Щастието е в това да даваме, без да очакваме отплата
Въпреки че прочувствената взаимозависимост е най-сигурният и безмилостен палач на любовта, множеството хора не могат да я разграничат от зависимостта. Те се оплитат от ден на ден и повече, тъй като всекидневно бъркат двете положения и вършат невероятно връщането обратно.
Страхът да не загубим някого, е в действителност пречката в любовта. Защото никой не ни принадлежи.
Най-висшата форма на любов е да даваме, без да чакаме. Да не мерим възприятията, жестовете, думите. Да не чакаме в подмяна същото или даже повече от това, което даваме ние. Проумеем ли го един път, ще сме победили ревността – също сигурен зложелател на всяка обич.
Можем да сме свободни в любовта си, когато обичаме абсолютно, без да чакаме да бъдем обичани. Без да държим сметка и без да позволяваме собственическото възприятие да задуши връзката.
Част от прочувствената взаимозависимост е предварителните упования , които градим (съзнателно или не) към даден човек – чакаме да постъпва по избран метод и да приказва избрани неща, което автоматизирано обрича идеята на неуспех, тъй като няма по какъв начин някой човек да отговори изцяло на упованията ни. Никой не чети мисли. Ако има обстановки, в които е явно по какъв начин би трябвало да се постъпи, то в други си мислим, че нещата са ясни, а индивидът насреща може въобще да не се е досетил и да разсъждава по напълно различен метод.
Затова или би трябвало да кажем какво чакаме, или да не се сърдим, когато не получим това, което сме очаквали. Не бива да бъркаме илюзията, визията ни за обичания с неговата действителност.
Да обичаш, пускайки, да дадеш независимост на другия, не значи да му позволиш да те наранява или манипулира, само че значи, да се усеща благополучен да бъде себе си във връзката ви.
