Сула: Чий е Ицо Хазарта?
Преди години с мой другар и дамите наехме къща към Созопол, написа в блога си Иван Стамболов – Сула.
Всяка заран по студ с приятеля ми отивахме да играем тенис в един безстопанствен клуб, а на връщане в колата, до момента в който ни брулеше вятъра през отворените прозорци, си пускахме парчето, което бяхме оповестили за публична ария на това лято – „ Във главата имаш àко / и за кинти духаш крепко “. Ето това е за мен Ицо Хазарта, доста го обичам. Той задоволява всички поетически потребности на взискателната ми душа. А в този момент ще става народен представител от ПППП.
За това стряскащо събитие има два описа, два разказа, в случай че би трябвало да се изразим нàучно. Според първия разказ Кирил Петков от ПППП издирил персонално Ицо Хазарта и го поканил на откровена и затрогваща среща в своя проучвателен център.
Срещата траяла два часа, през които Хазарта си дал сметка, че за първи път вижда подобен политик, макар че по време на живота си е виждал не един. Петков обяснил с думи елементарни кой се явява и защо се бори. Хазарта останал сюрпризиран от разсъжденията на Петков, „ Няма сходна персона в българския политически живот! “, рекъл си и решил – какво пък! – да се опитва и той на изгода роду.
Според втория разказ на Хазарта било дадено да е народен представител от Демократична България, накъдето от дълго време тежнеели благосклонностите му. Обаче в това време у иконите на Демократична България – Христо Иванов, Иво Мирчев и Тони Цонева – се загнездила паника от простата аритметика, съгласно която всякакви такива известни цивилен квоти могат да ги изместят с преференции, което е рисково заради и без друго задаващата се електорална оскъдност.
Затова решили всевъзможни звезди, кодзили и други жители да бъдат шкартирани от листите. Така Ицо Хазарта, решен на живот и гибел да бъде народен представител, минал тържествено от Демократична България в ПППП.
Защо Ицо Хазарта на живот и гибел желае да е народен представител? Самият той го изяснява (първоначално самичък на себе си) по този начин: „ в България има доста неща, които не ти харесват. Променяш ли нещо с тия песни, с тия изявленията и публикации? Нищо не променяш “.
Един тип: дългът зове, персоналният триумф е нищо спрямо публичната потребност, идва миг, когато човек би трябвало да се жертва за другите. Браво, Ицо! Вече се опитваш да приказваш като същински политик. И успяваш да му хванеш цаката.
Обществото се вълнува. Светли мозъци се питат: чий е Ицо Хазарта? Сочат го като най-голямата облага на ПППП, като фактор, който ще донесе със себе си хиляди гласове. И тук други мозъци, не толкоз светли, си задават въпроса: когато една звезда и една партия се вземат, за кого е изгодата – звездата ли издига партията в националните очи или партията проваля звездата? Помня, че при сходна скица преди време Азис беше претендент от Евророма, само че дали съумя да докара със себе си цялостните игрища, това не помня.
От известно време се търкаля терминът „ политеймънт “ (politainment). Според множеството дефиниции (напр. речника „ Макмилан “) става дума за представянето на политиката като забавление. Явлението визира на първо място публицистите, които правят това, а не самите политици.
Срещат се обаче и избрания, в това число и у нас, съгласно които политеймънт има тогава, когато шоу звездите станат политици. Първият подобен политик, който помня (не споделям, че преди не е имало и други) беше порно звездата Чичолина. После на Хазарта текстовете му били такива и онакива!
Политеймънта трансформира политиката в представление или пък я записва като такова, когато тя към този момент се е трансформирала от единствено себе си. Така или другояче тази работа без медиите не става, тъй като представление има единствено тогава, когато има фенове. Ако не вярвате, питайте котката на Шрьодингер.
Но защото към момента политиката не е единствено сеир, нито сеирът е единствено политика, звездите, които желаят да станат политици, са изправени пред алтернатива: по какъв начин да се държат – както до момента или като другите политици.
Ето, хората на Слави Трифонов взеха решение а се държат както до момента, тъй като нали за това ги избраха – да бъдат такива, каквито са! Да, обаче обществото се стресна, когато по този начин бързо и вероломно строшиха остарелия код на връзката. Не че връзката е най-големият проблем на Има Такъв Народ. Преди тях същата неточност направи и Валери Симеонов. Настояваше да приказва като жив човек, а не като мандарин, и това му унищожи кариерата.
Тоест, в случай че изберат първия метод, шоу звездите има заплаха освен да останат неразбрани, само че и да раздразнят публиката. Ако обаче изберат втория – да се държат като печени професионални политици, – отново ще се изложат, тъй като тази роля не са я репетирали. Представям си Ицо Хазарта, пурпурен от напор да бъде пречистен като Йордан Цонев, Тома Биков, Стефан Тафров или Кристиан Вигенин. Защо, господин Хазарт, за какво желаете да си аргументите това?
Преди да станат ентъртейнъри, политиците сякаш бяха от друго тесто. Да вземем Клеменс Венцел декор Метерних (1773-1859), незабравим австрийски благородник и посланик, един от архитектите на „ Европейския концерт “ – концепцията за спокойно общуване и развиване на европейските народи посредством баланс на силите, призната на Виенския конгрес през 1815, след Наполеоновите войни.
Формално той също е политик като Тошко Йорданов и Кодзилата, с тази разлика че известността на Тошко, Кодзилата, а също и на Ицо Хазарта, е смазваща спрямо тази на принц Метерних.
Кой при започване на XIX век знаеше за Метерних, чувал ли го беше просвѣтений европейц (имам поради всеобщия жител, дето през днешния ден не можеш да го извадиш от фейсбук)? Ако мерехме по известност, по брой лайкове и споделяния, Кодзилата щеше да е Монблан, а Клеменс Венцел декор Метерних – молекула.
Основната разлика сред политика-ентъртейнър и класическия политик е тази, че тежестта на първия е преди влизането му в политиката, до момента в който се завоюват изборите, а на втория – по-късно. Докато класическият политик има своята стойност във властта, актуалният звезден политик е скъп преди да влезе в нея. После е единствено инструмент кой знае на кого.
Но не държанието е казусът, нито известността. Проблем е компетентността или в множеството случаи – нейното неявяване. Докато даваме властта на все по-отчаяни дилетанти, не трябва да чакаме главозамайващи резултати. И нямам поради единствено ентъртейнърите.
Какво се чака от един политик, с какво е скъп той? Къде е неговата стойност? Може би да познава институциите и взаимоотношенията сред тях. Може би да има гения да планува кое локално деяние до какъв световен резултат ще докара. Да бъде образован, честен и уместно просветен. Или пък да е предан на партията си, с цел да бъде тя мощна.
Всичко това – сигурно. Но има едно по-важно: професионалният политик би трябвало да е водач. Затова и ентъртейнърите са мечтани в политиката – тъй като към този момент са водачи, въпреки и другаде. Умниците, интелектуалците, университетските политолози могат да посочат задачата и да начертаят пътя до нея, само че водачите са тези, които ще поведат хората по начертания път. Хората няма да тръгнат след някой професор с мъдро лице и верни фрази. Никога не са го правили. Те потеглят след най-якия, най-богатия или най-известния.
От качеството на политическата класа зависи качеството на ръководството. Когато някой „ жител “ реши да стане политик, той не го прави за популярност и благосъстояние (те ще дойдат сами), нито от обич и жертвоготовност към народ и татковина, както всички разправят, а тъй като е водач и по този начин е организиран.
Всеки прави това, за което е организиран. Както пее Стиви Уондър: Teachers keep on teaching / Preachers keep on preaching. Бедите стартират тогава, когато хората решат да правят нещо, за което не са устроени. Все повече хора напират да правят неща, за които не са устроени, по тази причина и бедите стават от ден на ден.
Ицо Хазарта ще стане политик. Решено е. И оттук насетне животът ще го срещне с доста хора, които „ във главата имат àко “. Понеже е почтен човек, ще се омерзи. Ще си каже: „ Затова ли се жертвах, какво стана с положителните ми планове? “.
Ще откри, че след влизането си в политиката е станал никой, и ще се помири, утешавайки се с безспорните придобивки на новото състояние. Ако ли пък не се помири, може да опита да сътвори собствен политически план, с цел да е самостоятелен. Сигурно ще успее, само че бързо ще откри, че независимостта е фантазия, че още веднъж се е върнал в изходно състояние.
Сигурно и други звезди ще минат по този път, ще бъдат въздигнати и провалени от националните вълни. Нищо. Така би трябвало. Това е демокрацията, на която толкоз държим, нали? Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен: рушителите да разрушават, рапърите да рапират.
Всяка заран по студ с приятеля ми отивахме да играем тенис в един безстопанствен клуб, а на връщане в колата, до момента в който ни брулеше вятъра през отворените прозорци, си пускахме парчето, което бяхме оповестили за публична ария на това лято – „ Във главата имаш àко / и за кинти духаш крепко “. Ето това е за мен Ицо Хазарта, доста го обичам. Той задоволява всички поетически потребности на взискателната ми душа. А в този момент ще става народен представител от ПППП.
За това стряскащо събитие има два описа, два разказа, в случай че би трябвало да се изразим нàучно. Според първия разказ Кирил Петков от ПППП издирил персонално Ицо Хазарта и го поканил на откровена и затрогваща среща в своя проучвателен център.
Срещата траяла два часа, през които Хазарта си дал сметка, че за първи път вижда подобен политик, макар че по време на живота си е виждал не един. Петков обяснил с думи елементарни кой се явява и защо се бори. Хазарта останал сюрпризиран от разсъжденията на Петков, „ Няма сходна персона в българския политически живот! “, рекъл си и решил – какво пък! – да се опитва и той на изгода роду.
Според втория разказ на Хазарта било дадено да е народен представител от Демократична България, накъдето от дълго време тежнеели благосклонностите му. Обаче в това време у иконите на Демократична България – Христо Иванов, Иво Мирчев и Тони Цонева – се загнездила паника от простата аритметика, съгласно която всякакви такива известни цивилен квоти могат да ги изместят с преференции, което е рисково заради и без друго задаващата се електорална оскъдност.
Затова решили всевъзможни звезди, кодзили и други жители да бъдат шкартирани от листите. Така Ицо Хазарта, решен на живот и гибел да бъде народен представител, минал тържествено от Демократична България в ПППП.
Защо Ицо Хазарта на живот и гибел желае да е народен представител? Самият той го изяснява (първоначално самичък на себе си) по този начин: „ в България има доста неща, които не ти харесват. Променяш ли нещо с тия песни, с тия изявленията и публикации? Нищо не променяш “.
Един тип: дългът зове, персоналният триумф е нищо спрямо публичната потребност, идва миг, когато човек би трябвало да се жертва за другите. Браво, Ицо! Вече се опитваш да приказваш като същински политик. И успяваш да му хванеш цаката.
Обществото се вълнува. Светли мозъци се питат: чий е Ицо Хазарта? Сочат го като най-голямата облага на ПППП, като фактор, който ще донесе със себе си хиляди гласове. И тук други мозъци, не толкоз светли, си задават въпроса: когато една звезда и една партия се вземат, за кого е изгодата – звездата ли издига партията в националните очи или партията проваля звездата? Помня, че при сходна скица преди време Азис беше претендент от Евророма, само че дали съумя да докара със себе си цялостните игрища, това не помня.
От известно време се търкаля терминът „ политеймънт “ (politainment). Според множеството дефиниции (напр. речника „ Макмилан “) става дума за представянето на политиката като забавление. Явлението визира на първо място публицистите, които правят това, а не самите политици.
Срещат се обаче и избрания, в това число и у нас, съгласно които политеймънт има тогава, когато шоу звездите станат политици. Първият подобен политик, който помня (не споделям, че преди не е имало и други) беше порно звездата Чичолина. После на Хазарта текстовете му били такива и онакива!
Политеймънта трансформира политиката в представление или пък я записва като такова, когато тя към този момент се е трансформирала от единствено себе си. Така или другояче тази работа без медиите не става, тъй като представление има единствено тогава, когато има фенове. Ако не вярвате, питайте котката на Шрьодингер.
Но защото към момента политиката не е единствено сеир, нито сеирът е единствено политика, звездите, които желаят да станат политици, са изправени пред алтернатива: по какъв начин да се държат – както до момента или като другите политици.
Ето, хората на Слави Трифонов взеха решение а се държат както до момента, тъй като нали за това ги избраха – да бъдат такива, каквито са! Да, обаче обществото се стресна, когато по този начин бързо и вероломно строшиха остарелия код на връзката. Не че връзката е най-големият проблем на Има Такъв Народ. Преди тях същата неточност направи и Валери Симеонов. Настояваше да приказва като жив човек, а не като мандарин, и това му унищожи кариерата.
Тоест, в случай че изберат първия метод, шоу звездите има заплаха освен да останат неразбрани, само че и да раздразнят публиката. Ако обаче изберат втория – да се държат като печени професионални политици, – отново ще се изложат, тъй като тази роля не са я репетирали. Представям си Ицо Хазарта, пурпурен от напор да бъде пречистен като Йордан Цонев, Тома Биков, Стефан Тафров или Кристиан Вигенин. Защо, господин Хазарт, за какво желаете да си аргументите това?
Преди да станат ентъртейнъри, политиците сякаш бяха от друго тесто. Да вземем Клеменс Венцел декор Метерних (1773-1859), незабравим австрийски благородник и посланик, един от архитектите на „ Европейския концерт “ – концепцията за спокойно общуване и развиване на европейските народи посредством баланс на силите, призната на Виенския конгрес през 1815, след Наполеоновите войни.
Формално той също е политик като Тошко Йорданов и Кодзилата, с тази разлика че известността на Тошко, Кодзилата, а също и на Ицо Хазарта, е смазваща спрямо тази на принц Метерних.
Кой при започване на XIX век знаеше за Метерних, чувал ли го беше просвѣтений европейц (имам поради всеобщия жител, дето през днешния ден не можеш да го извадиш от фейсбук)? Ако мерехме по известност, по брой лайкове и споделяния, Кодзилата щеше да е Монблан, а Клеменс Венцел декор Метерних – молекула.
Основната разлика сред политика-ентъртейнър и класическия политик е тази, че тежестта на първия е преди влизането му в политиката, до момента в който се завоюват изборите, а на втория – по-късно. Докато класическият политик има своята стойност във властта, актуалният звезден политик е скъп преди да влезе в нея. После е единствено инструмент кой знае на кого.
Но не държанието е казусът, нито известността. Проблем е компетентността или в множеството случаи – нейното неявяване. Докато даваме властта на все по-отчаяни дилетанти, не трябва да чакаме главозамайващи резултати. И нямам поради единствено ентъртейнърите.
Какво се чака от един политик, с какво е скъп той? Къде е неговата стойност? Може би да познава институциите и взаимоотношенията сред тях. Може би да има гения да планува кое локално деяние до какъв световен резултат ще докара. Да бъде образован, честен и уместно просветен. Или пък да е предан на партията си, с цел да бъде тя мощна.
Всичко това – сигурно. Но има едно по-важно: професионалният политик би трябвало да е водач. Затова и ентъртейнърите са мечтани в политиката – тъй като към този момент са водачи, въпреки и другаде. Умниците, интелектуалците, университетските политолози могат да посочат задачата и да начертаят пътя до нея, само че водачите са тези, които ще поведат хората по начертания път. Хората няма да тръгнат след някой професор с мъдро лице и верни фрази. Никога не са го правили. Те потеглят след най-якия, най-богатия или най-известния.
От качеството на политическата класа зависи качеството на ръководството. Когато някой „ жител “ реши да стане политик, той не го прави за популярност и благосъстояние (те ще дойдат сами), нито от обич и жертвоготовност към народ и татковина, както всички разправят, а тъй като е водач и по този начин е организиран.
Всеки прави това, за което е организиран. Както пее Стиви Уондър: Teachers keep on teaching / Preachers keep on preaching. Бедите стартират тогава, когато хората решат да правят нещо, за което не са устроени. Все повече хора напират да правят неща, за които не са устроени, по тази причина и бедите стават от ден на ден.
Ицо Хазарта ще стане политик. Решено е. И оттук насетне животът ще го срещне с доста хора, които „ във главата имат àко “. Понеже е почтен човек, ще се омерзи. Ще си каже: „ Затова ли се жертвах, какво стана с положителните ми планове? “.
Ще откри, че след влизането си в политиката е станал никой, и ще се помири, утешавайки се с безспорните придобивки на новото състояние. Ако ли пък не се помири, може да опита да сътвори собствен политически план, с цел да е самостоятелен. Сигурно ще успее, само че бързо ще откри, че независимостта е фантазия, че още веднъж се е върнал в изходно състояние.
Сигурно и други звезди ще минат по този път, ще бъдат въздигнати и провалени от националните вълни. Нищо. Така би трябвало. Това е демокрацията, на която толкоз държим, нали? Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен: рушителите да разрушават, рапърите да рапират.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ