Звучно име трябва да почерпи днес! Почитаме паметта на светец, борещ се срещу разврата
Православна и Католическа черква празнуват Свети Никифор Цариградски - Св. Никифор бил възведен за цариградски патриарх в 806 година, няколко години откакто Седмия Вселенски събор осъдил иконоборческата разкол.
Tой с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които се били популяризирали в столицата. В това време царувал император Лъв Арменец – нечовечен гонител на светите икони, който желал да притегли на своя страна и патриарха. Императорът подхванал грубо гонение срещу феновете на иконите в цялата империя.
Св. Никифор ободрявал и утешавал страдащите, наставлявал ги за истината, увещавал ги да не правят отстъпка от античните предания на светата Църква. Царят се убедил, че до момента в който св. Никифор е в Цариград, няма да може да затвърди иконоборството. Затова свикал събор от свои съидейници, които свалили патриарха. Св. Никифор бил изпратен на изгнание на остров Проконис, където след битки и премеждия починал в 828 година
Имен ден чества – Никифор
Житие на свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски
Св. Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско образование, подкрепено от образеца на техния личен живот. Майка му била участница във всички тествания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата гибел тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил блестящо обучение.
В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски прокурист, Никифор участвал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. В туй време той построил черква и основал манастир. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх: приел изначало монашество, след това духовнически ранг и бил възведен на патриаршески трон в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. На всички усилия на императора, посредством милувки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял: "Напразни са твоите писания господарю! Ние не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието ". И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата "Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: "Защо смущаваш народа и го възбуждаш срещу царската власт? " Патриархът споделил да оповестят на императора: "Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет срещу царя, а на величаене Божие и с цел да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие! "
След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, с цел да успокои и убеди царя. “Не въвеждай в светата Църква нечестиво умуване! - споделил му той. - Не би трябвало да се спори за това, което към този момент от дълго време е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема ". Императорът с яд изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.
Tой с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които се били популяризирали в столицата. В това време царувал император Лъв Арменец – нечовечен гонител на светите икони, който желал да притегли на своя страна и патриарха. Императорът подхванал грубо гонение срещу феновете на иконите в цялата империя.
Св. Никифор ободрявал и утешавал страдащите, наставлявал ги за истината, увещавал ги да не правят отстъпка от античните предания на светата Църква. Царят се убедил, че до момента в който св. Никифор е в Цариград, няма да може да затвърди иконоборството. Затова свикал събор от свои съидейници, които свалили патриарха. Св. Никифор бил изпратен на изгнание на остров Проконис, където след битки и премеждия починал в 828 година
Имен ден чества – Никифор
Житие на свети Никифор изповедник, патриарх Цариградски
Св. Никифор бил наследник на благороден и благоверен жител на Цариград на име Теодор, който претърпял мъчение и заточение, задето почитал светите икони. Той получил от родителите си християнско образование, подкрепено от образеца на техния личен живот. Майка му била участница във всички тествания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата гибел тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил блестящо обучение.
В званието секретар на двора на императрица Ирина и като императорски прокурист, Никифор участвал на VІІ Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни писания, пост и молитва. В туй време той построил черква и основал манастир. В 806 година Никифор, след гибелта на патриарх Танасий, бил определен за цариградски патриарх: приел изначало монашество, след това духовнически ранг и бил възведен на патриаршески трон в самия ден Пасха. Във време на посвещението той държал в ръка своето заричане да пази истините на православната религия. Като приел ръководството на Църквата, той преди всички обърнал внимание на държанието на духовенството и взел ограничения срещу разпуснатия живот в столицата. С еретиците встъпил в поредна и непрекъсната битка. Скоро той се показал като изповедник, указвайки твърда опозиция на иконобореца император Лъв Арменец. На всички усилия на императора, посредством милувки и закани да го склони на своя страна, Никифор отговарял: "Напразни са твоите писания господарю! Ние не можем да изменим античното поверие, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието ". И по-късно, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото вероизповедание. В църквата "Св. София " той съборно направил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за отърваване от ереста.
Като разбрал за това и като се страхувал от национален бунт, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: "Защо смущаваш народа и го възбуждаш срещу царската власт? " Патриархът споделил да оповестят на императора: "Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет срещу царя, а на величаене Божие и с цел да се молим, Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие! "
След беседата с народа патриархът се отправил в двореца, с цел да успокои и убеди царя. “Не въвеждай в светата Църква нечестиво умуване! - споделил му той. - Не би трябвало да се спори за това, което към този момент от дълго време е отхвърлено от светите отци и е предадено на анатема ". Императорът с яд изгонил от двореца патриарха и всички, които били с него. Епископите били пратени в всякакви места на изгнание, а свещениците и монасите били излъчени на разнообразни мъчения и затвор, с цел да ги склонят към ереста. Патриархът краткотрайно бил оставен на длъжността си, тъй като имало заплаха от протест измежду народа.
В 814 година императорът свикал събор от свои съидейници епископи, които повикали на събора патриарха, само че Никифор наредил да им кажат, че те нямат право да бъдат съдии в неговата област. Тогава епископите го оповестили за лишен от ранг, а императорът го пратил на изгнание изначало в един манастир, учреден от самия патриарх, а след това в различен, покрай Цариград. Там св. Никифор Изповедник умрял през 818 година. Мощите на св. Никифор били пренесени в Цариград в 846 година.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ