Американската армада е във водите на Близкия изток, но Иран не се предава
Техеран съобщи, че въоръжените сили са с пръст на спусъка и подготвени за неотложен отговор
Градусът на напрежение в Иран се подвигна, откакто американската военноморска група отпред със самолетоносача „ Ейбрахам Линкълн “ през днешния ден доближи водите на Близкия изток. Това стана след дълготрайно напредване от Южнокитайско море към Арабско море и се възприема в Техеран като явен сигнал за напън.
Иранските управляващи реагираха с проява на подготвеност. Според публични данни армията е получила незабавна доставка от хиляда дрона. Външният министър Абас Арагчи съобщи, представен от Българска национална телевизия, че въоръжените сили стоят в цялостна бойна подготвеност, с пръст върху спусъка са и ще отговорят неотложно при офанзива против иранска територия, въздушно пространство или морски зони.
Американското наличие в района към този момент надвишава 40 хиляди военни, ситуирани в 11 бази. Самолетоносачът носи със себе си бойна авиация, в това число изтребители F-18 и F-35, както и хеликоптери за разнообразни интервенции. Той е придружаван от разрушители с ракети „ Томахоук “ и системи за противовъздушна защита. Паралелно Съединените щати трансферираха спомагателни изтребители, системи за отбрана и самолети за презареждане във въздуха.
Пред управлението във Вашингтон стоят няколко сюжета, които към този момент се разискват обществено. Един от тях е морска обсада на Ормузкия пролив. Този ход непосредствено визира Иран, само че и международната стопанска система, тъй като през този маршрут минава забележителна част от световния петролен трафик. Такъв напън би имал незабавни последствия върху цените на силата и доставките.
Друг сюжет е серия от прецизни военни удари по стратегически ирански цели. Американската логичност в този случай цели намаляване на режима и усилване на вътрешния напън. Държавният секретар Марко Рубио съобщи, че стопанската система на Иран е в бездънен колапс и властта не съумява да отговори на общественото неодобрение.
Има и модел, при който иранското управление резервира контрола, само че трансформира част от политиките си, с цел да облекчи натиска. Подобен метод би срещнал сериозна опозиция вътре в страната и не подсигурява непоклатимост.
Военни анализатори разискват и по-тежки последици. Иран може да отговори с удари по американски бази в района или с дейности, които заплашват корабоплаването в Персийския залив. Подобна ескалация носи риск от пряк боен конфликт с непредвидими последствия.
Все още остава отворен и дипломатическият път. Президентът Доналд Тръмп съобщи, че чака Иран да седне на масата за договаряния и да одобри условия, които включват отвод от нуклеарна стратегия, заличаване на запасите от обогатен уран и преустановяване на поддръжката за въоръжени групировки в района.
Международната реакция демонстрира какъв брой сензитивна е обстановката. Русия прикани за разговор, а Турция разгласи подготвеност да ускори контрола по границата си с Иран. В Анкара предстоят диалози на високо равнище сред ирански представители и турското управление.
Напрежението към Иран към този момент не е единствено районен въпрос. То визира енергийната сигурност, световната стопанска система и салдото на силите в Близкия изток. Ти следиш миг, в който всяко решение носи висока цена.
Градусът на напрежение в Иран се подвигна, откакто американската военноморска група отпред със самолетоносача „ Ейбрахам Линкълн “ през днешния ден доближи водите на Близкия изток. Това стана след дълготрайно напредване от Южнокитайско море към Арабско море и се възприема в Техеран като явен сигнал за напън.
Иранските управляващи реагираха с проява на подготвеност. Според публични данни армията е получила незабавна доставка от хиляда дрона. Външният министър Абас Арагчи съобщи, представен от Българска национална телевизия, че въоръжените сили стоят в цялостна бойна подготвеност, с пръст върху спусъка са и ще отговорят неотложно при офанзива против иранска територия, въздушно пространство или морски зони.
Американското наличие в района към този момент надвишава 40 хиляди военни, ситуирани в 11 бази. Самолетоносачът носи със себе си бойна авиация, в това число изтребители F-18 и F-35, както и хеликоптери за разнообразни интервенции. Той е придружаван от разрушители с ракети „ Томахоук “ и системи за противовъздушна защита. Паралелно Съединените щати трансферираха спомагателни изтребители, системи за отбрана и самолети за презареждане във въздуха.
Пред управлението във Вашингтон стоят няколко сюжета, които към този момент се разискват обществено. Един от тях е морска обсада на Ормузкия пролив. Този ход непосредствено визира Иран, само че и международната стопанска система, тъй като през този маршрут минава забележителна част от световния петролен трафик. Такъв напън би имал незабавни последствия върху цените на силата и доставките.
Друг сюжет е серия от прецизни военни удари по стратегически ирански цели. Американската логичност в този случай цели намаляване на режима и усилване на вътрешния напън. Държавният секретар Марко Рубио съобщи, че стопанската система на Иран е в бездънен колапс и властта не съумява да отговори на общественото неодобрение.
Има и модел, при който иранското управление резервира контрола, само че трансформира част от политиките си, с цел да облекчи натиска. Подобен метод би срещнал сериозна опозиция вътре в страната и не подсигурява непоклатимост.
Военни анализатори разискват и по-тежки последици. Иран може да отговори с удари по американски бази в района или с дейности, които заплашват корабоплаването в Персийския залив. Подобна ескалация носи риск от пряк боен конфликт с непредвидими последствия.
Все още остава отворен и дипломатическият път. Президентът Доналд Тръмп съобщи, че чака Иран да седне на масата за договаряния и да одобри условия, които включват отвод от нуклеарна стратегия, заличаване на запасите от обогатен уран и преустановяване на поддръжката за въоръжени групировки в района.
Международната реакция демонстрира какъв брой сензитивна е обстановката. Русия прикани за разговор, а Турция разгласи подготвеност да ускори контрола по границата си с Иран. В Анкара предстоят диалози на високо равнище сред ирански представители и турското управление.
Напрежението към Иран към този момент не е единствено районен въпрос. То визира енергийната сигурност, световната стопанска система и салдото на силите в Близкия изток. Ти следиш миг, в който всяко решение носи висока цена.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ