Преди да започнем историята на отношенията между българската държава и

Преди да стартираме историята на връзките сред българската страна и Русия, първо ще би трябвало да разгледаме ориста на Волжка България, която е била непрекъснат противник на античните съветски князе. Предците на този славянски народ са един от фрагментите от хунската инвазия.

Някога това са били обединени хора от тюркски генезис, които били принудени да се разделят на два клона. В последна сметка те се оказали ситуирани на три хиляди километра един от различен. Един от тях се утвърждава на Балканите, и в последна сметка се асимилира с локалното славянско население, приемайки техния език и просвета, оставяйки спомените за генетичните си корени единствено в личното си име. Другия клон се озовава на североизток, който в последна сметка се открива в устието на река Кама, където се смесва с локалните финландски племена, запазвайки обаче своя език и традиции.

Следващият епизод от руско-българските връзки

могат да се смятат за южните походи на древноруския княз Святослав, който през 967 година нахлува в България, без да срещне сериозна опозиция. Войнственият Рюрикович пристигнал на Балканите не с цел да плячкосва, а с ясното желание да утвърди преимуществото си в тази гъсто обитаема и богата земя. Князът въобще не считал да се лимитира единствено със завладяването на България, а разчитал на по-нататъшното си разширение, за което свидетелства построяването на Переяславец като аванпост за следващо огромно настъпление. Но фантазиите за основаване на своя лична велика империя не били предопределени да се осъществен.

Заслужава да се означи, че централното идеологическо обръщение в руско-българските връзки (както и в политиката на Балканите като цяло) била концепцията за възобновяване на Византийската империя и Константинопол като „ втори Рим “, което геополитическите планове на доста съветски царе са били предопределени за осъществяване. В края на 15 век България е превзета от Османската империя, като в подмяна получава първо статут на васал, а след борбата при Никопол през 1396 година султан Баязид I дефинитивно причислява България към своята страна. Резултатът от 500-годишното турско господство е необятно опустошаване на страната, понижаване на популацията и послушание на самостоятелната българска черква на Константинополския патриарх. И по този начин, България се оказва под властта на същинско робство, което преди този момент е довело до опустошаване на множеството от съветските княжества.

През XVIII век властта на турския султан в покрайнините на империята почнали да отслабват, от което успяли да се възползват, както локалните управляващи, които в действителност съдействали за свличането на страната в безредица, по този начин и външнополитическите съдружници и настойници. Във вътрешната политика на България стартира интервал на кърджализъм, кръстен на четите на кърджалийските разбойници, държали в боязън цялото население на страната. Много селяни били принудени да избягат от провинцията в градовете, а най-проспериращите емигрирали в южната част на Русия, която бързо завладявала виталното си пространство. Успоредно с разгръщащите се спешни процеси във властовата конструкция на Българското княжество стартира интервал на възобновление в културната сфера, което води до подем на разнообразни типове изкуство, написването на личната национална история и началото на освободителната битка, против турското господство.

Баши-Бозуци

Един от значимите стадии на руско-българските връзки, предшестващи руско-турската война от 1877-1878 година, е по този начин нареченият „ гръцки план “ на Екатерина II, концепцията за която поражда след анексирането на Крим и придобиването на северното крайбрежие на Черно море. Това било доста улеснено от морската експедиция на архипелага, вследствие на която съветският флот за първи път съумява да тества своите сили надалеч от границите си и с военните си дейности помогнала за отделянето на Египет от Османската империя.

В центъра на грандиозните завоевателни проекти на Екатерина е била столицата на турската страна – Истанбул, която е трябвало да върне истинското си име “Константинопол ” и предходния ѝ стратегически статут. Руската владетелка била толкоз въодушевена от тази концепция, че решила да кръсти внука си в чест на първия и последния византийски император.

Вторият освободителен поход против Цариград

е съдбоносен още през идващия век, по време на известната Руско-турска война, водена по време на ръководството на Александър II. Войната от 1877-1878 година имала освен геополитическо, само че и значимо национално значение за Русия. Тя трябвало да способства за социално-икономическото развиване на южните региони на Русия, които се оказали в мъчно състояние след Парижкия контракт, който поставил завършек на несполучливата Кримска война.

Руско-турската стратегическа борба на Балканите станала идеологическа основа за образуването на националната „ съветска концепция “, която съумяла да сплоти към себе си представители на гражданското общество от разнообразни политически възгледи. Поетът Николай Туроверов, разсъждавайки върху аргументите за разпадането на Руската империя, припомнил за бойците, които „ изкупиха кримския позор с съветската кръв на Балканите “. Войната изглеждала оправдана и от позиция на вътрешноосвободителните процеси, протичащи в подчинените на Османската империя райони, в това число и в България. Тук през лятото на 1875 година стартира всеобщо въстание на българското население за унищожаване на дългогодишния турски терор. Зверствата на башибазуците в България, където за малко време били изклани над 30 000 цивилни, получили необятен отзив в Европа.

Без да се стопираме в детайли на всеки стадий от военните дейности, заслужава да се означи съвсем образцовата интервенция, осъществена от съветското командване за форсиране на Дунав при започване на войната. Така че, съгласно експертни оценки, вероятните загуби на армията трябвало да бъдат от 10 до 30 хиляди души, само че в действителност действителните загуби били минимални: 748 души били убити, удавени и ранени. Като цяло първичният бърз ритъм на съветското нахлуване през Стара планина в средата на юли 1877 година е изгубен, не без въздействието на продължителните обсадни интервенции при Никопол, Русчук и Плевен, както и обичайна липса на сили и ниско равнище на стратегическото обмисляне. Историкът А. Б. Широкорад отбелязва по този мотив: „ Сякаш щяха да се бият не с голямата Османска империя, а с Хивинското царство. ”

Случаите на същински подвиг измежду съветските бойци и младши офицери в Плевен са добре известни, само че от другата страна на везната над тях надвива държанието на генералите. Съвременниците разказват, както непрекъснатото занемаряване на военното разузнаване, по този начин и желанието за несъразмерни ексцесии даже в изискванията на фронтовата линия, умишлената инерция при осъществяването на неуместните („ възмутителни “) заповеди. Така се образува обликът на самобитния групов „ военачалник Скалозуб ”, който изключително ясно се разминава с кървавия феномена на Плевен. След завладяването на крепостта Адрианопол през януари 1878 година пътят към Константинопол е отворен – остарялата фантазия на всички съветски владетели, като се стартира от Олег и Святослав, имало всички шансове да се сбъдне.

Всеки съветски боец желаел да сложи още веднъж православен кръст над купола на заветната Света София, превърната в джамия от турците. Александър II обаче не се осмелявал да даде окончателната заповед и в град Сан Стефано, на 10 благи западно от Константинопол, на 19 февруари 1878 година е подписан мирния контракт сред Русия и Османската империя.

Превземането на Плевен от съветските войски.

България се оказва главен бенефициент от Руско-турската война по Санстефанския контракт.

Съвсем нова страна, формирана от българските вилаети (области) на Османската империя, с щрих на перото на създателя на мирния контракт, граф Николай Павлович Игнатиев, е трансферирана голяма територия – от Дунав до Егейско море и от Черно море до Охридско езеро. Освен това под юрисдикцията на „ Велика България ” (както незабавно е „ кръстена ” новата държава) са трансферирани някои територии в Мизия, Македония и Тракия, обитаеми с етнически българи. Създаването на такава огромна страна, която евентуално би могла да съставлява сериозна опасност, провокирало голям звук от прилежащите страни – Сърбия, Румъния, Гърция и, несъмнено, Австро-Унгария.

Тази откровена „ пробългарска ” политика на съветската страна не донесла основни резултати. От една страна, дипломатическите благоприятни условия на Русия в Балканския район понижават, което води до усилване на въздействието на Австро-Унгария и откритите териториални искания на държавата-майка за колониални придобивки. Друг неотдавнашен съветски съдружник, Румъния, незабавно се трансформирала във зложелател и по този начин гневно подкрепената България заела антируска страна, както в Първата, по този начин и във Втората международна война. Така Руската империя изиграла доста основна роля за образуването на фамозния „ възел от несъгласия ” на Балканите, който можел да бъде отсечен единствено с военни средства.

Руското командване край Плевен.

През юни 1878 година в Берлин се организира интернационален конгрес за преразглеждане на изискванията на Санстефанския контракт. В резултат на това с обединените старания на „ европейската глутница “, както военачалник М. Д. Скобелев назовава Берлинския конгрес по войнишки метод, били отнети от „ съветската мечка “. Неуспешната „ Велика България ” е била разграничена на три елементи, като единствено централната част получава статут на българско самостоятелно княжество в границите на Османската империя.

Тогава българите били принудени да заплащат годишен налог на Турция. Земите на Македония – от Адриатическо и Егейско море – са били върнати на турците. От част от българските земи се основава самостоятелна провинция Източна Румелия, подчинена административно на Константинопол. Авторът на Санстефанския контракт граф Игнатиев подава оставка, а тогавашният канцлер Александър Михайлович Горчаков написа на император Александър II: „ Берлинският контракт е най-черната страница в моята служебна кариера “.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!