Стъпка към падане на ветото. Комисия в парламента подкрепи френското предложение за Северна Македония
Правителството да утвърди така наречен френско предложение за разрешаване на разногласието със Северна Македония, само че единствено в случай че то бъде променено, тъй че да извърши избрани условия . Това гласи решение, признато от Комисията по външна политика в българския парламент с гласовете на депутатите от “Продължаваме смяната ” , ГЕРБ , Движение за права и свободи и “Демократична България ” . Решението би трябвало да бъде гласувано и в пленарна зала.
Т.нар. планува българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Европейски Съюз, а Европейската комисия да е поръчител за осъществяването им. Този вид стана прочут като “френско предложение ”, тъй като идва по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Предложението цели да докара до повдигане на ветото, което България наложи върху началото на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. За задачата обаче България би трябвало да го утвърди. Правителството на Кирил Петков одобри решение, съгласно което Народното събрание би трябвало да взима всички решения, свързани с ветото върху началото на договарянията на Скопие с Европейски Съюз. Това се случи преди кабинетът да бъде свален при избор на съмнение.
В четвъртък външната комисия в Народното събрание изслуша външната министърка Теодора Генчовска (ИТН), която показа позицията на министерството за така наречен френски оферти. След това депутатите в комисията гласоподаваха решение, което разпорежда на държавното управление да утвърди предложенията на Френското председателство.
Депутатите в комисията по външна политика разискаха три плана за решение - на ГЕРБ, на Движение за права и свободи и на Христо Иванов от “Демократична България ”. Предложенията на ГЕРБ и Движение за права и свободи бяха отхвърлени. Предложението на Христо Иванов беше признато с гласовете на “Продължаваме смяната ”, ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Демократична България ”. “Има подобен народ ” и “Възраждане ” гласоподаваха срещу, а Българска социалистическа партия се въздържаха.
Решението планува българското държавно управление да утвърди препоръчаната рамка за договаряния на Северна Македония за участие в Европейски Съюз, в случай че тя бъде прецизирана, тъй че да подсигурява следните условия:
вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ;нищо в преговорния развой няма да бъде тълкувано като признание на македонския език от България;добросъседството остава аршин при процеса на присъединение и Брюксел ще осведоми страните от Европейски Съюз за напредъка;не единствено спазването на контракта с България, а и на протоколите към него, ще бъде включено в рамката за договаряния.
Решението би трябвало да бъде гласувано и в пленарната зала. “Продължаваме смяната ”, ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Демократична България ” имат 176 места в Народното събрание. Ако бъде признато и там, то ще даде мандат на държавното управление да договаря за промени във френското предложение и в случай че ги реализира, да го утвърди и по този начин да вдигне ветото.
България наложи несъгласие върху началото на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз през 2020 година Тогава управляваше държавно управление на ГЕРБ и “Обединени патриоти ”.
Гласуването във външната комисия в четвъртък се организира откакто външната министърка Теодора Генчовска прочете отчет на външното министерство, който даде позитивна оценка на предложенията на Френското председателство.
“Предложението на Френското председателство основава по-благоприятни условия за отстояване на българския народен интерес по време на присъединителните договаряния от всички до момента предлагани разновидности ”, сподели тя.
От отчета стана ясно, че предлагането има няколко несъответствия с българската Рамкова позиция, призната от държавното управление на Бойко Борисов през 2019 година и утвърдена от Народното събрание тогава. Тя стана основа за налагането на ветото върху началото на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз през 2020 година от кабинета на ГЕРБ и “Обединени патриоти ”. Въпреки тези несъответствия външното министерство счита, че предложенията са “най-добрите досега ”.
България разчита настояванията ѝ към Северна Македония да бъдат отразени в три свързани документа - Преговорна рамка, Заключения на Съвета на Европейски Съюз и двустранен протокол. Двустранният протокол е сред София и Скопие, само че другите два документа, които показват позицията на целия Европейски Съюз във връзка с договарянията, вършат отпратка към него.
досега не е подписан от София и Скопие. За да стане това, те би трябвало да имат единодушие по него. От думите на Генчовска стана ясно, че при предходното разискване е имало различия по някои текстове.
По-рано в четвъртък министър председателят на Северна Македония, че френското предложение е недопустимо за Северна Македония в сегашния му тип. По-рано три от по-малките партии в ръководещата коалиция в Скопие се оповестиха против френската концепция и.
Решението на външната комисия в българския парламент пристигна две седмици след кати Има Такъв Народ напусна държавното управление с две обвинявания към премиера Петков. Според едно от тях Петков е желал “да вдигне ветото ” и по тази причина е водил външна политика, друга от тази на външно министерство, ръководено от Теодора Генчовска (ИТН).
След това държавното управление на Кирил Петков беше свалено при избор на съмнение. Срещу него гласоподаваха ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и “Възраждане ”.
От отчета на Генчовска, прочетен в четвъртък, стана ясно, че ръководеното от нея външно министерство е работило по така наречен френски оферти, а самата тя ги счита за “най-добрите до момента ”.
Заседание на външната комисия по същата тематика беше планувано и за сряда, директно преди гласуването на вота на съмнение. Тогава ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и “Възраждане ”, че Министерският съвет не е внесъл план за решение, което да бъде гласувано.
Т.нар. планува българските условия пред Скопие да се трансфорат в част от уговорките на Северна Македония пред Европейски Съюз, а Европейската комисия да е поръчител за осъществяването им. Този вид стана прочут като “френско предложение ”, тъй като идва по време на френското председателство на Съвета на Европейски Съюз.
Предложението цели да докара до повдигане на ветото, което България наложи върху началото на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз. За задачата обаче България би трябвало да го утвърди. Правителството на Кирил Петков одобри решение, съгласно което Народното събрание би трябвало да взима всички решения, свързани с ветото върху началото на договарянията на Скопие с Европейски Съюз. Това се случи преди кабинетът да бъде свален при избор на съмнение.
В четвъртък външната комисия в Народното събрание изслуша външната министърка Теодора Генчовска (ИТН), която показа позицията на министерството за така наречен френски оферти. След това депутатите в комисията гласоподаваха решение, което разпорежда на държавното управление да утвърди предложенията на Френското председателство.
Депутатите в комисията по външна политика разискаха три плана за решение - на ГЕРБ, на Движение за права и свободи и на Христо Иванов от “Демократична България ”. Предложенията на ГЕРБ и Движение за права и свободи бяха отхвърлени. Предложението на Христо Иванов беше признато с гласовете на “Продължаваме смяната ”, ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Демократична България ”. “Има подобен народ ” и “Възраждане ” гласоподаваха срещу, а Българска социалистическа партия се въздържаха.
Решението планува българското държавно управление да утвърди препоръчаната рамка за договаряния на Северна Македония за участие в Европейски Съюз, в случай че тя бъде прецизирана, тъй че да подсигурява следните условия:
вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ;нищо в преговорния развой няма да бъде тълкувано като признание на македонския език от България;добросъседството остава аршин при процеса на присъединение и Брюксел ще осведоми страните от Европейски Съюз за напредъка;не единствено спазването на контракта с България, а и на протоколите към него, ще бъде включено в рамката за договаряния.
Решението би трябвало да бъде гласувано и в пленарната зала. “Продължаваме смяната ”, ГЕРБ, Движение за права и свободи и “Демократична България ” имат 176 места в Народното събрание. Ако бъде признато и там, то ще даде мандат на държавното управление да договаря за промени във френското предложение и в случай че ги реализира, да го утвърди и по този начин да вдигне ветото.
България наложи несъгласие върху началото на договарянията на Северна Македония за участие в Европейски Съюз през 2020 година Тогава управляваше държавно управление на ГЕРБ и “Обединени патриоти ”.
Гласуването във външната комисия в четвъртък се организира откакто външната министърка Теодора Генчовска прочете отчет на външното министерство, който даде позитивна оценка на предложенията на Френското председателство.
“Предложението на Френското председателство основава по-благоприятни условия за отстояване на българския народен интерес по време на присъединителните договаряния от всички до момента предлагани разновидности ”, сподели тя.
От отчета стана ясно, че предлагането има няколко несъответствия с българската Рамкова позиция, призната от държавното управление на Бойко Борисов през 2019 година и утвърдена от Народното събрание тогава. Тя стана основа за налагането на ветото върху началото на договарянията на Скопие за участие в Европейски Съюз през 2020 година от кабинета на ГЕРБ и “Обединени патриоти ”. Въпреки тези несъответствия външното министерство счита, че предложенията са “най-добрите досега ”.
България разчита настояванията ѝ към Северна Македония да бъдат отразени в три свързани документа - Преговорна рамка, Заключения на Съвета на Европейски Съюз и двустранен протокол. Двустранният протокол е сред София и Скопие, само че другите два документа, които показват позицията на целия Европейски Съюз във връзка с договарянията, вършат отпратка към него.
досега не е подписан от София и Скопие. За да стане това, те би трябвало да имат единодушие по него. От думите на Генчовска стана ясно, че при предходното разискване е имало различия по някои текстове.
По-рано в четвъртък министър председателят на Северна Македония, че френското предложение е недопустимо за Северна Македония в сегашния му тип. По-рано три от по-малките партии в ръководещата коалиция в Скопие се оповестиха против френската концепция и.
Решението на външната комисия в българския парламент пристигна две седмици след кати Има Такъв Народ напусна държавното управление с две обвинявания към премиера Петков. Според едно от тях Петков е желал “да вдигне ветото ” и по тази причина е водил външна политика, друга от тази на външно министерство, ръководено от Теодора Генчовска (ИТН).
След това държавното управление на Кирил Петков беше свалено при избор на съмнение. Срещу него гласоподаваха ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и “Възраждане ”.
От отчета на Генчовска, прочетен в четвъртък, стана ясно, че ръководеното от нея външно министерство е работило по така наречен френски оферти, а самата тя ги счита за “най-добрите до момента ”.
Заседание на външната комисия по същата тематика беше планувано и за сряда, директно преди гласуването на вота на съмнение. Тогава ГЕРБ, Движение за права и свободи, Има Такъв Народ и “Възраждане ”, че Министерският съвет не е внесъл план за решение, което да бъде гласувано.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ