Кои са българите, показали на света най-новата сграда на Заха Хадид
Преди дни " Дневник " сподели постройката с най-голям атриум в света, която отвори порти в Пекин - 45-етажната Leeza Soho, проектирана от починалата Заха Хадид. Това, което остана прикрито е, че 3D визуализацията, с която дизайнерската идея за кулата бе показана пред света, е дело на български екип.
Зад 3-минутното видео стоят Евгений Кондев и Ивайло Бегов и тяхното студио за архитектурна визуализация Cosmoscube, а музиката е основана от Стоян Бозов. Евгений и Ивайло описват за пътя си от студентската пейка до работата за Zaha Hadid Architects като на смешка. В видимо безметежната им история обаче пропущат цената на израстването - дългите часове работа, надпреварата със самия себе си, напрежението и изтощението, тъй като, както споделят, " това не е забавно ". А отговорът кое е забавното е незабавен - това, което остава.
От студентското общежитие до едно от най-престижните архитектурни бюра в света
Евгений Кондев и Ивайло Бегов се срещат, до момента в който учат архитектура в София. Срещата им обаче не е в университета, а в коридора на студентското общежитие, където са съседи по стая. Към оня миг Евгений, който е по-голям, към този момент работи за известна компания за визуализации. Разказите му окуражават Ивайло и той стартира да работи по портфолиото си, с цел да се причисли след време към екипа. Търсенето на свободата е в основата на това двамата да се насочат към архитектурните визуализации.
" В УАСГ се влиза с изобразяване и математика. После обаче приложението на архитектурата в България се оказва малко по-особено, обвързвано с разкарване по общини, съблюдаване на Закона за устройството на териториите и проблематики на административно ниво. А това не са типичните артистични неща, които младежът си мисли, когато избира да учи тази компетентност. При визуализацията остава по-скоро рисуването и има малко повече независимост ", споделя Ивайло Бегов.
Същото предпочитание за независимост обаче краткотрайно разделя пътищата на бъдещите съдружници и когато Ивайло стартира работа в компанията за визуализации, Евгений напуща. Все отново връзката остава и няколко години по-късно двамата вземат решение да отворят лична компания. И въпреки този развой също да лишава време и да е съпроводен с спирания, искрата е запалена и през 2015 година студиото им Cosmoscube отваря порти. Днес в него работят 20-ина души в два офиса - в София и в Пловдив, а активността им в резюме Ивайло разказва по този начин: " Правим картинки на здания, които още не са издигнати, с цел да може хората, които не схващат от архитектурен чертеж, да си показват по какъв начин ще наподобяват. А тези хора са значими - това са купувачите, общини или държавни институции, които би трябвало да издадат разрешителни, да вземем за пример ".
Пробив на задграничния пазар на процедура няма, тъй като през цялото време те работят най-вече с чужденци. В началото - с американци, без името им да се появява непосредствено по плановете, а последователно намират клиенти в Англия, Германия, Австралия, Израел. Контактът с хората, естествено, е най-важната частица от веригата, а контактът с българи изиграва роля за работата им за архитектурното бюро на Заха Хадид. Българин, който работи по Leesa Soho в Пекин е жури в конкурс за библиотека на Варна, където Cosmoscube прави визуализациите за един от претендентите - арх. Георги Кътов. Проектът остават втори, само че Евгений и Ивайло пишат до всички членове на журито, представяйки активността на студиото си. След шест месеца безмълвие от Zaha Hadid Architects им пишат, че " вършим една висока постройка " и по този начин идва първият им общ план - нощна 3D визуализация, подчертаваща светлинните резултати на кулата. " Нашата картинка тогава е почнала да се върти из офисите им и след това се стигна и до работата ни по видеото ", споделя Ивайло.
Колко хиляди часа обработка са нужни за 3 минути и от кое място е музиката
Зад близо трите минути, които разкриват къде се намира и по какъв начин наподобява " усуканата " 46-етажна кула с най-високия атриум в света, стоят стотици часове работа на екипа на студиото и в пъти повече - на компютрите. Защото цялостният резултат се реализира с куп елементи - от отразяването или пропускането на светлината от фасадата, през реалистичната заобикаляща среда, до придвижванията на триизмерните човешки фигури.
" От 3D програмата до гледането на видеото има огромен развой и един от най-дългите е ренденето (последният стадий от компютърната обработка на цялата кодирана информация, тъй че видеото да стане готово за гледане - бел.ред.). И това лиши по час за всеки фрейм. В една секунда има 25 фрейма - над 3 хиляди фрейма в цялото видео. Това са над 3 хиляди часа, в случай че се работи на един компютър, само че ние имаме 50 машини, по които се рендеше ", споделя Ивайло Бегов.
Музиката към видеото също се оказва предизвикателство, откакто екипът открива, че не е задоволително да купи някоя от готовите мелодии, предлагани от профилираните библиотеки. И тук основаните контакти са решаващи и в работата се включва Стоян Бозов, композитор, аранжор и тонрежисьор. След години на участия в чужбина и три албума с група " Йерихон ", той се връща в България, приключва тонрежисура и основава лично студио. Работи по разнообразни аранжименти и звукозаписи, основава даже музика за видеоигри, а един от последните му планове е аранжиментът на новата ария на Васил Найденов " На инцидентна гара ".
© Георги Кожухаров
Музиката във видеото е дело на Стоян Бозов
" Всичко в България е шуробаджанащина ", смее се Стоян и споделя по какъв начин с него се свързал Евгений и му изпратил още незавършеното видео. След няколко диалога и уточняване на елементи работата стартира, а най-голямото предизвикателство се оказва да сътвори музика, която да дава отговор на действието във видеото и в същото време - на големия лист с условия на архитектите.
" Всяка част от видеото има свое движение, свое въодушевление и би трябвало да създадеш музика, която да съответствува ритмически с това. В началото подходих с огромен контрастност, само че след това се наложи да понижа интензивността, без да разбутам темпото ", споделя Стоян и изяснява какви са рисковете: " Може да се случи по този начин, че да стартираме да се въртим в обаян кръг - аз да пипна нещо, обаче това може да наложи те да трансформират видеото и да се вкараме в един безконечен развой ".
За пазара в България и провокациите в чужбина
Има ли пазар за сходни архитектурни визуализации в България - късият отговор е " мъчно може да се откри ". " Като цяло нашият пазар е характерен. Защото това са едни пари, които се отделят от общия бюджет на плана за неговата образна част. Визуалната част я изискват хора, които имат избран стандарт. В България подобен стандарт не е въведен - на никое място не се споделя: Има условия за плана да има картинки, които да дават отговор за нещо. И архитектурните студиа постоянно си ги вършат сами ", споделя Ивайло Бегов.
" Нивото на работа в България е положително, хората работят добре. Но, за общата среда в Англия и в Австралия законът задължава да се вършат фотореалистични облици. Там хората са израснали ментално, цялото население. Там няма да ти разрешат да направиш 60-етажна постройка до дребни здания. И гледат по какъв начин се слива твоята постройка с околната среда, дали ѝ дава отговор, дали дава отговор на условията за визия на съответния квартал, просто хората си правят работата ", прибавя Евгений Кондев.
Двамата дефинират работата си като прекомерно интензивна, само че признават, че не могат да си разрешат да забавят темпото. На външния пазар се конкурират и с други български компании, и с такива от Централна Европа, Украйна, Румъния, също и Китай. " Това са страни, които дават близки цени. В Китай обаче са милиони. Там компании като нашата са формирани от хиляда души и имат лични здания ", споделя Ивайло. " Нивото, което се изисква, е високо. И в случай че не го покриваш, няма да ти се получи. Това е и офис просвета, и да си разбираш от работата, само че единствено това не е задоволително - би трябвало да разбираш и това, което другите вършат, и да си конкурентноспособен, и да си еластичен, и да работиш доста ", прибавя той, " За да те гледат като един от тях, би трябвало да покриеш доста високо равнище, да се докажеш. А след това, би трябвало да отговаряш на стандарта, който си задал първоначално, да не се успокояваш, да не сваляш летвата. "
" Нашето работно време стартира, когато стартира и свършва, когато свърши, лишава по 12 часа и повече ", прибавя Евгений и споделя, че сега една от най-големите му компликации е да изясни на дребното си дете за какво отделя толкоз доста време, с цел да " прави картинки на къщи ", вместо да си е у дома. И за двамата на дневен ред е по какъв начин да намерят баланс сред работата и намирането на повече време за фамилията.
А за това какво се е трансформирало в годините от първите им професионални стъпки до момента Евгений се майтапи: " Мащабът стана по-голям, компютрите харчат повече рам ". " Изменят се личните ти усещания за работата, която вършиш ", прибавя към този момент съществено Ивайло, " Започваме да гледаме на работата си като на нещо, което е скъпо, и желаеме да го вършим за хора, за които е скъпо. "
Зад 3-минутното видео стоят Евгений Кондев и Ивайло Бегов и тяхното студио за архитектурна визуализация Cosmoscube, а музиката е основана от Стоян Бозов. Евгений и Ивайло описват за пътя си от студентската пейка до работата за Zaha Hadid Architects като на смешка. В видимо безметежната им история обаче пропущат цената на израстването - дългите часове работа, надпреварата със самия себе си, напрежението и изтощението, тъй като, както споделят, " това не е забавно ". А отговорът кое е забавното е незабавен - това, което остава.
От студентското общежитие до едно от най-престижните архитектурни бюра в света
Евгений Кондев и Ивайло Бегов се срещат, до момента в който учат архитектура в София. Срещата им обаче не е в университета, а в коридора на студентското общежитие, където са съседи по стая. Към оня миг Евгений, който е по-голям, към този момент работи за известна компания за визуализации. Разказите му окуражават Ивайло и той стартира да работи по портфолиото си, с цел да се причисли след време към екипа. Търсенето на свободата е в основата на това двамата да се насочат към архитектурните визуализации.
" В УАСГ се влиза с изобразяване и математика. После обаче приложението на архитектурата в България се оказва малко по-особено, обвързвано с разкарване по общини, съблюдаване на Закона за устройството на териториите и проблематики на административно ниво. А това не са типичните артистични неща, които младежът си мисли, когато избира да учи тази компетентност. При визуализацията остава по-скоро рисуването и има малко повече независимост ", споделя Ивайло Бегов.
Същото предпочитание за независимост обаче краткотрайно разделя пътищата на бъдещите съдружници и когато Ивайло стартира работа в компанията за визуализации, Евгений напуща. Все отново връзката остава и няколко години по-късно двамата вземат решение да отворят лична компания. И въпреки този развой също да лишава време и да е съпроводен с спирания, искрата е запалена и през 2015 година студиото им Cosmoscube отваря порти. Днес в него работят 20-ина души в два офиса - в София и в Пловдив, а активността им в резюме Ивайло разказва по този начин: " Правим картинки на здания, които още не са издигнати, с цел да може хората, които не схващат от архитектурен чертеж, да си показват по какъв начин ще наподобяват. А тези хора са значими - това са купувачите, общини или държавни институции, които би трябвало да издадат разрешителни, да вземем за пример ".
Пробив на задграничния пазар на процедура няма, тъй като през цялото време те работят най-вече с чужденци. В началото - с американци, без името им да се появява непосредствено по плановете, а последователно намират клиенти в Англия, Германия, Австралия, Израел. Контактът с хората, естествено, е най-важната частица от веригата, а контактът с българи изиграва роля за работата им за архитектурното бюро на Заха Хадид. Българин, който работи по Leesa Soho в Пекин е жури в конкурс за библиотека на Варна, където Cosmoscube прави визуализациите за един от претендентите - арх. Георги Кътов. Проектът остават втори, само че Евгений и Ивайло пишат до всички членове на журито, представяйки активността на студиото си. След шест месеца безмълвие от Zaha Hadid Architects им пишат, че " вършим една висока постройка " и по този начин идва първият им общ план - нощна 3D визуализация, подчертаваща светлинните резултати на кулата. " Нашата картинка тогава е почнала да се върти из офисите им и след това се стигна и до работата ни по видеото ", споделя Ивайло.
Колко хиляди часа обработка са нужни за 3 минути и от кое място е музиката
Зад близо трите минути, които разкриват къде се намира и по какъв начин наподобява " усуканата " 46-етажна кула с най-високия атриум в света, стоят стотици часове работа на екипа на студиото и в пъти повече - на компютрите. Защото цялостният резултат се реализира с куп елементи - от отразяването или пропускането на светлината от фасадата, през реалистичната заобикаляща среда, до придвижванията на триизмерните човешки фигури.
" От 3D програмата до гледането на видеото има огромен развой и един от най-дългите е ренденето (последният стадий от компютърната обработка на цялата кодирана информация, тъй че видеото да стане готово за гледане - бел.ред.). И това лиши по час за всеки фрейм. В една секунда има 25 фрейма - над 3 хиляди фрейма в цялото видео. Това са над 3 хиляди часа, в случай че се работи на един компютър, само че ние имаме 50 машини, по които се рендеше ", споделя Ивайло Бегов.
Музиката към видеото също се оказва предизвикателство, откакто екипът открива, че не е задоволително да купи някоя от готовите мелодии, предлагани от профилираните библиотеки. И тук основаните контакти са решаващи и в работата се включва Стоян Бозов, композитор, аранжор и тонрежисьор. След години на участия в чужбина и три албума с група " Йерихон ", той се връща в България, приключва тонрежисура и основава лично студио. Работи по разнообразни аранжименти и звукозаписи, основава даже музика за видеоигри, а един от последните му планове е аранжиментът на новата ария на Васил Найденов " На инцидентна гара ".
© Георги Кожухаров
Музиката във видеото е дело на Стоян Бозов
" Всичко в България е шуробаджанащина ", смее се Стоян и споделя по какъв начин с него се свързал Евгений и му изпратил още незавършеното видео. След няколко диалога и уточняване на елементи работата стартира, а най-голямото предизвикателство се оказва да сътвори музика, която да дава отговор на действието във видеото и в същото време - на големия лист с условия на архитектите.
" Всяка част от видеото има свое движение, свое въодушевление и би трябвало да създадеш музика, която да съответствува ритмически с това. В началото подходих с огромен контрастност, само че след това се наложи да понижа интензивността, без да разбутам темпото ", споделя Стоян и изяснява какви са рисковете: " Може да се случи по този начин, че да стартираме да се въртим в обаян кръг - аз да пипна нещо, обаче това може да наложи те да трансформират видеото и да се вкараме в един безконечен развой ".
За пазара в България и провокациите в чужбина
Има ли пазар за сходни архитектурни визуализации в България - късият отговор е " мъчно може да се откри ". " Като цяло нашият пазар е характерен. Защото това са едни пари, които се отделят от общия бюджет на плана за неговата образна част. Визуалната част я изискват хора, които имат избран стандарт. В България подобен стандарт не е въведен - на никое място не се споделя: Има условия за плана да има картинки, които да дават отговор за нещо. И архитектурните студиа постоянно си ги вършат сами ", споделя Ивайло Бегов.
" Нивото на работа в България е положително, хората работят добре. Но, за общата среда в Англия и в Австралия законът задължава да се вършат фотореалистични облици. Там хората са израснали ментално, цялото население. Там няма да ти разрешат да направиш 60-етажна постройка до дребни здания. И гледат по какъв начин се слива твоята постройка с околната среда, дали ѝ дава отговор, дали дава отговор на условията за визия на съответния квартал, просто хората си правят работата ", прибавя Евгений Кондев.
Двамата дефинират работата си като прекомерно интензивна, само че признават, че не могат да си разрешат да забавят темпото. На външния пазар се конкурират и с други български компании, и с такива от Централна Европа, Украйна, Румъния, също и Китай. " Това са страни, които дават близки цени. В Китай обаче са милиони. Там компании като нашата са формирани от хиляда души и имат лични здания ", споделя Ивайло. " Нивото, което се изисква, е високо. И в случай че не го покриваш, няма да ти се получи. Това е и офис просвета, и да си разбираш от работата, само че единствено това не е задоволително - би трябвало да разбираш и това, което другите вършат, и да си конкурентноспособен, и да си еластичен, и да работиш доста ", прибавя той, " За да те гледат като един от тях, би трябвало да покриеш доста високо равнище, да се докажеш. А след това, би трябвало да отговаряш на стандарта, който си задал първоначално, да не се успокояваш, да не сваляш летвата. "
" Нашето работно време стартира, когато стартира и свършва, когато свърши, лишава по 12 часа и повече ", прибавя Евгений и споделя, че сега една от най-големите му компликации е да изясни на дребното си дете за какво отделя толкоз доста време, с цел да " прави картинки на къщи ", вместо да си е у дома. И за двамата на дневен ред е по какъв начин да намерят баланс сред работата и намирането на повече време за фамилията.
А за това какво се е трансформирало в годините от първите им професионални стъпки до момента Евгений се майтапи: " Мащабът стана по-голям, компютрите харчат повече рам ". " Изменят се личните ти усещания за работата, която вършиш ", прибавя към този момент съществено Ивайло, " Започваме да гледаме на работата си като на нещо, което е скъпо, и желаеме да го вършим за хора, за които е скъпо. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ