Човечеството се разминало с фатален край
Преди 1, 2 млн. години хората на планетата не са били повече от 26 000 души. Човечеството е било изправено пред действителната заплаха от тотално измиране, само че се разминало.
Учените разкрили това, като изучили геномите на актуалните хора. Въпреки непрекъснатото еволюиране, доста от секторите на генома се предават по завещание в неизменен тип.
Анализът на разновидностите е кадърен да обясни какви метаморфози са ставали с всеки жив организъм, както и с индивида. Специалисти от университета Юта в Солт Лейк Сити анализирали два цялостни генома на актуалните хора.
Тях ги интересувало най-много намирането на по този начин наречените Alu-повторения. Това са повтарящи се сектори в ДНК-то. В генома на индивида тези повторения са показани със 106 копия и се срещат на всеки 4000 двойки учредения.
Това е към пет % от цялото ДНК на индивида. Причината за появяването на тези повторения не е известна, само че се счита, че те участват в най-древните елементи на генетичната поредност.
В региона на тези повторения последователно се натрупват единични разновидности на ДНК-то, а скоростта на появяването им е повече или по-малко непрекъсната. При това тези повторения рядко изцяло изчезват от генома.
Като се открият в другите човеци най-древните общи сектори на ДНК, може да се разбере какъв брой от дълго време е живял общият им предшественик. Като се изброят разновидностите, може да се каже какъв брой е било генетичното многообразие измежду прародителите на хомо сапиенс.
След като създали анализите, учените стигнали до извода, че непосредственият предшественик на актуалните хора – хомо еректус, т.е. изправен човек, едвам не измрял тотално преди 1, 2 млн. години.
Тогава ефикасният размер на човешката популация е бил към 18, 5 хиляди души. Тоест тъкмо толкоз хора са предавали гените от потомство на потомство. Максимумът, който са съгласни да позволен създателите на проучването, е 26 000 души.
Учените напомнят, че доста типове, които сега са изчезващи, имат още по-малък размер на популацията. Едва 160 000 години след появята на хомо сапиенс заплахата човечеството да изчезне от лицето на Земята отминала.
Най-вероятно въздействие върху това са оказали преместванията на хората на нови територии. Хората са били подложени на риск от измиране и преди 70 000 години, когато след изригването на индонезийския вулкан Тоба настъпила дългогодишнва зима.
Тогава хората намалели до към 15 000 души. В момента на Земята има към 6.8 милиарда души, като тяхното генетичното многообразие, колкото и да е необичайно, не е доста огромно.
