Просвещението
Преди да бъдат приети нездравословните резултати на радиацията, промишлеността за хубост продавала радия като „ течно слънце “. Обаче след гибелта на Мари Склодовска Кюри всичко това се е трансформирало.
През 1933 година, сп. “Фризьор и хубост ” оповестил старта на нов артикул на английската си публика. Парижката козметична гама Tho-Radia можела да се употребява за „ тонизиране и подсилване на тъканите на кожата, унищожаване на мазнини и унищожаване на бръчки “. Рекламата била, „ съвършен теоретичен способ за поддържане на реда на кожата и лицето и шията “ с помощта на главната съставна част: радиев бромид, прочут радиоактивен съставен елемент.
Радий, открит от Мари Склодовска Кюри през 1898 година, към този момент бил обект на научно, здравно, предприемаческо и публично обаяние от няколко десетилетия досега, в който Tho-Radia блъснал по рафтовете на множеството дами в света. Имало здравни артикули като O-Radium Hat Pad („ всякога, когато носите шапката си, подлагате косата си на удобни лъчи “) и спа градчетата Бат и Бъкстън предложили чаши с радиева вода в техните помпени пространства. В Boots the Chemists сте могли да си закупите „ Spa-Radium крушки “ на Sparklet, които трансформирали чешмяната вода в газирана радиоактивна вода. Друг артикул от радиоактивната гама било радиалната лампа Nu Ray (комбинация от радиоактивни материали и битова електрическа лампа). Друг сходен артикул били някои радиеви тоалетни такъми Radior („ фактически се съдържал радий, който можел да остане радиоактивен в продължение на 20 години ‘).
Half Lives Products Докато тези артикули
били показани за разнообразни болести, те имали общо с философията на лекуването на лека радиева терапия. Това има своите корени в хормезиса. Практикуващите хормезис поддържат тази догадка, като казвали, че дребните дози на всеки нездравословен сътрудник могат да окажат потребно влияние на хората. За Tho-Radia това означавало малко количество радиев бромид, прибавен към богатата им гама от артикули, включващи сапун, паста за зъби, дневни и нощни кремове, ружове в 12 цвята и друга козметика, тоници на кожата и млечни артикули за хубост.
Рекламният материал на Tho-Radia
образно загатва естествено светещите свойства на радия. Кюри посочила, че въпреки радият да наподобява като елементарна сол денем, той светил през нощта, защото радиацията разбърквала азота, който естествено участвал във въздуха, създавайки бръмчева сила, възприемаща се като искрене на светлината. Тази информация може да се види най-добре в рекламния афиш за стартирането на продукта, приписан на дизайнера Тони Бърнанд, който посочил млада руса бяла жена (известна като момичето Tho-Radia), осветена от светлина, идваща от марковите артикули на Tho-Radia. Снимката долу.
Half Lives Products „ Здравият искра “,
показан на облъченото лице на момичето Tho-Radia, се трансформирало във значим съставен елемент на идеализираната хубост в края на 19 век, само че още повече през 1920 и 30-те години на предишния век, защото преднамереният загар и изгодите от слънцето били обрисувани в пресата и медицинските списания. Много учени се страхували, че хората, от ден на ден живеещи и работещи в градска среда, не получават задоволително слънце. Хелиотерапията и потребителските устройства, предопределени да симулират или улавят здравословните изгоди от слънчевите лъчи, станали много известни по това време. Радия като форма на „ течно слънчево греене “ било известна прилика от откриването му.
Tho-Radia също твърдяло, че техните артикули са направени на “по формулите на лекар Алфред Кюри “. Докато историците в началото считали, че доктор Кюри е фиктивен маркетингов апарат, след това неговото битие е било открито. Въпреки, че е същински човек и доктор, Алфред Кюри не е бил разпознат като откривател към радиацията или по тъкмо в химията. Повечето откриватели стигат до заключението, че той е бил употребен от компанията, с цел да подведе потребителите да имат вяра, че продуктът е (по някакъв начин) утвърден от Мария Кюри.
Тази мисъл
ясно пресекла съзнанието на някой в непосредствения кръг на Кюри, както е могло да се види в писмата от архива на Кюри в Националната библиотека в Париж и от юриста Дж.Л. Рикълс. Писмото (което за жалост нямало име на получателя) е бил отговора от загрижения метод на Tho-Radia с искане да се изследва законността на потреблението на името им за реклама.
Това не било първият път, когато фамилията се стремяло да се отбрани против корист с името Кюри. През 1924 година Кюри получала писмо от химическата компания Morey Flux в Делауеър, Съединени американски щати. Морей А. Парк, писателя на писмата и притежател на компанията, бил много угрижен, защото към тях се обърнала страна, заинтригувана да създадат „ Кюри тоник за коса “. В случая Парк е желал да ревизира дали в действителност имат позволение да употребяват името, както се твърди. Мари била върнала отговор, че може да има такова позволение, само че трябвало да опровергае изказванието, че тоникът за коса е изработен в сходство с нейната персонална формула.
Случаят с Tho-Radia бил много по-сложен от първичния проблем. Съветът на Ricqles защитил Алфред, само че при изискване, че той в действителност е бил кръстен Кюри. Тогава той имал правото да употребява името си по какъвто и да е метод, и както сметне за най добре. Тук обаче трибунала дал удобно право на всеки правосъден иск, провокиран от фамилията Кюри да бъде показано, че името се е употребило по подобен метод, че това не би навредило на репутацията на семейство Кюри.
