Просвещението
Преди доста години героите са живяли и умирали за достойнството на краля, за своята земя и за красивите дами. Но те живеят и до през днешния ден, очаровайки ни с магията на античните митове като ни трансферират в свят, който съществува отвън границите на пространството и времето, само че в това време е понятен за всеки човек, светът, който осветлява всяко наше деяние. Крал Артур и неговите доблестни рицари, откакто напущат земите на далечна Англия, не престават да се бият в душите на хората, събуждайки спомените в сърцата им.
Преди доста, доста години страховитият крал Утер Пендрагон живеел в английската земя и бил влюбен в красивата Игрейн, херцогинята на Корнуол. За щастието да се сплоти с нея, кралят заречен на магьосника Мерлин бъдещия си наследник. Когато детето се родило, Утер, спазвайки думата си, дал момчето на мъдрия друид, с цел да го отгледа съгласно личното си схващане. Така дребният Артър изгубил родителите си и станал осиновения наследник на сър Ектор.
Утър починал като скоро по-късно, в страната почнала да цари хаоса. Опасявайки се от междуособенните войни, през една зимна вечер Мерлин събрал британските барони. Излизайки от вратите на храма, те видяли на площада камък, на който в средата му имал забит меч. „ Който може да извлече този меч от камъка “, споделя надписът, „ той ще стане крал на Англия “. Мнозина поискали да тестват силите си, само че мечът даже не се залюлявал и британският престол не намерил дълго чакания държател.
Много години по-късно, когато малко хора си спомнили за меча в камъка, доблестните рицари от цяла Англия пристигнали в Лондон, с цел да вземат участие в шампионата. Сред гостите били сър Ектор със сина му Кей, както и незнайният тогава Артур, който служил като сквайър при брат си. По пътя се оказало, че Кей бил не запомнил меча вкъщи си и за Артур било чест да се върне за него.
Но прислужниците отпътуваха за шампионата и къщата беше заключена. Артур се срамувал да се яви пред господаря си с празни ръце, само че за благополучие видял меча, стърчащ от камък на площада, който елементарно го бил извадил и весел от находката отишъл при Кей. Той незабавно разпознал магическия меч на Мерлин и, като го посочил на татко си, декларирал, че има намерение да стане крал. Но под строгия взор на сър Ектор той незабавно признал всичко. Когато Артур пред изумените рицари още веднъж извадил меча от камъка, станало ясно, кой е същинският крал на Англия.
Рицарските митове рисуват пътя на героя
Артурският мит е алегорична история за човек, който желал да се промени, който търсил смисъла на живота, виждайки задачата и насочвайки се към нея. Скромност, непорочност – нещо, с което си коства да се оборудвате, когато тръгвате да пътувате. Да извадиш меч от камък без амбициозни цели е началото на Пътя. Ето по какъв начин се стартира едно необикновено колело, което движи живота ни и мери часовете му. Мечът е знак на духовния, волевия, висшия, “вертикален ” принцип на индивида. Артурският мит удостоверява, че животът се мери не с прекараните часове, а с подхванатите стъпки и осъществените каузи. От Артур се изисквало да стане крал. Но да станеш крал не е краят на пътуването, а самото началото.
Артур управлявал като обективен крал. Той направил доста славни каузи за положителното на своите жители. Земята била цялостна със клюки за него. Мечтаейки за подвизи, най-благородните рицари на Англия протегнали ръка към неговия двор. Те били мощни и смели хора, само че сред тях нямало единодушие.
Честите кавги и раздори помрачили живота на страната. Тогава един ден всичко се трансформирало. В деня на сватбата, дружно със зестрата на брачната половинка му, красивата дама Гуиневер, Артур получил необикновена маса – 150 рицари могат да се съберат на нея по едно и също време и с помощта на кръглата си форма, всички те са били равни пред краля. Така се родило Братството на рицарите на кръглата маса. Веднъж годишно те се събирали в Камелот, с цел да потвърдят правото си на място на Кръглата маса с истории за подвизи.
Приказката не свършва, легендата продължава напред
В Камелот не липсвали благородни мъже, единствено едно място на Кръглата маса постоянно било празно. Наричаха го „ пагубното “, тъй като единствено най-благородният и най-чистия по сърце рицар можел да го окупира, без да навреди на себе си и на другите. Веднъж се бил появил подобен рицар.
На идващия празник Петдесетница, когато се подновявали обетите си за преданост към Артур и Камелот, рицарите заели местата си на Кръглата маса. Тогава в залата се бил появил хубав юноша в бели одежди. На облегалката на празния стол незабавно се появил надписът „ Галахад “.
Когато Галахад заел мястото му, гръм блъснал, капаците обезпокоително почукали и мрачевина паднала върху Камелот. Изведнъж на масата се появила чаша – Свещеният Граал и легендата раказвала, че до момента в който е на света, братството на рицарите на кръглата маса също ще живее. „ Свещеният граал бил пренесен през цялата стая и липсващ, като никой не знаел, по какъв начин и къде. “ На рицарите им спрял дъха и когато си възвърнали подарък словото, без да напущат мястото си на масата, те се заклели да отидат и да търсят Свещения Граал. Отсега нататък животът сред празниците и подвизите остава за рицарите в предишното.
Търсенето на Свещения Граал не стопира от XII век насам. Има хора, които съществено вярвали, че Граалът е същински обект, прикрит на някакво скрито място, и че с цел да го намерят, е задоволително да имат секретна информация карта и код. Но в легендите замъкът Монсалват, където се пазил Граалът, е разказан по-скоро като Свещения остров, в сравнение с средновековна крепост.
Легендите описват странни неща. Трубадурите и минезингърите били сигурни, че търсенето на Граала е единственото значимо нещо в живота, и че Граалът сплотява в себе си това, без което животът на всеки от нас губи смисъла си. Най-красивите фантазии, най-голямата обич, най-високите желания, към които единствено един може да посегне към човек, Граалът се отваря единствено за тези, които се стремят към него с цялата мощ на душата.
Търсенето на Граала
донесло доста тествания на рицарите на Артур. Само трима от тях – непобедимият Персевал, чистосърдечният Борс и съвършеният рицар Галахад достигнали задачата. Граалът им се разкрил като премия за духовното търсене, за чистотата и смелостта. Той се появил, тъй като го виждали в сънищата си, през деня и нощем мечтали да го намерят.
Не всички рицари обаче се завърнали в Камелот. Последната борба очаквала завръщащите се. В нея, безконечният зложелател, въплъщението на злото и порока, Мордред смъртно ранил крал Артур. Било време рицарите на кръглата маса да изоставен този свят. Тихо приближаващия се транспортен съд отвел великият цар на вълшебен остров, където нямало място за зло, страдалчество и гибел. Най-добрите рицари го последвали там, на незнайния Аваллон, където спяли умерено, споделяйки ориста на своя стопанин.
Да, по този начин е – някъде на отдалечен остров и до през днешния ден спят рицарите на крал Артур, магьосникът Мерлин, който спи в кристалната пещера, спят и героите на средновековните рицарски романи. Те спят и чакат часа, когато още веднъж ще бъдат нужни на този свят. Когато злото което е обхванало земята, когато мъглата на материализма и егоизма стане съвсем непроницаема, те ще се разсънят още веднъж. Те ще дойдат да върнат добротата и справедливостта още веднъж. Какви облекла ще носят? На какъв език ще приказват и какво оръжие ще бъде в техните ръце, ние не можем да отговорим… Но можем да споделим, че всичко е в нашите ръце…, тъй като единствено ние можем да станем по- положителни и по- възвишени, като прогоним злобата от душата си и разсеем мъглата на егоизма и материализма.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
