Руската ракета „Скиф” е много по-страшна за противниците от хиперзвуковия „Циркон”
Преди два дни, 23 ноември, БЛИЦ описа за въвеждането на въоръжение на новата съветска балистична ракета „ Скиф ”, способна дълготрайно време да се намира в режим на очакване на морското дъно и по команда да порази земни или морски цели. Сега предлагаме по-подробна информация от svpressa.ru. Работата по основаване на ракетата „ Скиф” почнала още при започване на 1990-те години и приключила при започване на 2013 година, като държавните тествания почнали през юни. Оттогава и в българските медии се появиха няколко известия, които останаха в сянката на другите вести.
Самата ракета „ Скиф” не е изключително неповторима и най-вероятно съставлява трансформация на известната МБР с морско базиране „ Синева” или „ Лайнер”, също създадени в Центъра „ Макеев” в задуралския град Миас.
Основният механически проблем е основаването на транспортно-пусков резервоар, в който ракетата би трябвало да обитава 10 и повече години. Първо, той се намира в нападателна среда, корозивна металите. Второ, контейнерът с ракетата от самото начало би трябвало да се намира в работоспособно дежурно положение без никакво техническо наблюдаване и обслужване – това допуска значително повишение на надеждността на всички системи на подводния комплекс.
В тестванията на „ Скиф” взела присъединяване дизел-електрическата подводница „ Саров”, на която в предната част разширили един торпеден уред до диаметър 1 м. Именно в него е съхранявана ракетата „ Скиф”. В интервенцията по втурване на дъното взела присъединяване атомната дълбоководна станция АС-12 „ Лошарик”, която заслужава да бъде тематика за друга обява на БЛИЦ.
Поставянето на „ Скиф” за дежурство е доста просто: подводницата „ Саров” отива под вода до избраната точка и изхвърля контейнера, който поляга на дъното. При приемане на команда за старт се продухва контейнерът от водата в него, той застава отвесно и по-късно изплава нагоре. Подводницата изстрелва ракетата от дълбочина 50 м., с цел да не се демаскира, само че „ Скиф” е за еднократно потребление и няма проблем даже да излезе на повърхността за надводен старт.
Ракетите с дънно базиране имат още едно предимство – те са евтини. След слагането на дежурство разноските по тях са нулеви.
Разполагането на ракетите „ Скиф” покрай територии на евентуалния съперник няма да е допустимо. Причината е признатият през 1970 година интернационален „ Договор за морското дъно”. Той не разрешава разполагане на нуклеарно оръжие на морското дъно отвън 12-милната зона около брега (22 км). Обаче има изгода, в случай че „ Скиф” се сложи на дежурство в арктическия шелф. В този случай времето за долитане на МБР до американския континент доста се редуцира. Това е значим фактор за въздържане на съперника от недомислени решения.
Реални са желанията Съединени американски щати да излязат от Договора за ракетите със междинна и дребна отдалеченост (5500-500 км). Конгресът към този момент задели 58 млн $ за разработка на балистична ракета със междинна отдалеченост. Ако договорът бъде денонсиран, то американците сигурно ще разположат тези ракети в Европа. В резултат ще се редуцира времето за долитане на нуклеарните ракети до европейската част на Русия. За сметка на това с помощта на разполагането на „ Скиф” симетрично ще се редуцира времето за тяхното долитане до територията на Съединени американски щати.
Впрочем това не е единственият вид за съветски отговор на Съединени американски щати, в случай че излязат от контракта за РСМД. На 5 ноември БЛИЦ разгласява материала „ Как Русия ще отговори „ огледално”, в случай че Съединени американски щати излязат от Договора за ракети с дребна и междинна отдалеченост?”. В него се споделя по какъв начин Русия е подготвена за реанимира консервиран план от началото на 1990-години за основаване на леката 15-тонна МБР „ Курьер”, която се побира в ТИР, само че има радиус над 10 хиляди км.
Доналд Тръмп е предразположен на страсти, само че когато взема решение в него се разсънва предприемачът, пресмятащ опасности от загуби и вероятни облаги. Интересно какво ще бъде неговото решение за излизане на Съединени американски щати от Договора за РСМД.
Превод и редакция: БЛИЦ
Самата ракета „ Скиф” не е изключително неповторима и най-вероятно съставлява трансформация на известната МБР с морско базиране „ Синева” или „ Лайнер”, също създадени в Центъра „ Макеев” в задуралския град Миас.
Основният механически проблем е основаването на транспортно-пусков резервоар, в който ракетата би трябвало да обитава 10 и повече години. Първо, той се намира в нападателна среда, корозивна металите. Второ, контейнерът с ракетата от самото начало би трябвало да се намира в работоспособно дежурно положение без никакво техническо наблюдаване и обслужване – това допуска значително повишение на надеждността на всички системи на подводния комплекс.
В тестванията на „ Скиф” взела присъединяване дизел-електрическата подводница „ Саров”, на която в предната част разширили един торпеден уред до диаметър 1 м. Именно в него е съхранявана ракетата „ Скиф”. В интервенцията по втурване на дъното взела присъединяване атомната дълбоководна станция АС-12 „ Лошарик”, която заслужава да бъде тематика за друга обява на БЛИЦ.
Поставянето на „ Скиф” за дежурство е доста просто: подводницата „ Саров” отива под вода до избраната точка и изхвърля контейнера, който поляга на дъното. При приемане на команда за старт се продухва контейнерът от водата в него, той застава отвесно и по-късно изплава нагоре. Подводницата изстрелва ракетата от дълбочина 50 м., с цел да не се демаскира, само че „ Скиф” е за еднократно потребление и няма проблем даже да излезе на повърхността за надводен старт.
Ракетите с дънно базиране имат още едно предимство – те са евтини. След слагането на дежурство разноските по тях са нулеви.
Разполагането на ракетите „ Скиф” покрай територии на евентуалния съперник няма да е допустимо. Причината е признатият през 1970 година интернационален „ Договор за морското дъно”. Той не разрешава разполагане на нуклеарно оръжие на морското дъно отвън 12-милната зона около брега (22 км). Обаче има изгода, в случай че „ Скиф” се сложи на дежурство в арктическия шелф. В този случай времето за долитане на МБР до американския континент доста се редуцира. Това е значим фактор за въздържане на съперника от недомислени решения.
Реални са желанията Съединени американски щати да излязат от Договора за ракетите със междинна и дребна отдалеченост (5500-500 км). Конгресът към този момент задели 58 млн $ за разработка на балистична ракета със междинна отдалеченост. Ако договорът бъде денонсиран, то американците сигурно ще разположат тези ракети в Европа. В резултат ще се редуцира времето за долитане на нуклеарните ракети до европейската част на Русия. За сметка на това с помощта на разполагането на „ Скиф” симетрично ще се редуцира времето за тяхното долитане до територията на Съединени американски щати.
Впрочем това не е единственият вид за съветски отговор на Съединени американски щати, в случай че излязат от контракта за РСМД. На 5 ноември БЛИЦ разгласява материала „ Как Русия ще отговори „ огледално”, в случай че Съединени американски щати излязат от Договора за ракети с дребна и междинна отдалеченост?”. В него се споделя по какъв начин Русия е подготвена за реанимира консервиран план от началото на 1990-години за основаване на леката 15-тонна МБР „ Курьер”, която се побира в ТИР, само че има радиус над 10 хиляди км.
Доналд Тръмп е предразположен на страсти, само че когато взема решение в него се разсънва предприемачът, пресмятащ опасности от загуби и вероятни облаги. Интересно какво ще бъде неговото решение за излизане на Съединени американски щати от Договора за РСМД.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ