Шоколад и Бахама мама
Едно е да изяждаш по към 36 и повече кила шоколад годишно, напълно друго е за два часа професионално, с ръцете си, да направиш обичаното си лакомство.
Плуване с делфини, обиколка на фабрика и разработване на шоколад или посещаване на цигарена фабрика, пита щерка ми с полуусмивка и закачлив взор. " Ти съществено ли? Сякаш не знаеш отговора! " И по този начин, решено е какво ще върша в Насау!
След къса митническа инспекция на пристанището ни чакат две млади дами в тъмносини тениски. С изненада виждам бродерията: служителки са на локалната цигарена фабрика. Питам очарователната ни лидерка да не би да съм сбъркала групата, само че се оказва, че всичко е наред - отиваме към шоколада. Уви! Който отива в шоколадова фабрика, не може да посети цигарената, в случай че не е платил. Е, български публицист мъчно ще се спре. Придумах екскурзоводката да ми уреди обиколка и в цигарената. Но за това - след това.
Какаовото дърво в цялостен растеж
Специален бус ни чака на пристанището. Започва сладкото ни странствуване към дома на шоколада в Насау. Шофьорът е и гид, който с горделивост показва забележителностите в тази част от столицата на Бахамските острови. Бусът навлиза в уличка с шарени чадъри. Спира пред старинна постройка, боядисана във радостни (по бахамски) цветове. Водачката ни по-късно ми изясни, че това е остарял палат. Повечето здания в Насау са старинни, исторически. Надписите на каменната ограда сочат, че
зад нея са двете заводи
Вляво е шоколадената, а вдясно - за пури. Казаха ни, че по-надолу по същата улица e и винарската фабрика. И трите са благосъстоятелност на Graycliff (Грейклиф), притежатели и на първокласен хотел, и на ресторант в града. И трите производства датират от епохи на този остров.
Преминаваме под каменна арка (като в пещера), по каменни стъпала, с цел да влезем в двор, където е магазинът за шоколадови произведения, направени във фабриката. През стъклена врата ни вкарват в ярко, боядисано в бяло помещение. В средата му е макет на какаово дърво в действителни размери. Леле, какъв брой е огромно! Стените са украсени с огромни постери, проследяващи процеса на бране и култивиране на какаовите зърна. Обясняват ни, че зърната порастват по ствола, а всяко дърво ражда шушулки три пъти в живота си. Затова непрестанно се засаждат нови дървета, а старите, след третия цикъл, се отсичат. Доколкото разбрах, въпросните дървета не се отглеждат на Бахамите. Междувременно всеки от групата получава мрежа за коса и защитна престилка за еднократна приложимост.
Как го вършат майсторите шоколатиери
Каковите зърна се пекат сходно на кафеените, само че са по-крехки и по тази причина процесът е на по-ниска температура. Шоколатиерът би трябвало да улови мига, в който зърната са изпечени тъкмо толкоз, колкото е належащо, с цел да бъдат обработени за шоколад.
След това се отстранява външната обвивка. Това е процесът на пресяването. Пресвачката разчупва зърната благодарение на чучур и регулируеми скорости и налягане. Следва осцилация за обособяване на външните обвивки от зърната, а по-късно - вакуумно засмукване за премахване на по-леките люспи. Обелените зърна се поставят в мелачка, която през разнообразни стадии ги трансформира в шоколадов ликьор. Този развой се назовава авансово конширане. След това шоколадовият ликьор се изсипва в меланжера. В него има гранитна плоча, а шоколадовият ликьор продължава да се смила, до момента в който се получи копринено гладка консистенция. През това време нормално се прибавят захар, ванилия и разнообразни подправки. Процесът може да продължи от 24 часа до седмица. Това към този момент е конширане...
Влизаме в залата, в която има три машини - огромни бъркалки. Три - като в приказките. В първата се бърка непрекъснато бял шоколад. Във втората е млечният. А в третата - ммм...черният. За разлика от останалите петима от групата, ми позволяват да остана по-дълго в тази зала и да следя по какъв начин ръчно се вършат шоколадовите бонбони. Истинско изкуство е украсяването им. В транспарантни форми за бонбони млада шоколатиерка умело рисува цветя с червен и жълт ванилов сироп (за да следя, работи по-бавно и ми изяснява, само че другояче бързината е част от майсторството й), след което налива шоколада. Формите влизат за по няколко часа в ледник, а след това бонбоните са подготвени за пакетиране. Част от тях се продават в магазинчето на фабриката, други - в първокласни магазини по комерсиалната улица на Насау, а трети - в чужбина. Във фабриката всекидневно работят шест до 10 души. Наемат се в допълнение хора, когато има незабавни или по-големи поръчки.
Хайде да създадем собствен шоколад
Готовият артикул
След Париж, в Насау за повторно виждам по какъв начин се прави шоколад. Но тук имам шанса и да подготвя сама обичаното си лакомство. Настаняват ни в нарочна зала. Всеки клиент получава транспарантна пластмасова форма с издълбан надпис Graycliff, чаша шоколад по желание (избирам млечен, за което след това скърбя, само че...), шарени захарни пръчици, солети, натрошени вафлени корички и: " Действайте! ". След към час получавам резултата от труда си.
Екскурзоводката ме извежда през магазина за шоколадови произведения (бих останала тук през целия ден!) в дребен двор, където би трябвало да я очаквам. Около дребни маси на шарени столове са насядали локални и туристи, хапват сладолед, пият разхладителни питиета, а трио музиканти и танцьори подвигат настроението до синьото небе и слънцето с локални ритми.
Няма по какъв начин да не потанцуваш с тях
С лидерката ми прекосяваме в различен двор по каменни стълби надолу. Настилката е каменна, оградата - гъсти зелени шубраци, а прохладата като че ли те води на друга географска широчина. Е, нас ни води в цигарената фабрика. Стените на коридора са украсени с огромни постери със фотоси, проследяващи историята на локалното произвеждане на пури. Производственото помещение е доста по-малко от това на шоколадената фабрика, без прозорци. Столовете, на които седят двамата служащи, са старинни, както и масите, на които работят. Тук се създават пури. Тютюневите листа са големи - едно стига до лакътя ми, необятно е педя и половина и не мирише по никакъв начин хубаво. Странно е, че трансформирало се в пура, ароматът е извънредно прелестен. Пурите се навиват на ръка и се подрязват с машина. Единият служащ, очевидно е тук от по-отдавна, става от мястото си и отива при другия, с цел да му изясни някоя специфичност. Надничам на масата му. Телефонът му явно е включен на видеонаблюдение - 3-4-годишно момченце с алена тениска и сини къси панталонки спи на сив диван. Навярно е детето му и вероятно майката също някъде се труди. Какъв контрастност с множеството от връстниците му, които имат шанса да се забавляват на борда на лайнера " Дисни-Уиш ", хленчат или тропкат с крачета, искайки и получавайки сладолед, лакомства или скъпи играчки и ненужни джунджурии!
...Вземам готовия (изработен от мен!) шоколад и се връщам на кораба. Митническа инспекция и - към стаята. " Добър ден, мис Аида! Хареса ли Ви Насау? ", пита ме камериерът на каютата ни Амбара, който всеки следобяд прави от хавлиите и одеялата разнообразни фигури за детето ни.
Плуване с делфини, обиколка на фабрика и разработване на шоколад или посещаване на цигарена фабрика, пита щерка ми с полуусмивка и закачлив взор. " Ти съществено ли? Сякаш не знаеш отговора! " И по този начин, решено е какво ще върша в Насау!
След къса митническа инспекция на пристанището ни чакат две млади дами в тъмносини тениски. С изненада виждам бродерията: служителки са на локалната цигарена фабрика. Питам очарователната ни лидерка да не би да съм сбъркала групата, само че се оказва, че всичко е наред - отиваме към шоколада. Уви! Който отива в шоколадова фабрика, не може да посети цигарената, в случай че не е платил. Е, български публицист мъчно ще се спре. Придумах екскурзоводката да ми уреди обиколка и в цигарената. Но за това - след това.
Какаовото дърво в цялостен растеж
Специален бус ни чака на пристанището. Започва сладкото ни странствуване към дома на шоколада в Насау. Шофьорът е и гид, който с горделивост показва забележителностите в тази част от столицата на Бахамските острови. Бусът навлиза в уличка с шарени чадъри. Спира пред старинна постройка, боядисана във радостни (по бахамски) цветове. Водачката ни по-късно ми изясни, че това е остарял палат. Повечето здания в Насау са старинни, исторически. Надписите на каменната ограда сочат, че
зад нея са двете заводи
Вляво е шоколадената, а вдясно - за пури. Казаха ни, че по-надолу по същата улица e и винарската фабрика. И трите са благосъстоятелност на Graycliff (Грейклиф), притежатели и на първокласен хотел, и на ресторант в града. И трите производства датират от епохи на този остров.
Преминаваме под каменна арка (като в пещера), по каменни стъпала, с цел да влезем в двор, където е магазинът за шоколадови произведения, направени във фабриката. През стъклена врата ни вкарват в ярко, боядисано в бяло помещение. В средата му е макет на какаово дърво в действителни размери. Леле, какъв брой е огромно! Стените са украсени с огромни постери, проследяващи процеса на бране и култивиране на какаовите зърна. Обясняват ни, че зърната порастват по ствола, а всяко дърво ражда шушулки три пъти в живота си. Затова непрестанно се засаждат нови дървета, а старите, след третия цикъл, се отсичат. Доколкото разбрах, въпросните дървета не се отглеждат на Бахамите. Междувременно всеки от групата получава мрежа за коса и защитна престилка за еднократна приложимост.
Как го вършат майсторите шоколатиери
Каковите зърна се пекат сходно на кафеените, само че са по-крехки и по тази причина процесът е на по-ниска температура. Шоколатиерът би трябвало да улови мига, в който зърната са изпечени тъкмо толкоз, колкото е належащо, с цел да бъдат обработени за шоколад.
След това се отстранява външната обвивка. Това е процесът на пресяването. Пресвачката разчупва зърната благодарение на чучур и регулируеми скорости и налягане. Следва осцилация за обособяване на външните обвивки от зърната, а по-късно - вакуумно засмукване за премахване на по-леките люспи. Обелените зърна се поставят в мелачка, която през разнообразни стадии ги трансформира в шоколадов ликьор. Този развой се назовава авансово конширане. След това шоколадовият ликьор се изсипва в меланжера. В него има гранитна плоча, а шоколадовият ликьор продължава да се смила, до момента в който се получи копринено гладка консистенция. През това време нормално се прибавят захар, ванилия и разнообразни подправки. Процесът може да продължи от 24 часа до седмица. Това към този момент е конширане...
Влизаме в залата, в която има три машини - огромни бъркалки. Три - като в приказките. В първата се бърка непрекъснато бял шоколад. Във втората е млечният. А в третата - ммм...черният. За разлика от останалите петима от групата, ми позволяват да остана по-дълго в тази зала и да следя по какъв начин ръчно се вършат шоколадовите бонбони. Истинско изкуство е украсяването им. В транспарантни форми за бонбони млада шоколатиерка умело рисува цветя с червен и жълт ванилов сироп (за да следя, работи по-бавно и ми изяснява, само че другояче бързината е част от майсторството й), след което налива шоколада. Формите влизат за по няколко часа в ледник, а след това бонбоните са подготвени за пакетиране. Част от тях се продават в магазинчето на фабриката, други - в първокласни магазини по комерсиалната улица на Насау, а трети - в чужбина. Във фабриката всекидневно работят шест до 10 души. Наемат се в допълнение хора, когато има незабавни или по-големи поръчки.
Хайде да създадем собствен шоколад
Готовият артикул
След Париж, в Насау за повторно виждам по какъв начин се прави шоколад. Но тук имам шанса и да подготвя сама обичаното си лакомство. Настаняват ни в нарочна зала. Всеки клиент получава транспарантна пластмасова форма с издълбан надпис Graycliff, чаша шоколад по желание (избирам млечен, за което след това скърбя, само че...), шарени захарни пръчици, солети, натрошени вафлени корички и: " Действайте! ". След към час получавам резултата от труда си.
Екскурзоводката ме извежда през магазина за шоколадови произведения (бих останала тук през целия ден!) в дребен двор, където би трябвало да я очаквам. Около дребни маси на шарени столове са насядали локални и туристи, хапват сладолед, пият разхладителни питиета, а трио музиканти и танцьори подвигат настроението до синьото небе и слънцето с локални ритми.
Няма по какъв начин да не потанцуваш с тях
С лидерката ми прекосяваме в различен двор по каменни стълби надолу. Настилката е каменна, оградата - гъсти зелени шубраци, а прохладата като че ли те води на друга географска широчина. Е, нас ни води в цигарената фабрика. Стените на коридора са украсени с огромни постери със фотоси, проследяващи историята на локалното произвеждане на пури. Производственото помещение е доста по-малко от това на шоколадената фабрика, без прозорци. Столовете, на които седят двамата служащи, са старинни, както и масите, на които работят. Тук се създават пури. Тютюневите листа са големи - едно стига до лакътя ми, необятно е педя и половина и не мирише по никакъв начин хубаво. Странно е, че трансформирало се в пура, ароматът е извънредно прелестен. Пурите се навиват на ръка и се подрязват с машина. Единият служащ, очевидно е тук от по-отдавна, става от мястото си и отива при другия, с цел да му изясни някоя специфичност. Надничам на масата му. Телефонът му явно е включен на видеонаблюдение - 3-4-годишно момченце с алена тениска и сини къси панталонки спи на сив диван. Навярно е детето му и вероятно майката също някъде се труди. Какъв контрастност с множеството от връстниците му, които имат шанса да се забавляват на борда на лайнера " Дисни-Уиш ", хленчат или тропкат с крачета, искайки и получавайки сладолед, лакомства или скъпи играчки и ненужни джунджурии!
...Вземам готовия (изработен от мен!) шоколад и се връщам на кораба. Митническа инспекция и - към стаята. " Добър ден, мис Аида! Хареса ли Ви Насау? ", пита ме камериерът на каютата ни Амбара, който всеки следобяд прави от хавлиите и одеялата разнообразни фигури за детето ни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ