Съпругът ми ми написа писмо от 6 думи, което винаги ще помня
Преди няколко години бяхме напълно нормално семейство. Съпругът ми
ходеше на работа всеки ден, вечер ми помагаше с къпането на щерка ни и
излизаше на разходка с нея. Понякога излизахме някъде цялото семейство
през уикенда.
Когато се роди втората ни щерка, обстановката се усложни. Стана ми по-
трудно да се занимавам с децата и започнах да упреквам брачна половинка си, че той
има опция да се развива в професионален проект, а аз си заставам вкъщи,
затворена в четири стени.
Моралната ми отмалялост и неодобрение от рутинните домашен задания
нарастваха.
Често се ядосвах, станах раздразнителна. Опитах се да пусна по-голямата ни
дъщеря на детска градина, само че тя постоянно боледуваше, по тази причина съвсем не си
почивах. Съпругът ми оставаше на работа от заран до вечер, аз изцяло
спрях да одобрявам живота си.
Усетих, че не съм получила нищо от брака, с изключение на куп терзания, проблеми
и самотност. Реших да поговоря със брачна половинка си, само че поради дребните деца,
безкрайния обичай и работа, диалогът беше отсрочен. Тогава взехме решение да си
напишем писма един на различен.
И в писмото беше належащо да напишем всичко, което на единия не му
допада в другия и в фамилния ни живот въобще. Вечерта децата заспаха и аз
започнах да пиша. Написах три листа!
Колко съм изтощена от „ майчинството “, от нашия брак, от обстоятелството, че той
винаги е на работа или на село. Че не мога повече по този начин, че не желая и че не
разбирам за какво въобще трябваше да се бракосъчетавам.
Дадох писмото си на брачна половинка ми на идната вечер. Той го прочете и се
замисли. След това се усмихна и ми сподели: „ Е, децата ще пораснат и всичко ще
се промени. “ И ми подаде писмото си.
Отворих го с недоволно лице, в очакване на същите упреци на доста
страници, адресирани до мен и се готвех да отговоря на всичко това с бракоразвод.
Разгръщам един огромен лист, на който има единствено шест думи: „ Обичам те
такава, каквато си! “
Не чаках … Очаквах нещо, само че не и това. Не знаех какво да кажа.
Прекарахме онази вечер дружно и повече не желаех пояснения.
Разбрах, че нямам повече такива хора на света, с изключение на мъжа ми и децата, които
ме обичат тъкмо такава, каквато съм. Не за професионални заслуги и не за
пари. Пазя това „ писмо “ и ще го помня цялостен живот.
И децата в действителност пораснаха… Сега животът ни се промени доста. Можем да
пътуваме дружно, да посещаваме паркове, музеи, можем да се забавляваме
заедно.
Понякога си припомням онази вечер и съм толкоз щастлива, че мъжът ми беше
достатъчно интелигентен да напише тези шест думи в писмото си! В противоположен случай
щяхме да се разведем и щастливото ни семейство щеше да се разпадне.
