Просвещението
Преди да разгледаме по- в детайли огромният въпрос, а точно съществува ли в действителност времето, ще би трябвало да се върнем много години обратно. През последните точно 100 години, ние успяхме да разбираем вселената с две извънредно сполучливи физически теории – общата доктрина на относителността (която разказва цялостната картина на гравитацията и придвижването на обектите), и квантовата механика, която разказва, по какъв начин работи всичко в необикновено дребния свят на частиците.
Като за начало, физиците желаят да основат така наречен доктрина на квантовата гравитация, която да размени общата доктрина на относителността и квантовата механика, като в същото време вземе най-хубавото и от двете. Тази доктрина преди всичко би обяснила, по какъв начин работи гравитацията от макрокосмоса до най- дребният мащаб на частиците.
Какво идва с времето?
Оказва се, че основаването на доктрина на квантовата гравитация е извънредно мъчно начинание. Един успешен опит за превъзмогване на спора сред двете теории е теорията на струните, която заменя частиците със струни, които вибрират в цели 11 измерения.
Теорията на струните, или по-точно няколко нейни разновидността, обаче се сблъскват с друга компликация – те не вършат никакви ясни прогнози, които могат да бъдат тествани посредством опити, с цел да се откри, кой модел е верен.
През 80-те и 90-те години доста физици били недоволни от теорията на струните и предложили редица нови математически подходи към теорията на квантовата гравитация. Една от най-известните теории е кръговата квантова гравитация, която допуска, че тъканта на пространството и времето се състои от мрежа, която се разделя на извънредно дребни дискретни части или така наречен “цикли “.
Интересното е, че кръговата квантова гравитация,
сходно на някои други теории, наподобява, че изцяло отстранява времето като главен аспект на действителността. Тук обаче би трябвало да се разбере, че в случай че времето не е фундаментално свойство на Вселената, то въпреки всичко може да „ излезе “ нещо по-фундаментално.
Тук обаче също има проблем, в случай че приказваме за времето.
Днес имаме много добра визия, по какъв начин можем да си създадем стол от “фундаментални частици ”, само че нямаме визия, по какъв начин работи времето и от какво е „ направено “ то.
Целият ни живот е построен към времето.
Смятаме се за интелигентни същества, тъй като сме в положение да разсъждаваме за предишното и бъдещето, да планираме бъдещето в светлината на това, което знаем за предишното.
Но Сега си представете, че времето не съществува
Оказва се, че няма смисъл да вършим нещо, с цел да се образува препоръчаната версия за бъдещето ни, защото от позиция на физиката няма бъдеще, за което би трябвало да действаме.
Същото може да се каже и за предишното. Какъв е смисълът да наказваш някого за минало деяние, когато няма минало и затова, евентуално, няма и такова деяние? Откритието, че времето не съществува, наподобява ще спре целия свят – просто няма да имаме причина да ставаме от леглото.
Има излаз от това комплициране
Докато физиката може да отстрани времето, то наподобява, че оставя непокътнато причинно-следствена връзка, т.е. връзката, в която едно деяние може да докара до друго или до някакъв краен резултат.
Напълно евентуално е физиката да ни споделя, че главната характерност на нашата галактика е причинно-следствената връзка, а не времето. По този метод откритието, че времето не съществува, може да няма директно влияние върху живота ни, само че ще изведе физиката и човечеството в нова по- разнообразни епоха.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
