Просвещението
Преди да се обърнем към мистиците на Тибет, би трябвало да отбележим, че самите локални поданици назовават страната си Bod или Bod-Yul “(като се произнася Pyo-Yul), а себе си ” Pyo-pa “. Освен това Тибет носи поетичното име “Gang- Yul ” (въпреки обстоятелството, че в тези елементи рядко вали сняг), в превод значи „ Снежна страна “. Александра Давид-Неел, е французойка, която взема решение да отиде в тази загадъчна за европейците страна, оставяйки чудесно изложение в своята книга “Мистиците и фокусниците на Тибет ” – Mystiques et magiciens du Tibet.
Дейвид-Нийл, чието същинско име е Луиз Йожени Александрина Мари Дейвид, не била разпален странник и даже етнограф. Тя била оперна певица, която имала честа да се срещне персонално с Хелена Блаватска. След тази среща тя била толкоз доста впечатлена, че незабавно се втурна към Тибет.
„ Хората на Тибет, които се смятат за будисти и които самите те се считат за такива, са запазили доста в своите вярвания и ритуали, само че са изцяло разнообразни от класическите будисти “, споделя Александра Давид-Нийл в предговора към книгата си. “В тибетската вяра има доста детайли, които са присъщи на античния шаманизъм. ” По този метод те са запазили уникалността на тибетската вяра.
Религията на Тибет,
Бон (идваща от остарелия тибетски глагол „ да пееш “), се оформя към 11 век. Румънският откривател на религиите Мирча Елиаде предположила, че последователите на Бон се мъчат да повдигнат престижа на личната си вяра, до момента в който будистките историци „ се отвращават от кървавите жертви и есхатологични възгледи, присъщи на автохтонната тибетска вяра “. Наблюдателната Дейвид-Нийл също оповестява, че „ много огромна част от тибетските мистици се отдават на фантазии и правят злокобни ритуали, в които трупове играят забележителна роля “.
За създател на религията Бон се счита именитият Перфектен сановник (на тибетски Шенраб Мивоче от страната Шаншунг), намираща се в сегашен Иран. Според авторитетния съветски тибетолог Б.И. Кузнецов (1931-1985), същинското му иранско име е Дмура-Матхура, който може да се преведе като Митра или Митридат, – Дадено от Митра. „ Древния Митраизмът, който в миналото се е популяризирал от Атлантическия океан и съвсем до Тихия, е оживял в трансформиран тип в Тибет та чак до през днешния ден под името Бон “ написа Кузнецов.
Авторът на книгата „ Скрит Тибет “ С. Л. Кузмин, базирайки се на мнението на Намхай Норбу Ринпоче, написа:
Будизмът прониква в Тибет
по време на ръководството на крал Лхатотори Ниентсен (IV век сл.н.е.). Според будистката традиция по време на този цар свещените текстове, златната ступа и шесте срички от свещената мантра Ом-ма-ни-пад-ме-хум паднали от небето на покрива на замъка му Юмбулганг. Будизмът в Тибет, съгласно традицията, е основан от крал Сонгсен Гампо (620? – 641), който е считан за еманация на Буда Авалокитешвара. Историците знаят малко за неговата роля, само че даже скептиците наподобява са уверени, че будизмът е прочут в някои области на Тибет от 7-ми век. Има документални доказателства за това, че будизмът е бил държавна вяра по време на ръководството на цар Тисонг Децен (755-797 година?), който се е смятал за еманация на бодхисатвата Манджушри. При него Тибет се трансформирала във велика мощ. Манастирът Самие, който е издигнат на 137 километра от Лхаса, са се заселили първите монаси от тибетския будизъм, които са получили инструкции от известния будистки преподавател Шантаракшита.
В продължение на няколко века, от 11 до 14 век, редица видни духовни водачи в Тибет са посещавали манастирите в Индия, Кашмир и Непал в търсене на гурута, които да могат да преподават техниките (най-вече тантрическите) на Освобождението. Това е ерата на великите мистици и магьосници – Наропа, Марпа, Миларепа. Те стават създатели на разнообразни религиозни школи и посоки.
Една от най-видните фигури в будизма е мистикът и модернизатор Цонкхапа Лобсанг Дракпа (1357-1419). Цонкхапа положил цялостни отшелнически клетви, когато бил на 25 години. Той основава нова школа на тибетския будизъм – Гелуг. Целта на неговата промяна била да се придържа по-добре към будистките догми. Последователите на учебното заведение Гелуг основават редица най-важните манастири в Тибет, единият от които е ръководен от Хедуб Дже през 1432 година, в бъдещето Panchen Lama I. Panchen Lamas са земни въплъщения на Буда Амитаба – духовният „ татко “ на бодхисатвата Авалокитешвара. Но това не значи, че Панчен лама е “по-важен ” от Далай Лама. Традиционно по-възрастният бил ментор на по-младия.
След като Сонам Гьяцо, лама от Гелуг, получил купата Далай Лама от своя монголски настойник Алтан Хан, двете му предходни превъплъщения Гедун Гяцо (1475-1542) и ученикът на Цонкхапа Гедундуб (1391-1447) получили тази купа със задна дата. Съответно, Сонам Гяцо е III Далай Лама. “Далай ламите са земни въплъщения на бодхисатвата Авалокитешвара. Неговата демонстрация в Далай Ламите може да се съпостави с отражението на слънцето в капките вода. Но всеки Далай Лама се преражда в неговия предходник, а не непосредствено на Авалокитешвара “, написа С. Л. Кузмин.
При петия Далай Лама (1617-1682) те стават духовни и политически водачи на Тибет, ръководейки страната от тибетската столица Лхаса до 1959 година В умозаключение дано отбележим, че будизмът, е публично приета за една от обичайните религии, която се реализира точно под формата на тибетския будизъм.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
