Как телескопът на Галилей промени света
Преди Галилей да насочи телескопа си към нощното небе, дейностите на астрономията наподобявали астрологическо занятие, при което небесните обекти и тяхното придвижване се обяснявали с потреблението на античните и архаични разбирания за Вселената и за това по какъв начин тя работи.
Галилей освен е следил и отбелязвал обектите в небето. Той приложил научни способи, математически закони и логическо мислене над това, което следил и точно този метод основал модерната просвета, наречена обсерваторната астрономия.
Галилей постоянно се счита за първият човек, измислил телескопа. Това не е по този начин. Той не го е изобретил, само че е първият, който го насочва към небето и наблюденията, които прави, основават новата просвета на модерната астрономия, в която се употребяват телескопи, които ни оказват помощ да разберем Вселената ни, мястото ни в нея и методът, по който тя работи.
Галилей чул за първи път за телескопа през 1609 и решил да направи негово копие и за себе си. Първият телескоп увеличавал облика три пъти. В продължение на над десетилетие Галилей траял да основава още телескопи и най-после изобретил подобен, увеличаващ облиците 10 пъти. Това му разрешило да види неща, невиждани преди този момент и неща, изменящи схващането ни за Вселената и за обектите в небето.
Първото нещо, към което насочил телескопа си, била луната. Наблюдавайки я в продължение на доста нощи, той направил едно доста значимо изобретение. Видял, че на повърхността й има облици, които нараствали и намалявали, според от това в каква връзка се намирала луната със слънцето. Оттам той направил вярното умозаключение, че тези тъмни области са сенки, хвърлени от кратери и планини. С помощта на геометрията траял да си изяснява, че височината на планините и дълбочината на кратерите може тъкмо да бъде изчислена. Това било необикновено значимо изобретение за възприемането ни за Вселената, защото преди този момент се считало, че луната имала гладка повърхнина.
Другото извънредно значимо наблюдаване и най-важното от всички, които провел Галилей, било откриването на четирите огромни луни към Юпитер. Преди това те били невидими, само че с помощта на своя телескоп, който увеличавал облиците десеторно, той съумял да ги види. След като ги следил няколко нощи, Галилео разкрил, че те се движат, а с още няколко деликатни наблюдения към този момент имал доказателства, че те се движат към Юпитер. Това също било изменящо схващането ни за Вселената наблюдаване, защото преди този момент се считало, че всичко във Вселената се върти към Земята.
Галилей траял да изобретява телескопи и да организира доста значими наблюдения през деня и нощем, включващи откриването на петната по слънцето и на пръстените към Сатурн. Неговите наблюдения подтикнали доста други астрономи да разкриват невероятните и мистериозни обекти в небето. Но най-важното е че ги подбудил да ползват законите на математиката и логиката в своите проучвания, посредством които да могат да схванат по какъв начин работи Вселената.
Създаването на модерната просвета на телескопичната астрономия станало ясно през 1610, когато Галилей разгласява труда си, наименуван „ Sidereus Nuncius ” или „ Звезден известител ”. Този теоретичен труд е наличен и през днешния ден, и се смята за една от най-важните написани научни разработки.
