Просвещението
Преди към 60 милиона години Земята е била доста по- друга от това, което я познаваме през днешния ден. На нея имало дървета, растения, животни, земя, море и въздух. Сред всички тях живеел и тип, който приличал доста на индивида.
Той не бил тъкмо човек с днешната физиология и известни характерности, само че работил по сходен метод, със напълно разнообразни разсъждения, защото бил много интелигентно създание. В името на тази публикация, ще го назовем земен хуманоид.
Този землянин бил доста обществен и имал доста контакти с природата и животните, като построил съвършена връзка между тях. Те живеели на групи, в релативно огромни площи земя, които бихме могли да назовем села. Те знаели, по какъв начин да строят къщи от камъни. Общото население на планетата е достигнало 500 милиона хуманоида.
Те били щастливи един с различен и живеели в естетика със фамилиите си, без съперничества и войни със прилежащите села. Хуманоидите имали универсална просвета макар големите дистанции, които си представяме през днешния ден, тъй като можели да си поддържат връзка телепатично.
Те постоянно са били посещавани от интелигентни същества
от други планети и доста пъти земляните са имали удоволствието да пътуват до тези планети. В един миг била подписана огромна договорка с другите господари на планетите. Земята станала член на Галактическата конфедерация.
Тогава за задачата не е трябвало да разполагат с технология оттатък своето време, летящи транспортни средства, галактически кораби и други сходни. Целта била спокойно общуване и самопризнание от всички членове.
Нещо всекидневно тогава е било, че на някои планети е било отказано приемането в тази галактическа конфедерация, тъй като не можели да се впишат в обществото. Следователно един лорд на една такава планета, който не бил член на Галактическата конфедерация, подхванал този ход или тактичност. Той наредил преместването на дребна част от популацията от личната им планета да отидат на Земята.
Земята била определена, тъй като им изглеждала пустинна планета. Била толкоз рядко обитаема, че изглеждала изцяло необитавана от рационални същества. Дори когато водачите на галактическите кораби видяли къщите на земните хуманоиди, те не ги разграничили от архитектурната естетика, обвързвана със заобикалящата ги природа.
Не след дълго извънземните галактически кораби
разположили изгонените пасажери на голямата земя, заобиколена от море. На този остров имало вулкан, който понякога бомбардирал всичко, което било покрай него. Въпреки че на изгнаниците им трябвало известно време, с цел да се приспособят към новата си среда, те скоро построили спонтанен заслон и намерили метод да оцелеят, преди да свършат запасите, оставени от личния им народ.
Един ден вулканът изригнал, изпращайки наводнения от лава и пепел на всички места. Изгнаниците не оцеляли и никой не бил пощаден. Дори милиони години по-късно днешните хора да открият техните вкаменени остатъци, никой академик няма да повярва, че са били извънземни, камо ли да си показа, каква е била повода да умрат на Земята.
Въпреки това, след съвсем мигновената им гибел, труповете им отделяли някакъв бацил, който последователно почнал да се популяризира във въздушните маси.
Това не била болест, както я разбираме през днешния ден. Нито един землянин не е починал от заразяване. Вирусът не е бил съдбовен, нито е нанесъл забележими вреди на тялото му. Въпреки това, той причинявал увреждане на синхронизацията на мозъчните неврони.
Мисленето на земляните станало по-бавно, по-мързеливо, по-егоистично и последователно този чужд тайнствен супер-устойчив бацил се популяризирал тихо измежду всичките земляни, като минало в тяхната ДНК и се наследило от техните деца за всички последващи генерации. Развратното и незаконно държание, породено от този бацил, била същинската причина изгнаниците да бъдат небрежно превозени, с цел да спасят останалата част от популацията на тяхната безупречна планета.
Извънземният бацил донесъл всички форми на принуждение сред земляните.
Това бързо било видяно от членовете на Галактическата конфедерация, които положили доста старания, генетични и други интервенции, с цел да го извадят от земляните.
В последна сметка, макар постепенната еволюция на ранните земни хоминиди в днешните хора, зародишът към момента остава в доста от тях, само че малцината, които го нямали, не можели да се откроят от останалите. Така Земята била изгонена от участието в Галактическата конфедерация и лимитирали визитите си на нашата планета, с цел да не се заразят и останалите планети.
Те разрешили единствено на избрани групи доброволци да посещават Земята с цел да могат да научават за хората, какво им се случва и да изгонят или дезактивират микроба сами. Първоначално някои задачи били сполучливи. Не след дълго земните поданици и тяхното продължение, хората, се върнали още веднъж. Днес хората, които са инфектирани с този бацил, не могат и не желаят да го схванат, като по този метод нашата планета остава отвън Галактическата конфедерация, жигосана и отхвърлена.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
