Правителството се прицели в 1 януари 2025 г. за еврозоната.

...
Правителството се прицели в 1 януари 2025 г. за еврозоната.
Коментари Харесай

България и еврото: май остана само инфлацията

Правителството се прицели в 1 януари 2025 година за еврозоната. Проблем може да се окаже критерият за ценова непоклатимост, който страната не извършва. Надеждата е, че Брюксел и Франкфурт ще проявят схващане и ще създадат по-голямо изключение за България.
" Преди време консултирахме притежатели на една немска софтуерна компания, които бяха с желание да разкрият задгранично сдружение и да наемат дузина висококвалифицирани експерти тук. Няколко месеца по-късно обаче стана ясно, че са решили да създадат това в Португалия ", споделя управител на компания от ИТ бранша. По думите му България изпада от шортлистата поради опасения, че тук разпоредбите не всеки път се съблюдават, както и че използваме валута, друга от еврото. Малко парадоксално, тъй като повече от 26 години курсът на лв. е " вързан " първо с немската марка, а по-късно и с еврото, т.е. валутният риск за непознатите вложители тук на процедура не съществува.

Преди няколко години България направи най-важната крачка - пропука дебелата стена, която институциите във Франкфурт и Брюксел бяха издигнали за страни от Югоизточна Европа, и се промуши в така наречен чакалня на еврозоната (валутният механизъм ERM II) с небосвод 2024 година да употребява единната европейска валута. Е, това не се случи - главно поради политическата рецесия тук. Формалната причина, която посочи Брюксел обаче беше, че България не извършва критерия за инфлация. По-съществен проблем обаче бяха неизпълнени задължения като да вземем за пример измененията в Кодекса за обезпечаване.

Сега страната си има постоянно държавно управление, което показва Шенген и еврозоната като собствен приоритет. Нормативните спънки в огромна степен също са преодолени и сега се доизглаждат съответните закони за въвеждането на еврото и даването на паричната политика в ръцете на ЕЦБ. Но пък инфлацията стои все по този начин висока даже по отношение на междинната за еврозоната.
Реклама Заявка за началото на 2025 година
Новата индикативна дата, която си сложи държавното управление " Денков " за еврото, е 1 януари 2025 година Дотогава обаче има още работа - отвън техническата подготовка на разплащателни системи, банки и така нататък - би трябвало да се одобри Закон за еврото, както и да се промени този за Българска народна банка. Всъщност планът към този момент и на процедура остава единствено да бъде гласуван от Народното събрание. Правителството би трябвало да покаже и че финансите на страната са постоянни (разбирай бюджетите за тази и идващите години да са с недостиг по-малък от 3% от БВП) и така нататък

Според заместник-министъра на финансите Георги Клисурски в Бюджет 2024 година се залагат буфери, тъй че и следващата година да се реализира недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт, който е условие за приемане на еврото.

" Имаме постоянна фискална обстановка, съумяваме да запазим недостиг от 3%. Ако няма доста ескалиране на спора в Близкия изток и инфлацията в страната продължи да пада и напролет, ние ще имаме един добър отчет ", споделя и министър председателят Николай Денков (виж ).

Всъщност става въпрос за два документа - така наречен отчети за конвергенцията, които Европейската комисия и ЕЦБ ще разгласяват в средата на идната година. Те се изготвят през две години и правят оценка дали страните членки извършват критериите за участие в еврозоната. Експертите ще гледат данни за дълг, недостиг, лихвени проценти и инфлация към април 2024 година И в случай че първите три знака все още не будят терзание, то инфлацията се обрисува като проблем. Формалният аршин допуска към април следващата година инфлацията в България да е не повече от 1.5 пункта над междинното за трите страни от Европейски Съюз, където тя е най-ниска. Изчислена по тази методология, към септември средногодишната инфлация в България е била съвсем 11%. Същият индикатор приблизително за еврозоната е 7.3%, двете страни с най-ниска инфлация - Испания и Люксембург, са даже с под 4.5% средногодишно изменение на ХИПЦ. Т.е. в идващите седем месеца потребителские цени тук би трябвало да паднат много осезаемо.
Реклама Има ли малка врата
Още преди десетина дни означи, че има риск България да не успее да извърши критерия за ценова непоклатимост. Според икономистите на институцията инфлацията в страната ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 година, " излагайки на риск формалната цел за присъединение към еврозоната за 2025 година ". Прогнозата им е средногодишно потребителски цени да се усилят с 9.8% - много над референтната стойност за еврото.

Този риск беше посочен и в последния стопански разбор на " Уникредит Булбанк ". Според икономистите на банката решението на Русия да употребява своите позиции във веригите за доставки на сила и храни като оръжие против страните, подкрепящи Украйна, е довело до висока инфлация, а провокираните от това шокове работят асиметрично. Те са по-силни за страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), защото последните са по-близо ситуирани и затова по-зависими от Русия спрямо тези от Западна Европа, където въздействието на Русия е по-малко и като резултат инфлационният напън е по-нисък.

" На този декор няма особена логичност да се съпоставя страна от ЦИЕ, която е мощно повлияна от дейностите на Русия, със страни от Западна Европа, които не са и които тъкмо заради тази причина ще попаднат в групата от три страни, които ще образуват референтната стойност за оценка на критерия за инфлацията ", акцентират още от " Уникредит ".

В тази посока се изрече и зам-министър Клисурски - инфлацията в България е по-висока от средноевропейската поради другия състав на потребителската кошница, в която храните и горивата имат по-голяма тежест. " Като съпоставим всички страни от Източна Европа, членове на Европейски Съюз и на еврозоната, България в действителност има едно от най-ниските равнища на инфлация ", сподели още Клисурски. Според него този буфер от 1.5 пункта (над трите страни с най-ниска инфлация) " е въображаем за един свят, в който задачата за инфлацията е била 2%. Сега, когато инфлацията е 6-8%, има някаква логичност и този буфер да бъде малко по-широк. Мисля, че имаме съгласие в Брюксел по този въпрос ", споделя Клисурски, намеквайки, че Европейската комисия може да направи изключение при оценката на България, както се случи с Хърватия преди година.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР