Просвещението
Преди няколко десетилетия една догадка, наречена супердетерминизъм дава отговор на няколко характерности на квантовата механика, а точно – привидната случайност на квантовите събития, тяхната явна взаимозависимост от човешкото наблюдаване или премерване, и очевидната дарба на премерване на едно място, което неотложно да дефинира резултата от измерването на друго място – или с други думи резултат, наименуван нелокалност.
Айнщайн, който нарекъл нелокалността
„ призрачно деяние от разстояние “, настоял и споделил, че квантовата механика е непълна просвета. Според него би трябвало да има скрити променливи, които теорията подценява. Супердетерминизмът е радикална доктрина за скрити променливи, препоръчана от физика Джон Бел. Той станал прочут с теоремата си от 1964 година, и която е наречена на негово име. Благодарение на нея, тя внезапно разкрива нелокалността на квантовата механика.
Бел споделя в едно свое изявление за Би Би Си през 1985 година, че загадката на нелокалността изчезва, в случай че се одобри, че „ светът е свръхдетерминиран, като освен неживата природа работи, само че и нашето държание, в това число вярата ни, че ние сме свободни да избираме един сюжет, по отношение на различен, който е безусловно съдбоносен. “
В едно свое скорошно видео физикът Сабина Хосенфелдер, показва, че супердетерминизмът отстрани привидната случайност на квантовата механика. „ В квантовата механика “, изяснява тя, „ можем да предвидим единствено вероятностите за резултатите от измерването, а не самите резултати от измерването. Резултатите не са дефинирани, тъй че квантовата механика е недетерминистична. Супердетерминизмът ни връща към детерминизма. “
„ Причината, заради която не можем да предвидим резултата от квантово премерване, е тъй като нямаме задоволително информация, т.е. скрити променливи “ изяснява тя. Супердетерминизмът, отбелязва Хосенфелдер, се отървава от казуса с измерването и нелокалността, както и от случайността. Скритите променливи предопределят, по какъв начин физиците ще организират опити. Физиците може да си мислят, че избират един вид пред другия, само че не са прави. Хосенфелдер назовава свободната воля “логически непоследователни нелепости “.
Хосенфелдер предвижда,
че физиците ще могат да потвърдят пробно супердетерминизма. „ В един миг “, споделя тя, „ ще стане явно, че резултатите от измерванията в действителност са доста по-предвидими от изказванията на квантовата механика. Наистина, може би някой към този момент разполага с данните, просто не ги е анализирал по верния метод. ” Хосенфелдер пази супердетерминизма по-подробно в техническа публикация, написана от физика Тим Палмър.
Отдадеността на Хосенфелдер към детерминизма я слага в добра компания. Айнщайн също вярвал, че характерните аргументи би трябвало да имат характерни, неслучайни резултати и очевидно се съмнявал в съществуването на свободната воля. Веднъж той написал: „ Ако Луната, извършваща своето постоянно пътешестване към Земята, беше талантлива със съзнание, тя щеше да бъде надълбоко уверена, че върви по своя път водена от личната си воля “.
Супердетерминизмът не дефинира, какви са скритите променливи на квантовата механика, а просто показва, че те съществуват и че дефинират всичко, което се случва, в това число нашето решение да напиша тези думи и вашето решение да ги прочетете.
Позоваването на психическите аргументи „ няма да накара законите на физиката да изчезнат “, споделя строго Хосенфелдер. Всичко е физика. Вие сте построени от частици и свят без избор е изцяло неправилен.
Други физици упорстват, че физиката дава задоволително място за свободна воля. Джордж Елис се застъпва за “низходяща причинно-следствена връзка “, което значи, че физическите процеси могат да доведат до “възникващи ” явления, по-специално човешки стремежи и планове, които от своя страна могат да повлияят на физическото ни аз. Математиците Джон Конуей и Саймън Кохен отиват още по-далеч в своята публикация от 2009 година The Strong Free Will Theorem. Те вършат математически мотив, напомнящи теоремата за квантовата нелокалност на Джон Бел, че имаме свободна воля, тъй като частиците имат свободна воля.
Философите приказват за “обяснителна бездна ” сред физическите теории за съзнанието и самото схващане. Първо, тази празнота е толкоз огромна, че може да се назова бездна. Второ, тази пропаст се отнася освен за съзнанието, само че и за цялата сфера на човешките каузи.
Физиката, която наблюдава измененията в материята и силата,
не може да каже нищо за любовта, желанието, страха, омразата, справедливостта, хубостта, морала, и смисъла. Всички тези неща, погледнати в светлината на физиката, могат да се нарекат „ логичен непоследователни нелепости “, както се изрази Хосенфелдер. Но те имат последици, тъй като те трансформират света.
Физиката като цяло, а освен квантовата механика, е явно непълна. Ние сме „ преднамерени сътрудници с психически свойства и психологични положения “ и способността да вършим избор. Физиците осъзнават рестриктивните мерки на своята дисциплинираност. Нобеловият лауреат Филип Андерсън твърди в есето си от 1972 година „ Повече е друго “, че защото явленията стават по-сложни, те изискват нови способи за пояснение, даже химията не се свежда до физиката, да не приказваме за логика на психиката.
Защо дебатът за свободната воля и супердетерминизма е значим? Защото концепциите имат значение. В този миг от човешката история доста от нас към този момент се усещат безпомощни, на милостта на силите отвън нашия надзор. Последното нещо, от което се нуждаем, е теорията, която ускорява нашия предразсъдък.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
