Имаше ли договорът с РСК „МиГ” реална алтернатива?
Преди две седмици Министерство на защитата (МО) съобщи, че подписва рамково съглашение за логистична поддръжка за изтребителите ни МиГ-29 с съветската държавна компания РСК „ МиГ ”. В светлината на изострените връзки сред НАТО и Русия това решение наподобява малко необичайно.
Но има ли то някаква действителна опция или държавните дейности в региона на защитата от последните години не оставят различен избор на МО?
Най-лесно е да се каже, че българските МиГ-29 би трябвало да бъдат заместени с нов, съвременен многоцелеви изтребител, който да дава отговор на стандартите на НАТО. И в последните 14 години девет постоянни и служебни държавни управления са заявявали желанието си да осъществят този план за превъоръжаване. Но единствено с положителни планове не става.
Кабинетът „ Борисов 2 ” стигна най-далеч, като през декември 2016 година започва конкурс за избор на нов военен аероплан. През април 2017 година експертната комисия стигна до заключението, че офертата за новопроизведени Gripen C/D е най-хубава, само че до контракт не се стигна.
След вътрешнополитическо напрежение и очевиден външен напън, 44-тото Народното събрание реши през октомври предходната година, че процесът на избор е бил злепоставен и предложи фактическият му рестарт.
От тогава се чака процедурата да бъде възобновена, само че с разнообразни извинения (дали ще става въпрос за неразбории към ДДС-то, възможна покана на нови страни за присъединяване или опрощение с бавене на другите огромни планове за превъоръжаване) това по този начин и не е станало. Прочие, следващият период даден от военния министър Красимир Каракачанов е края на април за вкарване на капиталовия план за разискване в Министерски съвет.
Новият изтребител обаче не е панацея за разкъсване на връзките във военната сфера с Русия. Или най-малко не е бърза панацея. При обикновено вървящ развой от даването на зелена светлина от страна на Министерски съвет и Парламента до сключване на контракт с определения победител ще минат към две години. Ще изминат още две – три години за произвеждане на изтребителите и най-малко година за усвояването им или общо пет – шест години от момента, в който държавното управление утвърди капиталовия план.
Ами Полша?
Полската авиационна промишленост има благоприятни условия за поддръжка на МиГ-29 и това е реалност с който е осведомен съвсем целия народ, след нервностите по тематиката през 2015 година Но може ли България да разчита напълно и единствено на полска поддръжка?
Краткият отговор е „ не ”, само че си коства да се отдели повече време на тематиката.
През ноември 2015 година българският Парламент ратифицира договорът за ремонт на шест мотори РД-33 предопределени за МиГ-29 в Полша. Стойността му бе малко над €6 млн. Договорът трябваше да е първа стъпка от прекосяването към поддръжка на българските изтребители в полските авиационни фабрики.
В идващите 14 месеца, в които кабинета „ Борисов 2 ” бе на власт, не се случи нищо такова. Повече контракти с Полша не последваха, а вместо това МО, тогава под управлението на Николай Ненчев, реши да пуска публични поръчки за доставка на нови мотори, кутии на самолетните елементи КСА-2 и аварийни елементи.
През февруари 2016 година тогавашният заместник-министър на защитата Димитър Кюмюрджиев изплю камъчето и в едно телевизионно изявление призна, че Полша няма свободен потенциал за поддръжка на българските МиГ-29, което постанова търсенето на аварийни елементи от други източници.
В края на лятото на 2016 година в откровения по тематиката се впусна и Румен Радев, който таман бе подал оставка като пълководец на Военновъздушни сили. Радев тогава сподели, че пред сключването на нови контракти с полските фабрики има съвсем непреодолими правни и механически спънки, а те самите нямат неограничени благоприятни условия за работа с външни клиенти.
Някъде по това време и министър председателят Борисов се включи в какафонията и назова подписания към този момент контракт с Полша за ремонт на мотори „ нелепост ”, само че не даде обосновка за определението си.
Само преди няколко седмици сегашният боен министър Красимир Каракачанов даде нова трактовка на събитията оттогава.
„ Ненчев доста добре знае, че откакто ремонтирахме шестте мотора в Полша, самите поляци отхвърлиха да продължат, тъй като те купуват аварийни елементи от Русия, а руснаците ги заплашиха, че ще им ги спрат, тъй като правят тази активност по нашите мотори без да имат лиценз ”, изясни на 16 март в ефира на bTV министър Каракачанов.
Каракачанов стигна до тези откровения откакто няколко дни бе подложен на тежък „ обстрел ” от някогашния боен министър Николай Ненчев и обединения от дясното политическо пространство.
Струва си да се означи, че за момента министърът, който е дал най-вече пари на Русия за поддръжка на МиГ-29 в най-новата история е точно земеделецът Ненчев. През ноември 2016 година МО подписа два контракта – единият за доставка на 10 мотора РД-33, а другият за седем кутии на самолетните елементи КСА-2. И двата контракта бяха с българската компания „ Авиостарт ” ООД, която играеше посредническа роля и в действителност представляваше съветската компания РСК „ МиГ ”. Стойността на двата контракта бе малко под 65 млн. лв..
Къде забравихме „ Авионамс ”?
През януари 2016 година, до момента в който наблюдаваше полет на български МиГ-29 задвижван с ремонтирани в Полша РД-33, министър-председателят Борисов даде обещание, че цялата българска военна авиация ще се поддържа в авиоремонтния цех „ Авионамс ”, който страната ще си върне назад.
Процесът по национализацията на завода, който бе част от срутилата се бизнесимперия на банкера Цветан Василев, се проточи чак до май 2017 година Точно, когато кабинета „ Борисов 3 ” към този момент бе не запомнил, че кабинетът „ Борисов 2 ” обещаваше ремонта на МиГ-29 да се прави в „ Авионамс ”.
В исторически проект „ Авионамс ” (преди прочут, като ТЕРЕМ „ Георги Бенковски ”) в никакъв случай не са усвоявали ремонта на МиГ-29 в цялостния му размер, макар един скръбен опит от 90-те години на предишния век. Реално в завода са ремонтирани няколко броя РД-33 в края на 90-те, а преди 8 – 10 години там се правиха мероприятията по прекосяване на употреба по техническо положение и възобновяване на летателната валидност на 16-те български МиГ-29, само че заводът бе подизпълнител на РСК „ МиГ ”, предоставящ хангари и избрана техническа помощ.
Теоретично е допустимо част от поддръжката на българските МиГ-29 да се прави в „ Авионамс ”, само че с цел да се стигне до това, би трябвало да се влага не малко в машини, образование на фрагменти, лицензи и „ ноу-хау ”. Като всичко това би трябвало да пристигна от Русия. От там ще се чакат и аварийните елементи употребявани за тези поправки.
Но най-важният въпрос е, има ли смисъл в сходни съществени вложения за изтребител, чийто витален цикъл отива към своя край?
Сценарият с отвод от изтребителна авиация
Разбира се, допустимо е България да съобщи, че стопира всевъзможни взаимоотношения с Русия по въпросите за поддръжката на МиГ-29, каквито гласове отчетливо се чуват. И това неизбежно ще докара до прекъсването на полетите с тях след няколко месеца.
Най-непосредственият резултат от оставането на България без изтребителна авиация ще е прекъсването на носенето на дежурство по задачата „ ер полисинг ” в границите на интегрираната система за Противовъздушна отбрана на НАТО. А това ще принуди страната ни да изиска помощ за осъществяване на тази задача от съюзна страна. Дали това ще се случва гратис или не, е напълно обособена тематика.
Политическите резултати от едно такова нещо ще са убийствени и държавното управление ще понесе сериозен удар по рейтинга си. Със сигурност Каракачанов няма да желае да остава в историята, като министърът, който постави кръст на изтребителната авиация на България, което изначално ще направи стигането до такова решение, на практика невероятно.
Друг негатив от сходно деяние ще бъде обстоятелството, че България, която така и така е потребител на сигурност в НАТО, ще стане още по-голяма тежест за Алианса. Въпреки, че преди съвсем четири години в Уелс бе взето решение за разкъсване на зависимостта от Русия във военната сфера, през днешния ден НАТО примижава за сходни зависимости, които към момента са много постоянно срещани в Източна Европа в името на поддръжането на някакъв боен потенциал.
Да не приказваме за загубата на изтребителните ни водачи, в чиято подготовка са влагани десетки милиони.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Но има ли то някаква действителна опция или държавните дейности в региона на защитата от последните години не оставят различен избор на МО?
Най-лесно е да се каже, че българските МиГ-29 би трябвало да бъдат заместени с нов, съвременен многоцелеви изтребител, който да дава отговор на стандартите на НАТО. И в последните 14 години девет постоянни и служебни държавни управления са заявявали желанието си да осъществят този план за превъоръжаване. Но единствено с положителни планове не става.
Кабинетът „ Борисов 2 ” стигна най-далеч, като през декември 2016 година започва конкурс за избор на нов военен аероплан. През април 2017 година експертната комисия стигна до заключението, че офертата за новопроизведени Gripen C/D е най-хубава, само че до контракт не се стигна.
След вътрешнополитическо напрежение и очевиден външен напън, 44-тото Народното събрание реши през октомври предходната година, че процесът на избор е бил злепоставен и предложи фактическият му рестарт.
От тогава се чака процедурата да бъде възобновена, само че с разнообразни извинения (дали ще става въпрос за неразбории към ДДС-то, възможна покана на нови страни за присъединяване или опрощение с бавене на другите огромни планове за превъоръжаване) това по този начин и не е станало. Прочие, следващият период даден от военния министър Красимир Каракачанов е края на април за вкарване на капиталовия план за разискване в Министерски съвет.
Новият изтребител обаче не е панацея за разкъсване на връзките във военната сфера с Русия. Или най-малко не е бърза панацея. При обикновено вървящ развой от даването на зелена светлина от страна на Министерски съвет и Парламента до сключване на контракт с определения победител ще минат към две години. Ще изминат още две – три години за произвеждане на изтребителите и най-малко година за усвояването им или общо пет – шест години от момента, в който държавното управление утвърди капиталовия план.
Ами Полша?
Полската авиационна промишленост има благоприятни условия за поддръжка на МиГ-29 и това е реалност с който е осведомен съвсем целия народ, след нервностите по тематиката през 2015 година Но може ли България да разчита напълно и единствено на полска поддръжка?
Краткият отговор е „ не ”, само че си коства да се отдели повече време на тематиката.
През ноември 2015 година българският Парламент ратифицира договорът за ремонт на шест мотори РД-33 предопределени за МиГ-29 в Полша. Стойността му бе малко над €6 млн. Договорът трябваше да е първа стъпка от прекосяването към поддръжка на българските изтребители в полските авиационни фабрики.
В идващите 14 месеца, в които кабинета „ Борисов 2 ” бе на власт, не се случи нищо такова. Повече контракти с Полша не последваха, а вместо това МО, тогава под управлението на Николай Ненчев, реши да пуска публични поръчки за доставка на нови мотори, кутии на самолетните елементи КСА-2 и аварийни елементи.
През февруари 2016 година тогавашният заместник-министър на защитата Димитър Кюмюрджиев изплю камъчето и в едно телевизионно изявление призна, че Полша няма свободен потенциал за поддръжка на българските МиГ-29, което постанова търсенето на аварийни елементи от други източници.
В края на лятото на 2016 година в откровения по тематиката се впусна и Румен Радев, който таман бе подал оставка като пълководец на Военновъздушни сили. Радев тогава сподели, че пред сключването на нови контракти с полските фабрики има съвсем непреодолими правни и механически спънки, а те самите нямат неограничени благоприятни условия за работа с външни клиенти.
Някъде по това време и министър председателят Борисов се включи в какафонията и назова подписания към този момент контракт с Полша за ремонт на мотори „ нелепост ”, само че не даде обосновка за определението си.
Само преди няколко седмици сегашният боен министър Красимир Каракачанов даде нова трактовка на събитията оттогава.
„ Ненчев доста добре знае, че откакто ремонтирахме шестте мотора в Полша, самите поляци отхвърлиха да продължат, тъй като те купуват аварийни елементи от Русия, а руснаците ги заплашиха, че ще им ги спрат, тъй като правят тази активност по нашите мотори без да имат лиценз ”, изясни на 16 март в ефира на bTV министър Каракачанов.
Каракачанов стигна до тези откровения откакто няколко дни бе подложен на тежък „ обстрел ” от някогашния боен министър Николай Ненчев и обединения от дясното политическо пространство.
Струва си да се означи, че за момента министърът, който е дал най-вече пари на Русия за поддръжка на МиГ-29 в най-новата история е точно земеделецът Ненчев. През ноември 2016 година МО подписа два контракта – единият за доставка на 10 мотора РД-33, а другият за седем кутии на самолетните елементи КСА-2. И двата контракта бяха с българската компания „ Авиостарт ” ООД, която играеше посредническа роля и в действителност представляваше съветската компания РСК „ МиГ ”. Стойността на двата контракта бе малко под 65 млн. лв..
Къде забравихме „ Авионамс ”?
През януари 2016 година, до момента в който наблюдаваше полет на български МиГ-29 задвижван с ремонтирани в Полша РД-33, министър-председателят Борисов даде обещание, че цялата българска военна авиация ще се поддържа в авиоремонтния цех „ Авионамс ”, който страната ще си върне назад.
Процесът по национализацията на завода, който бе част от срутилата се бизнесимперия на банкера Цветан Василев, се проточи чак до май 2017 година Точно, когато кабинета „ Борисов 3 ” към този момент бе не запомнил, че кабинетът „ Борисов 2 ” обещаваше ремонта на МиГ-29 да се прави в „ Авионамс ”.
В исторически проект „ Авионамс ” (преди прочут, като ТЕРЕМ „ Георги Бенковски ”) в никакъв случай не са усвоявали ремонта на МиГ-29 в цялостния му размер, макар един скръбен опит от 90-те години на предишния век. Реално в завода са ремонтирани няколко броя РД-33 в края на 90-те, а преди 8 – 10 години там се правиха мероприятията по прекосяване на употреба по техническо положение и възобновяване на летателната валидност на 16-те български МиГ-29, само че заводът бе подизпълнител на РСК „ МиГ ”, предоставящ хангари и избрана техническа помощ.
Теоретично е допустимо част от поддръжката на българските МиГ-29 да се прави в „ Авионамс ”, само че с цел да се стигне до това, би трябвало да се влага не малко в машини, образование на фрагменти, лицензи и „ ноу-хау ”. Като всичко това би трябвало да пристигна от Русия. От там ще се чакат и аварийните елементи употребявани за тези поправки.
Но най-важният въпрос е, има ли смисъл в сходни съществени вложения за изтребител, чийто витален цикъл отива към своя край?
Сценарият с отвод от изтребителна авиация
Разбира се, допустимо е България да съобщи, че стопира всевъзможни взаимоотношения с Русия по въпросите за поддръжката на МиГ-29, каквито гласове отчетливо се чуват. И това неизбежно ще докара до прекъсването на полетите с тях след няколко месеца.
Най-непосредственият резултат от оставането на България без изтребителна авиация ще е прекъсването на носенето на дежурство по задачата „ ер полисинг ” в границите на интегрираната система за Противовъздушна отбрана на НАТО. А това ще принуди страната ни да изиска помощ за осъществяване на тази задача от съюзна страна. Дали това ще се случва гратис или не, е напълно обособена тематика.
Политическите резултати от едно такова нещо ще са убийствени и държавното управление ще понесе сериозен удар по рейтинга си. Със сигурност Каракачанов няма да желае да остава в историята, като министърът, който постави кръст на изтребителната авиация на България, което изначално ще направи стигането до такова решение, на практика невероятно.
Друг негатив от сходно деяние ще бъде обстоятелството, че България, която така и така е потребител на сигурност в НАТО, ще стане още по-голяма тежест за Алианса. Въпреки, че преди съвсем четири години в Уелс бе взето решение за разкъсване на зависимостта от Русия във военната сфера, през днешния ден НАТО примижава за сходни зависимости, които към момента са много постоянно срещани в Източна Европа в името на поддръжането на някакъв боен потенциал.
Да не приказваме за загубата на изтребителните ни водачи, в чиято подготовка са влагани десетки милиони.
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 0102
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ