2 юни. Почитаме Христо Ботев
Преди 146 години отпред на чета за освобождението на България е погубен Христо Ботев. Поетът поема към своята Голгота, пишейки на брачната половинка си от кораба " Радецки ":
Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, и те би трябвало да те поддържат. Бог ще да ме резервира, а в случай че оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те.
Х р и с т а
За няколко дни през май 1876 към 200 българи с кръв заплащат за свободна България.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация от обесването на Васил Левски и съмненията на Любен Каравелов, отпред на БРЦК застава Христо Ботев.
След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година
БРЦК под управлението на Христо Ботев стартира подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да докара оттова войводата Филип Тотю. Преждевременното експлоадиране на въстанието и неговият крах довеждат до съществени различия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, това води и до разпускането на организацията, само че не се отхвърля от революционната си активност.
След основаването на Гюргевския революционен комитет Ботев открива контакт и с неговите членове. През май 1876 година той стартира редактирането на последния собствен вестник „ Нова България “, от който съумява да издаде единствено един брой.
През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „ Радецки “.
Четата наброява 205 добре въоръжени и готови четници.
За воевода единомислещо е определен Христо Ботев, а за боен началник Никола Войновски. Анализирайки развоя на въстанието в България управлението на четата взема решение да се насочат към Трети Врачански революционен окръг, където съществувала опция за повдигане на въстание.
На 29 юни в 11 часа, преоблечените във въстанически облекла четници превземат " Радецки ". Воеводата принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре парахода на няколко километра западно от село Козлодуй. Христо Ботев и четата му слизат на българския бряг в военен ред с развято от Никола Симов- Курото знаме, целуват родната земя и потеглят към безсмъртието.
В своя храбър поход към Балкана, който стартира на 29 май, четата се бори сама с възходящата турска потеря. В идващите дни излиза наяве, че предстоящото въстание във Врачанския окръг няма да избухне, заради което командването взема решение четниците да се отдръпват във Врачанския балкан и заемат позиции по върховете Околчица, Купена и Камарата.
На 1 юни съперникът стартира фронтални офанзиви,
които четниците отбиват с огън и контраатаки. Боят продължава до вечерта, когато турците се отдръпват на изходни позиции. Христо Ботев дружно с щаба си се прикрива до дребна канара на югоизточния скат на връх Камарата.
По време на диалога Ботев се изправя в целия си растеж, с цел да види къде е четата. В този миг отеква индивидуален изстрел, който пронизва смъртоносно воеводата. Неочакваната му крах провокира комплициране измежду четниците. Командването на четата поема Никола Войновски. На 2 юни четата води последния си пердах като проведена бойна единица в региона на Лютиброд. След това тя се разпръсва на дребни групи, които са унищожени от преследващата ги турска потеря.
Водена от Никола Войновски група от 40 души съумява да премине р. Искър и се насочи към Ръжана планина. Между селата Литаково и Осенов лак те завързват жестока борба с турска потеря и групата е разпръсната. Никола Войновски с 15 четници съумява да се добере до Троянския балкан. На 13 и 14 юни в землището на село Чифлик те попадат на засада. В неравния пердах дружно с военния началник умират и останалите четници.
След близо едномесечни тежки сражения бойният път на Ботевата четата ,
почнал от козлодуйския бряг, приключва със гибелта на 130 четници.
Разгромът на четата бележи края на Априлското въстание, само че техният героизъм и трагичната крах на воеводата Христо Ботев оставят дълбока диря в националната памет. Не инцидентно, директно след Освобождението се слага началото на всенародното поклонение пред героите, построяват се монументи и паметни знаци, свързани с бойният път на Ботевата чета.
Първото честване на подвига на Ботев и неговата чета е проведено от жителите на село Козлодуй през май 1878 година То е наречено “оброци” и е обвързвано с курбан от 200 агнета за починалите четници. През 1885 година Ботевският учредителен комитет, под председателството на кмета на Враца Иванчо Цветков провежда тържества на Милин камък, които слагат началото на годишните Ботевски празнувания. По решение на група революционни дейци отпред със Захари Стоянов за дата на празнуване се приема 2 юни.
За да изразят своята благодарност към героите популацията на Козлодуй поддържат самодейността на локалния преподавател Младен Павлов да се сложи незабравим знак на мястото, където слиза Ботевата чета.
На 30 май 1878 г на брега на река Дунав е подложен 4 метров опълченски кръст от акациево дърво.
През 1882 година той е сменен от оброчен каменен кръст с признателен надпис. Сред локалното население обаче остава мощното предпочитание да се построи на Дунавския бряг заслужен монумент на Ботевата чета. За тази цел се основава сдружението “Хр.Ботев – Козлодуйски бряг”, което през 1905 година подема необятна акция за набирането на средства и дарения, даже се поставя главният камък на бъдещият монумент. След отхвърли на страната да взе участие в това начинание градежът стопира. Но остава вярата. Работата по построяването на паметника стартира още веднъж през 1937 година Дружеството “Хр.Ботев – Козлодуйски бряг” посредством Дирекция водни известия в Русе обезпечава средства за осъществяване на състезания, планиране и строителство. Автор на плана е Стефан Пейчев, а каменната обшивка е направена от Асен Илиев. През 1939 година паметникът е издигнат.
В центъра на Враца след Освобождението е повдигнат първият монумент на Христо Ботев.
Негов създател е Густав Еберлайн. Той е открит тържествено на 27 май 1890 година в наличието на княз Фердинанд І, министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, неговата брачна половинка Венета и щерка Иванка. През 1955 година този монумент е демонтиран от комунистическата власт. На негово място, на 2 юни 1964 година, е открит нов монумент.Той е дело на Владимир Гиновски. Христо Ботев е в цялостен растеж с височина 12 м. и е направен от бронз и сив гранит. До паметника гори към този момент огън, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчеството и героична гибел. Всяка година пред паметника признателните потомци отдават своята респект.
Друго паметна място за всенародно поклонение става паметникът на връх Околчица.
През 1901 година на 25-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета на Околчица се слага главния камък на бъдещият монумент. През 1926 година инициативният Ботевски комитет към читалище “Развитие” във Враца слага като краткотраен маркировъчен знак 4 метров православен съветски кръст, който българските опълченци носят по време на Освободителната война. Десет години по-късно стартира строителството на паметника по план на арх. Петър Дограмджиев и инж. Никола Новоселски. Той има формата на осмоконечен кръст с височина 28 м. Паметникът е приключен през 1939 година В годините на комунистическия режим през 1947 година паметникът е изменен. Православният кръст е сменен с петолъчна звезда. През 1991 година достоверният тип на паметника с кръста е възобновен.
През миналите десетилетия в Ботевите празнувания изключително място заема концепцията за обрисуване на пътя на чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица.
През 1901 година специфична комисия прави първият формален протокол за бойният път на Ботевата чета .
През 1936 година се предлага той да бъде обрисуван с трайни дървесни насаждения. Тези начинания получават изключително огромен обсег в годините на социалистическа България, когато комунистическото държавно управление идеологизира Ботевите тържества и ги трансформира в част от държавната културна политика. През 1946 година се образува комисия, с присъединяване на три известни откриватели на Ботевото дело – Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков. Те прецизират тъкмо пътя на Ботевата чета от Козлодуй през с.Бутан, Борован, Милин камък Веслец до връх Околчица. През 1949 година се слага първата маркировка с 53 каменни указателни знаци и 6 възпоменателни плочи. Когато се прецизира лобното място на Христо Ботев на връх Камарата маркировъчните знаци се усилват на 68. Работата по оформлението на пътя на Ботевата чета продължава през 1954 година със засаждането на два реда дървета, които обрисуват пътя с необятна алея. На 27 май 1958 година се приема особено разпореждане на Министерски съвет за мемориален комплекс “Ботев път”, който включва създаване на алея – монумент от Козлодуй до лобното място на Ботев във Врачанския балкан. През 1971 година по решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Министерски съвет стартира изцяло оформление на Ботевия път като единствения по рода си у нас монумент със 120 километрова алея от Козлодуй до връх Околчица, Камарата и Рашов дол. В рамките на националния туристически поход “По пътя на Ботевата чета” годишно от 27 май до 2 юни хиляди българи потеглят по стъпките на Ботев и неговата чета. Тази най-родолюбива туристическа демонстрация води началото си от 1947 година, когато 17 туристи минават по бойния път на Ботевата чета.
Мила ми Венето, Димитре и Иванке!
Простете ме, че аз ви не споделих къде отивам. Любовта, която имам към вас, ме кара да направя това. Аз знаях, че вие ще да плачете, а вашите сълзи са доста скъпи за мене!
Венето, ти си моя жена и би трябвало да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се апелирам на приятелите си да те не оставят, и те би трябвало да те поддържат. Бог ще да ме резервира, а в случай че оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че след това Отечеството си съм обичал най-вече тебе, по тази причина гледай Иванка и помни любящия те.
Х р и с т а
За няколко дни през май 1876 към 200 българи с кръв заплащат за свободна България.
След удара, нанесен на Вътрешната революционна организация от обесването на Васил Левски и съмненията на Любен Каравелов, отпред на БРЦК застава Христо Ботев.
След експлоадирането на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година
БРЦК под управлението на Христо Ботев стартира подготовката на въстание и в България. За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да докара оттова войводата Филип Тотю. Преждевременното експлоадиране на въстанието и неговият крах довеждат до съществени различия в БРЦК. В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, това води и до разпускането на организацията, само че не се отхвърля от революционната си активност.
След основаването на Гюргевския революционен комитет Ботев открива контакт и с неговите членове. През май 1876 година той стартира редактирането на последния собствен вестник „ Нова България “, от който съумява да издаде единствено един брой.
През май 1876 година, вследствие новината за Априлското въстание, Ботев стартира активност за образуване на чета. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „ Радецки “.
Четата наброява 205 добре въоръжени и готови четници.
За воевода единомислещо е определен Христо Ботев, а за боен началник Никола Войновски. Анализирайки развоя на въстанието в България управлението на четата взема решение да се насочат към Трети Врачански революционен окръг, където съществувала опция за повдигане на въстание.
На 29 юни в 11 часа, преоблечените във въстанически облекла четници превземат " Радецки ". Воеводата принуждава капитана Дагоберт Енглендер да спре парахода на няколко километра западно от село Козлодуй. Христо Ботев и четата му слизат на българския бряг в военен ред с развято от Никола Симов- Курото знаме, целуват родната земя и потеглят към безсмъртието.
В своя храбър поход към Балкана, който стартира на 29 май, четата се бори сама с възходящата турска потеря. В идващите дни излиза наяве, че предстоящото въстание във Врачанския окръг няма да избухне, заради което командването взема решение четниците да се отдръпват във Врачанския балкан и заемат позиции по върховете Околчица, Купена и Камарата.
На 1 юни съперникът стартира фронтални офанзиви,
които четниците отбиват с огън и контраатаки. Боят продължава до вечерта, когато турците се отдръпват на изходни позиции. Христо Ботев дружно с щаба си се прикрива до дребна канара на югоизточния скат на връх Камарата.
По време на диалога Ботев се изправя в целия си растеж, с цел да види къде е четата. В този миг отеква индивидуален изстрел, който пронизва смъртоносно воеводата. Неочакваната му крах провокира комплициране измежду четниците. Командването на четата поема Никола Войновски. На 2 юни четата води последния си пердах като проведена бойна единица в региона на Лютиброд. След това тя се разпръсва на дребни групи, които са унищожени от преследващата ги турска потеря.
Водена от Никола Войновски група от 40 души съумява да премине р. Искър и се насочи към Ръжана планина. Между селата Литаково и Осенов лак те завързват жестока борба с турска потеря и групата е разпръсната. Никола Войновски с 15 четници съумява да се добере до Троянския балкан. На 13 и 14 юни в землището на село Чифлик те попадат на засада. В неравния пердах дружно с военния началник умират и останалите четници.
След близо едномесечни тежки сражения бойният път на Ботевата четата ,
почнал от козлодуйския бряг, приключва със гибелта на 130 четници.
Разгромът на четата бележи края на Априлското въстание, само че техният героизъм и трагичната крах на воеводата Христо Ботев оставят дълбока диря в националната памет. Не инцидентно, директно след Освобождението се слага началото на всенародното поклонение пред героите, построяват се монументи и паметни знаци, свързани с бойният път на Ботевата чета.
Първото честване на подвига на Ботев и неговата чета е проведено от жителите на село Козлодуй през май 1878 година То е наречено “оброци” и е обвързвано с курбан от 200 агнета за починалите четници. През 1885 година Ботевският учредителен комитет, под председателството на кмета на Враца Иванчо Цветков провежда тържества на Милин камък, които слагат началото на годишните Ботевски празнувания. По решение на група революционни дейци отпред със Захари Стоянов за дата на празнуване се приема 2 юни.
За да изразят своята благодарност към героите популацията на Козлодуй поддържат самодейността на локалния преподавател Младен Павлов да се сложи незабравим знак на мястото, където слиза Ботевата чета.
На 30 май 1878 г на брега на река Дунав е подложен 4 метров опълченски кръст от акациево дърво.
През 1882 година той е сменен от оброчен каменен кръст с признателен надпис. Сред локалното население обаче остава мощното предпочитание да се построи на Дунавския бряг заслужен монумент на Ботевата чета. За тази цел се основава сдружението “Хр.Ботев – Козлодуйски бряг”, което през 1905 година подема необятна акция за набирането на средства и дарения, даже се поставя главният камък на бъдещият монумент. След отхвърли на страната да взе участие в това начинание градежът стопира. Но остава вярата. Работата по построяването на паметника стартира още веднъж през 1937 година Дружеството “Хр.Ботев – Козлодуйски бряг” посредством Дирекция водни известия в Русе обезпечава средства за осъществяване на състезания, планиране и строителство. Автор на плана е Стефан Пейчев, а каменната обшивка е направена от Асен Илиев. През 1939 година паметникът е издигнат.
В центъра на Враца след Освобождението е повдигнат първият монумент на Христо Ботев.
Негов създател е Густав Еберлайн. Той е открит тържествено на 27 май 1890 година в наличието на княз Фердинанд І, министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, неговата брачна половинка Венета и щерка Иванка. През 1955 година този монумент е демонтиран от комунистическата власт. На негово място, на 2 юни 1964 година, е открит нов монумент.Той е дело на Владимир Гиновски. Христо Ботев е в цялостен растеж с височина 12 м. и е направен от бронз и сив гранит. До паметника гори към този момент огън, а върху архитектурните тела има релефи със сюжети от Ботевото творчеството и героична гибел. Всяка година пред паметника признателните потомци отдават своята респект.
Друго паметна място за всенародно поклонение става паметникът на връх Околчица.
През 1901 година на 25-та годишнина от подвига на Христо Ботев и неговата чета на Околчица се слага главния камък на бъдещият монумент. През 1926 година инициативният Ботевски комитет към читалище “Развитие” във Враца слага като краткотраен маркировъчен знак 4 метров православен съветски кръст, който българските опълченци носят по време на Освободителната война. Десет години по-късно стартира строителството на паметника по план на арх. Петър Дограмджиев и инж. Никола Новоселски. Той има формата на осмоконечен кръст с височина 28 м. Паметникът е приключен през 1939 година В годините на комунистическия режим през 1947 година паметникът е изменен. Православният кръст е сменен с петолъчна звезда. През 1991 година достоверният тип на паметника с кръста е възобновен.
През миналите десетилетия в Ботевите празнувания изключително място заема концепцията за обрисуване на пътя на чета от Козлодуйския бряг до връх Околчица.
През 1901 година специфична комисия прави първият формален протокол за бойният път на Ботевата чета .
През 1936 година се предлага той да бъде обрисуван с трайни дървесни насаждения. Тези начинания получават изключително огромен обсег в годините на социалистическа България, когато комунистическото държавно управление идеологизира Ботевите тържества и ги трансформира в част от държавната културна политика. През 1946 година се образува комисия, с присъединяване на три известни откриватели на Ботевото дело – Димитър Осинин, Павел Делирадев и Иван Велков. Те прецизират тъкмо пътя на Ботевата чета от Козлодуй през с.Бутан, Борован, Милин камък Веслец до връх Околчица. През 1949 година се слага първата маркировка с 53 каменни указателни знаци и 6 възпоменателни плочи. Когато се прецизира лобното място на Христо Ботев на връх Камарата маркировъчните знаци се усилват на 68. Работата по оформлението на пътя на Ботевата чета продължава през 1954 година със засаждането на два реда дървета, които обрисуват пътя с необятна алея. На 27 май 1958 година се приема особено разпореждане на Министерски съвет за мемориален комплекс “Ботев път”, който включва създаване на алея – монумент от Козлодуй до лобното място на Ботев във Врачанския балкан. През 1971 година по решение на Централен комитет на Българска комунистическа партия и Министерски съвет стартира изцяло оформление на Ботевия път като единствения по рода си у нас монумент със 120 километрова алея от Козлодуй до връх Околчица, Камарата и Рашов дол. В рамките на националния туристически поход “По пътя на Ботевата чета” годишно от 27 май до 2 юни хиляди българи потеглят по стъпките на Ботев и неговата чета. Тази най-родолюбива туристическа демонстрация води началото си от 1947 година, когато 17 туристи минават по бойния път на Ботевата чета.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ