Пръстените - защита срещу злото или украса?
Пръстенът е един от дребното предмети от бита, който може да се похвали с изумително дългоденствие.
В антични времена из египетските земи се е смятало, че носенето на пръстен не е знак за бижу, а е източник на специфични сили. Пръстените са служили като амулет, който да е постоянно с хората и да ги защищава от неприятно въздействие. С две думи - пръстенът е бил одобряван като вълшебен знак. Променял е своята мощ и смисъл съгласно формата и цвета си.
Така да вземем за пример се е считало, че елементарните кръгли пръстени се обитават от духове. Ето за какво мъртвите са били погребвани без пръстени, с цел да не може душата им да напуща тялото. В същото време обаче е съществувало и друго вярване, според което пръстените са предпазвали човешкото тяло от настъпление на злонамерени духове, служели са един тип като защитна стена.
Пръстените са били и отбрана против заболявания. През Средновековието в Европа е имало специфични пръстени против най-разпространените болести. На особена респект са били пръстените от копитата на магаре или от щраусови кости.
Днес ние сме лишили пръстените от всички им вълшебен свойства и гледаме на тях повече като на ритуални декорации. Те са неизменима част от сватбените церемонии, да вземем за пример.
Пред петнадесети век в Русия младоженците са носели стоманен пръстен в символ на тяхната мощ, а младоженките - златни в символ на деликатност и непорочност.
В античен Рим пък женихът е подарявал преди сватбата на родителите на невестата равен железен пръстен като знак на своето богатство и способността му да устоя бъдещата си брачна половинка.
В Перуджа, Италия, до ден-днешен се съхранява пръстен с аметист, който съгласно легендата Йосиф дарил на Мария в символ за честност. От този пръстен се смята, че потегля модата на венчални халки със скъпоценни камъни.
