкембето, като суб-продукт, е считано за бедняшка храна и е разделяло обществените пластове, през днешния ден то е виждано като обединител на нацията. Като обединител на нацията, само че като възходящо изразителен разделител на половете.
От една страна то е описвано да свързва хора от целия обществен набор.
" Пред шкембето всички са равни! "
възкликва Христо Кьосев в своя справочник из българските шкембеджийници. " Ядат го с идентична ненаситност банкери и депутати, учители и писатели, водачи и елементарни бачкатори. " Цитираният към този момент Илчевски също приказва за " юристи, банкери, счетоводители, служители на реда, музиканти, служители и други свободно работещи ", а също и " и бетонджии и стругари и земеделци ", които без значение от другите си благоприятни условия разделят пристрастеността по шкембе-чорбата.
В тази обединена българска общественост обаче половината от българското население, женският пол, се оказва от другата страна - за Илчевски, и за други. Че единствено мъже могат и знаят да готвят шкембе-чорба и че шкембето не е става добре вкъщи са постоянно срещани тематики. Жени да ядат шкембе-чорба е представяно освен като смешно, ами като невъзможно-абсурдно: " Сутринта минах около едно заведение за шкембе супа, опашката от дами беше голяма! ", гласи анекдот във vicove.biz. Също: " Всяка кифла може да яде банан еротично. Но я пробвай да сърбаш секси шкембе супа! "
В основаването на този стандарт интензивно се включват и дами. Една от тях декларира в блога си, че шкембе-чорбата е " обичана на доста мъже ", друга вижда ролята на дамата единствено като готвач на това обичано на мъжете ядене, а трета във форума под един блог напряко обобщава: " Ние, дамите, не си падаме изключително по тази чорбица, избираме една пилешка или картофена крем чорба, повярвайте ми ".
За огромно облекчение на всички тези, които не схващат женския си пол като възбрана да им е люто, да сърбат и да миришат на чесън като мъжете (или по напълно собствен си начин), има и дами, които изкусно поставят крайник във вратата на този стандарт. Една от тях, Марина Янева в jenite.bg приканва да има " Шкембе-чорба за всяка жена " и цитира фрагмент от ария на Ъпсурт:
" Шкембе и бира ненавиждат единствено баракуди "
Други, представители на последното соц-родено потомство, просто описват истории за лични напивания и лекувания с най-хубавия планетарен изтрезвител - шкембе-чорбата.
По всичко проличава, че що се отнася до функциите на двата пола в приготвянето и потреблението й, шкембе чорбата е на кръстопът в България. И това би било някаква прозаична дреболия от всекидневието, в случай че не подсказваше за процеси в обществото въобще: актуалната ни жена седи в кухнята да подготвя мусака и " салатки " ли, или може и да е " пич "? Ако на някои култури в действителност е присъщо да асоциират едни обичайно патриархални храни с мъже и други с дами, основният въпрос е какви са тези култури и с тях ли ни се желае да се приравняваме?
* Албена Шкодрова е публицист, някогашен основен редактор на " Бакхус ", и изследва обществената история на храната. Автор е на станалата бестселър " Соц гурме ", която скоро ще излезе и на британски, и на публикации в списания като Gastronomica и Food, Culture&Society. Работи в групата MoSa (Съвремие и общество 1800-2000) на KUL, университета в Льовен, Белгия.
" Може ли и на мен чесън? " Двамата ресторантьори, мустакати мъже в карирани ризи, се спогледаха в неразбиране. " Чесън! " " Garlic! " Пробвах с мимики и жестове
Стигнах до изобразяване по салфетката: получи се ясна като от буквар картинка, само че двамата продължиха да се кокорят комплицирано още известно време, преди да хвърлят обезверено ръце към небето и да възкликнат: " Sarim-sak!? ". Първо ми сервираха глава чесън. После се предадоха, донесоха най-сетне чеснов сос, и с някаква комбинация от смут и недоумение следяха по какъв начин и какъв брой си наливам. До края ме следиха с ъгълчетата на очите си, стори ми се - с съчувствен позор:
Дама, пък яде шкембе! Пък и с чесън!
Преразказвахме с месеци историята и се забавлявахме с изоставането на турската провинция в равенството на половете. После минаха години и наскоро в интернет на (почти) чист български прочетох това:
" Фонтани от чеснови облаци " унищожават " целия затвор, който [жената] е градила със супи, салатки, мусака и други недоделки.Тежка невярност дъхти от антрето. Мама не й е споделила, че в света на мъжа има един популярен шедьовър. И той може да бъде подготвен единствено от различен мъж. Шкембе супа. Гейската обич ряпа да яде пред това мъж да направи на различен мъж тази гореща и лютива загадка за сърбане. () Жени, дами...! Колко малко знаете за мъжете. Гримът по ризата, червилото по слиповете и непознатият " Шанел " са до време... Но тази отвратна на тип и усет за вас " чорба " е обич до гроб за него. И ваше Ватерлоо. "
Момент, миг?! Какво?! Мусаката зандана с недоделкитеенигма за сърбанежени против мъже Ватерлоо?! Какво?! До прочитането на тези редове, написани под етикета " роман " от Николай Илчевски, бях съчетавала повече от четиресет години изцяло безпроблемно идентичността си на жена и удоволствието от яденето на шкембе-чорба. През разум не ми беше минавало, че някой може да ми оспорва правата да я смятам за " моя си " храна.
Сега към този момент знам, че
съществуването на " мъжки " и " женски " храни в главите на хората
е толкоз действително, колкото са мъжките и женските тоалетни на публични места, или мъжките и женските парфюми и аромати (в света на питателните стандарти дамите миришат на малинки, а мъжете - на чесън?).
Най-популярният образец за асоцииране на храни с полове е свързването на алените меса с мъжествеността. Както Роран Барт от дълго време е отбелязал, телешкият стек е съвършен да символизира " примитивните стихии на природата ", които и двата пола очевидно имат податливост да търсят у мъжа. Но има и доста други образци.
Италианското еспресо и близкоизточният хумус дълго са били " единствено за мъже ", главно тъй като са приготвяни на " мъжки " места и, в тази ситуация с хумуса, са употребявани неелегантно, с пръсти. През последните десетилетия тези стандарти се разрушават и антрополози наблюдават с интерес по какъв начин става това. Обясняват го с еманципацията на дамите, а също и с появяването на технологии и промишленост, които са разрешили еспресо и хумус да се подготвят и употребяват в домашни условия. С други думи с разпадането на обичайния традиционен модел отмира и асоциирането на една или друга храна с половете. В България, обаче, като че тече противоположен развой:
стандартът наподобява да се основава
Не е доста ясно по кое време шкембеджийниците навлизат в България, само че най-вероятно те са директна заемка от градския живот на Истанбул. В началото на 20 век те към този момент са многочислени, пръснати из бързо разрастващата се София. Въпреки че българското общество от това време не е прославено с някаква изключителна еманципираност на дамите, наподобява, че те са били равностойни участници в публичния, в това число в нощния живот на града. Също и в яденето на шкембе. Писателят Драган Тенев споделя за посетителите на шкембеджийницата " Дамарче " на ул. " Левски ", против Съдебната палата, сред двете международни войни: " Тя отваряше още в четири сутринта и постоянно по това време в нея можеха да се видят дами с дълги рокли и мъже във фракове или смокинги, които смятаха, че е свръх изискан да се излапа една шкембе-чорба след бал. "
Комунистическият режим небрежно вижда сметката на всевъзможни обществени групи, които използват смокинги и дълги рокли. Няма доста информация какво става с посетителите на шкембеджийниците през по-ранните десетилетия на ръководството му, само че е несъмнено че от 1960-те нататък практиката е преформатирана малко и нова класа от бохеми, от разбъркан пол, са въодушевени гости на известните с шкембе-чорбите си " Бумбара " в Пловдив или на " Биад " в София.
През интервала на Народна република България от една страна шкембеджийниците последователно са избутани от центровете на градовете: разнообразни планове за рационализация предизвикват затварянето на доста от тях, като последователно ги изместват към покрайнините, индустриалните квартали и към пътищата. Това мигриране побутва шкембе чорбата към " мъжките " места: местата за път и за тежък физически труд, за премеждие, а не за комфорт. От друга обаче доста дами стартират да работят в промишлеността при започване на 1950-те и въобще концепцията за " мъжки " и " женски " места се размива.
Истината е, че капацитетът на шкембето да бъде " мъжка " храна е незабравим. Ролан Барт несъмнено просто не е опитвал балканската шкембе-чорба, тъй като другояче щеше да написа по-скоро за нея: тя надминава доста телешкия стек с метода, по който е концентрирала всевъзможни хрумвания, стереотипно свързвани с мъжа.
Първо, шкембето като артикул е
на границата сред привличането и погнусата, което го прави извънредно рискована храна
А склонността към авантюризъм в доста култури е свързвана с мъжествеността. Второ, с убийствената си миризма на чесън, шкембе-чорбата е считана за неделикатна и затова - стереотипно неженствена храна. Трето, съгласно градските митове шкембето е най-вкусно, когато се яде леко мръсно - още една причина яденето му да се привиди като израз на неустрашимост.
Освен това шкебето е обвързвано с препиване. Прекаляването с алкохол, и въобще всяко оливане се считат постоянно за неприлични за една жена и изцяло допустими за един мъж. В проучването си на културата на пиенето в Андалусия антропологът Хенк Дрисен твърди, че невъздържанието, неспособността да устоиш на желанията и пристрастеностите си, в това число полови, са осъждани у една жена, до момента в който у един мъж са по-скоро виждани като демонстрация на неустрашимост, т. е. привлекателни. Като прибавим към това убежденията, че шкембе-чорбата ставала най-вкусно в огромни казани, т.е. не в домашни условия, и маргиналните местоположения на шкембеджийниците, казусът става защитим в съда.
© Велко Ангелов
Разбира се преди 15 години българската шкембе-чорба си имаше все по този начин всички тези качества. Тя би трябвало да е стояла все по този начин покрай концепцията за " неустрашимост ". Дори повече от през днешния ден, когато шкембето, доставяно сварено във вакуумирани опаковки, може да се подготвя в домашни условия (в някои блогове то се показва даже за нещо, което човек може да забърка за пет минути). Изглежда, че разликата сред " преди " и " в този момент " се състои не в стереотипното асоцииране на шкембето с разнообразни прояви на неустрашимост, а с това до каква степен е задоволително за една жена да се разпознава с такива прояви на неустрашимост.
Ако човек се раздруса из написаното за шкембе-чорбата из интернет, той ще открие любопитни трендове. Ако в миналото шкембето, като суб-продукт, е считано за бедняшка храна и е разделяло обществените пластове, през днешния ден то е виждано като обединител на нацията. Като обединител на нацията, само че като възходящо изразителен разделител на половете.
От една страна то е описвано да свързва хора от целия обществен набор.
" Пред шкембето всички са равни! "
възкликва Христо Кьосев в своя справочник из българските шкембеджийници. " Ядат го с идентична ненаситност банкери и депутати, учители и писатели, водачи и елементарни бачкатори. " Цитираният към този момент Илчевски също приказва за " юристи, банкери, счетоводители, служители на реда, музиканти, служители и други свободно работещи ", а също и " и бетонджии и стругари и земеделци ", които без значение от другите си благоприятни условия разделят пристрастеността по шкембе-чорбата.
В тази обединена българска общественост обаче половината от българското население, женският пол, се оказва от другата страна - за Илчевски, и за други. Че единствено мъже могат и знаят да готвят шкембе-чорба и че шкембето не е става добре вкъщи са постоянно срещани тематики. Жени да ядат шкембе-чорба е представяно освен като смешно, ами като невъзможно-абсурдно: " Сутринта минах около едно заведение за шкембе супа, опашката от дами беше голяма! ", гласи анекдот във vicove.biz. Също: " Всяка кифла може да яде банан еротично. Но я пробвай да сърбаш секси шкембе супа! "
В основаването на този стандарт интензивно се включват и дами. Една от тях декларира в блога си, че шкембе-чорбата е " обичана на доста мъже ", друга вижда ролята на дамата единствено като готвач на това обичано на мъжете ядене, а трета във форума под един блог напряко обобщава: " Ние, дамите, не си падаме изключително по тази чорбица, избираме една пилешка или картофена крем чорба, повярвайте ми ".
За огромно облекчение на всички тези, които не схващат женския си пол като възбрана да им е люто, да сърбат и да миришат на чесън като мъжете (или по напълно собствен си начин), има и дами, които изкусно поставят крайник във вратата на този стандарт. Една от тях, Марина Янева в jenite.bg приканва да има " Шкембе-чорба за всяка жена " и цитира фрагмент от ария на Ъпсурт:
" Шкембе и бира ненавиждат единствено баракуди "
Други, представители на последното соц-родено потомство, просто описват истории за лични напивания и лекувания с най-хубавия планетарен изтрезвител - шкембе-чорбата.
По всичко проличава, че що се отнася до функциите на двата пола в приготвянето и потреблението й, шкембе чорбата е на кръстопът в България. И това би било някаква прозаична дреболия от всекидневието, в случай че не подсказваше за процеси в обществото въобще: актуалната ни жена седи в кухнята да подготвя мусака и " салатки " ли, или може и да е " пич "? Ако на някои култури в действителност е присъщо да асоциират едни обичайно патриархални храни с мъже и други с дами, основният въпрос е какви са тези култури и с тях ли ни се желае да се приравняваме?
* Албена Шкодрова е публицист, някогашен основен редактор на " Бакхус ", и изследва обществената история на храната. Автор е на станалата бестселър " Соц гурме ", която скоро ще излезе и на британски, и на публикации в списания като Gastronomica и Food, Culture&Society. Работи в групата MoSa (Съвремие и общество 1800-2000) на KUL, университета в Льовен, Белгия.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ