Четири пъти сменят герба на София, една богиня закриля града
Празникът на София, който годишно означаваме на 17 септември, нормално е измежду тези, в които вършим своята равносметка за това дали сме спомогнали за подобряването на заобикалящата ни среда в столицата и какво още можем да създадем. Празникът е и добра опция за разходка из потайностите на богатото градско минало от древността до през днешния ден.
Освен, че носи името на един от своите знаци – базиликата " Св. София " (Премъдрост Божия), столицата ни има още един знак, чиято история е не по-малко вълнуваща – нейният герб, съобщи БНР.
-->
Макар настоящата тогава Търновска конституция да не разрешава основаването на каквито и да било гербове и оценки, отвън съществуващите, Общинският съвет в града взема решение да бъде направен герб. Повод за това е присъединяване на българската столица във Всемирното ревю в Париж, провело се през 1900 година. Неговият план е одобрен персонално от Княз Фердинанд Първи, само че късото време за неговото планиране и направа, основава сериозна блъсканица в делата на града и слага тогавашния кмет Христо Попов и свиканите от него специалисти, измежду които и художникът Харалампи Тачев, пред съществено предизвикателство:
" След като събират задоволително информация за всичко належащо за съставянето на един герб, Тачев стартира работа по художествения план “, споделя в изявление за Радио България пиар специалистът от Регионален исторически музей-София Екатерина Кръстева. „ Той основава герба под формата на щит, разграничен на четири полета. В тях, съгласно събраната информация за историята на града от древността до тогавашните дни, слага съответни знаци, свързани със София. В горното ляво поле е мястото на градската богиня Улпия Сердика. Образът й е взет от антична монета, сечена по времето на император Септимий Север и брачната половинка му Юлия Домна. В горното дясно поле е сложена базиликата " Света София ", която дава настоящето име на нашия град “, споделя Кръстева.
В долното ляво поле се намира планината Витоша, която Харалампи Тачев смята за древен очевидец на историческите превратности по тези земи. Долното дясно поле пък отрежда за храма на Аполон Медикус със скулптура на божеството. Той е едно от божествата, които носят здраве и е измежду почитаните в Сердика. В центъра на щита, Тачев прибавя по-малък щит, в който слага изображение на лъв. То е доста значимо, защото е взето от медальон, открит в остарялата българска столица Велико Търново. Поставянето на този щит в щита е да символизира приемствеността сред двете столици на България – старопрестолно Велико Търново и новата – София.
Към първообраза на герба, художникът прибавя и още един подробност – зидовата корона, каквато могат да носят само градските гербове. Две от последвалите допълнения и преработки, гербът на града, дължи на своя създател Харалампи Тачев:
" През 1911 година под герба е прибавен девизът, който в сегашния си тип познаваме като " Расте, само че не старее ", продължава Екатерина Кръстева. „ Първоначалната концепция била той да е " Расте, не старее ". Добавят " само че ", с цел да станат буквите повече от 13. През 1928 година, към герба е добавена лента, върху която да бъде изписван девизът, както и лавровите клончета, които съществуват в герба и до през днешния ден. През 40-те години, българският художник Борис Ангелушев предлага по-опростен стилизиран вид, само че главната смяна в градския знак настава през 1974 година, когато е добавена петолъчка и съществено стилизиране на всеки от обектите върху щита. През 1991 година гербът от 1928-а е възобновен ", приключва пиарката.
Освен, че носи името на един от своите знаци – базиликата " Св. София " (Премъдрост Божия), столицата ни има още един знак, чиято история е не по-малко вълнуваща – нейният герб, съобщи БНР.
-->
Макар настоящата тогава Търновска конституция да не разрешава основаването на каквито и да било гербове и оценки, отвън съществуващите, Общинският съвет в града взема решение да бъде направен герб. Повод за това е присъединяване на българската столица във Всемирното ревю в Париж, провело се през 1900 година. Неговият план е одобрен персонално от Княз Фердинанд Първи, само че късото време за неговото планиране и направа, основава сериозна блъсканица в делата на града и слага тогавашния кмет Христо Попов и свиканите от него специалисти, измежду които и художникът Харалампи Тачев, пред съществено предизвикателство:
" След като събират задоволително информация за всичко належащо за съставянето на един герб, Тачев стартира работа по художествения план “, споделя в изявление за Радио България пиар специалистът от Регионален исторически музей-София Екатерина Кръстева. „ Той основава герба под формата на щит, разграничен на четири полета. В тях, съгласно събраната информация за историята на града от древността до тогавашните дни, слага съответни знаци, свързани със София. В горното ляво поле е мястото на градската богиня Улпия Сердика. Образът й е взет от антична монета, сечена по времето на император Септимий Север и брачната половинка му Юлия Домна. В горното дясно поле е сложена базиликата " Света София ", която дава настоящето име на нашия град “, споделя Кръстева.
В долното ляво поле се намира планината Витоша, която Харалампи Тачев смята за древен очевидец на историческите превратности по тези земи. Долното дясно поле пък отрежда за храма на Аполон Медикус със скулптура на божеството. Той е едно от божествата, които носят здраве и е измежду почитаните в Сердика. В центъра на щита, Тачев прибавя по-малък щит, в който слага изображение на лъв. То е доста значимо, защото е взето от медальон, открит в остарялата българска столица Велико Търново. Поставянето на този щит в щита е да символизира приемствеността сред двете столици на България – старопрестолно Велико Търново и новата – София.
Към първообраза на герба, художникът прибавя и още един подробност – зидовата корона, каквато могат да носят само градските гербове. Две от последвалите допълнения и преработки, гербът на града, дължи на своя създател Харалампи Тачев:
" През 1911 година под герба е прибавен девизът, който в сегашния си тип познаваме като " Расте, само че не старее ", продължава Екатерина Кръстева. „ Първоначалната концепция била той да е " Расте, не старее ". Добавят " само че ", с цел да станат буквите повече от 13. През 1928 година, към герба е добавена лента, върху която да бъде изписван девизът, както и лавровите клончета, които съществуват в герба и до през днешния ден. През 40-те години, българският художник Борис Ангелушев предлага по-опростен стилизиран вид, само че главната смяна в градския знак настава през 1974 година, когато е добавена петолъчка и съществено стилизиране на всеки от обектите върху щита. През 1991 година гербът от 1928-а е възобновен ", приключва пиарката.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ