Петльовден е!
Петльовден е национален празник, който се празнува основно в източнобългарската етническа територия — от Одринско и Лозенградско до Добруджа. Празнува се на 20 януари (нов жанр ) или на 2 февруари (стар стил).
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Според откриватели е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е прочут под разнообразни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски. Затова в Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, до момента в който във Варненско - с производните от Петльовден.
В котленско-карнобатския вид на обичая преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични облекла. На самия празник се заколва петел, отглеждан особено с тази цел или особено закупен от тържището. Коленето става или доста рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, само че има случаи, когато се коли и на къщния предел.
В котленските и карнобатските села условието е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), само че се избира момчето единствено да заколи петела. По-късно на дребното момче единствено се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се извършва от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.).
Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), оплитам и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката на открито. С кръвта от птицата се мазват лицата на дребните момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който дамите вървят и раздават („ подават “) по съседи и родственици. Петелът се подготвя друго — с ориз, с булгур и други, само че би трябвало да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се подготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, дамите замесват и изпичат специфична пита, с която също „ подават “ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „ подава “ от бутчетата на петела, а в такава с момиче — от крилата. На това разпределяне се гледа с изключителна значимост и нищо не трябва да го спре — по роман от с. Скала, млада младоженка починала в снежна вихрушка, тъй като отишла да „ подава “.
В предишното през целия ден на този празник не се работи, а на някои места дамите се събират на забава. В гр. Търговище е отслужвана и църковна работа в чест на празника и за здраве на децата.
Във вайковския вид на обичая (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) има някои основни отлики, като една от главните е свързването му от хората с Бабинден.
И тук в деня преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични облекла, изваждат се старинните носии, постоянно се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението нормално е цветен и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „ бабата “ от Бабинден. Приготвят се и дребни валма от вълна („ къделки “), които също се носят на бабата и с които тя се закичва.
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („ байряк “) от чимшир, декориран с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба, като още веднъж се внимава с кръвта да се опръска прага, а децата са мазвани по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя на мястото, където се изхвърля домашната боклук. Перата от опашката се откъсват и с тях дамите кичат главите си за празника, кичат петльовденското знаме, а част се резервират за лазарките на Лазаровден.
Закланата птица се сварява на курбан, подготвя се пита (някъде и зелник) и с всичко това плюс вино (ракия), авансово приготвената свещ и къделката вълна, дамата отива при „ бабата “ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и родственици.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените вършат същото) и прекадява събралата се софра и дамите под полите, с цел да имат мъжки чеда. След това дамите стартират да си „ подават “ една на друга, с което в действителност стартира празничната софра, съпроводена с доста смешки и смях. Пеят се специфични песни (шегите също са „ специфични “) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време дамите се събират с мъжете в кръчмата, където приключват празника.
Преданията описват следната 300-годишна история: Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде.
През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата. На някои места е обсъждан и като мъжки аналог на обичая Бабинден. Според откриватели е правоприемник на античен славянски празник в чест на лова и пчеларството, на който се приема новата генерация ловци.
Празникът е прочут под разнообразни имена, което се дължи на съвпадането на датата на неговото честване с датата на християнския празник, почитащ паметта на Св. Евтимий Търновски. Затова в Котленско и Карнобатско празникът е по-познат с имената, производни от Евтимий, до момента в който във Варненско - с производните от Петльовден.
В котленско-карнобатския вид на обичая преди празника къщата се почиства и измазва, а хората се обличат в нови или празнични облекла. На самия празник се заколва петел, отглеждан особено с тази цел или особено закупен от тържището. Коленето става или доста рано сутринта, или вечерта. Обикновено жертвеното животно е заколвано на прага на дворните врата, само че има случаи, когато се коли и на къщния предел.
В котленските и карнобатските села условието е петелът да бъде заколен от млад мъж (понякога бащата), само че се избира момчето единствено да заколи петела. По-късно на дребното момче единствено се дава да пипне ножа, с който птицата е принесена в жертва. На някои места коленето се извършва от майката или бабата в къщата (Стралджа, Аспарухово и др.).
Гледа се с кръвта на петела да се опръска вратата (къщната или дворната), оплитам и пространството пред прага. Главата на петела с околовратната перушина се забива на портата или дворната ограда с човката на открито. С кръвта от птицата се мазват лицата на дребните момчета, вратите и праговете на всички постройки.
След заколването на петела, той се сварява на курбан, с който дамите вървят и раздават („ подават “) по съседи и родственици. Петелът се подготвя друго — с ориз, с булгур и други, само че би трябвало да е сварен. Някъде (с. Чубра, с. Градец) се подготвя яхния с лук. Освен курбана от петела, дамите замесват и изпичат специфична пита, с която също „ подават “ за здраве и плодовитост. Някъде (с. Кълново) в къща с момче се „ подава “ от бутчетата на петела, а в такава с момиче — от крилата. На това разпределяне се гледа с изключителна значимост и нищо не трябва да го спре — по роман от с. Скала, млада младоженка починала в снежна вихрушка, тъй като отишла да „ подава “.
В предишното през целия ден на този празник не се работи, а на някои места дамите се събират на забава. В гр. Търговище е отслужвана и църковна работа в чест на празника и за здраве на децата.
Във вайковския вид на обичая (селата Голица, Козичино, Солник, Добри дол и др.) има някои основни отлики, като една от главните е свързването му от хората с Бабинден.
И тук в деня преди празника къщата се почиства, измита и белосва; хората (най-вече жените) се пременяват в празнични облекла, изваждат се старинните носии, постоянно се обличат булчинските премяни. Петелът за жертвоприношението нормално е цветен и се отглежда още от лятото или есента за тази цел. Задължително е приготвянето на свещ, с която се отива при „ бабата “ от Бабинден. Приготвят се и дребни валма от вълна („ къделки “), които също се носят на бабата и с които тя се закичва.
В с. Козичино за празника се прави и петльовденско знаме („ байряк “) от чимшир, декориран с пера от петльова опашка, червен конец и цветя.
Петелът се коли от майка, която има мъжка рожба, като още веднъж се внимава с кръвта да се опръска прага, а децата са мазвани по лицето с кръвта от птицата. Главата на заклания петел се хвърля на покрива, а перушината се заравя на мястото, където се изхвърля домашната боклук. Перата от опашката се откъсват и с тях дамите кичат главите си за празника, кичат петльовденското знаме, а част се резервират за лазарките на Лазаровден.
Закланата птица се сварява на курбан, подготвя се пита (някъде и зелник) и с всичко това плюс вино (ракия), авансово приготвената свещ и къделката вълна, дамата отива при „ бабата “ от Бабинден. По пътя се раздава за здраве на съседи и родственици.
Когато се съберат у бабата, тя забучва свещ на своята пита (жените вършат същото) и прекадява събралата се софра и дамите под полите, с цел да имат мъжки чеда. След това дамите стартират да си „ подават “ една на друга, с което в действителност стартира празничната софра, съпроводена с доста смешки и смях. Пеят се специфични песни (шегите също са „ специфични “) и се играят хора до късно вечер. Вече в по-късно време дамите се събират с мъжете в кръчмата, където приключват празника.
Преданията описват следната 300-годишна история: Петльовден е обвързван със събирането на най-тежкия за нашия народ налог – кръвния, взимането на дребни момчета. Разпитаните остарели хора и легендата описват по какъв начин смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чадо и отхвърля да го даде на турците, а те се заканват, че в случай че не го съобщи, то ще бъде заклано. Тогава тя декларира, че сама ще заколи скъпото си момче, само че не ще им го даде.
През нощта тя извежда и скрива детето си надалеч отвън селото, заклала в среднощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта пристигнали наново, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до през днешния ден този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ